Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.
Към жълтъците прибавете половината захар и разбийте с миксер докато захарта се разтопи, сместа стане пухкава и побелее. Добавете млякото и олиото. Пресейте брашното и лъжица по лъжица го добавете към сместа.
Белтъците разбийте със сол и кремотартар, като прибавяте по малко останалата захар, докато се получат твърди връхчета. Прибавете белтъчната смес към жълтъците лъжица по лъжица, като разбърквате с шпатула. Разделете сместа на две части, като към втората добавите орехите.
В тава (с чашка по средата) с диаметър 26 см, намазана с масло и поръсена с брашно, изсипете няколко лъжици от бяла смес и върху нея слой с орехи, отново слой от бялото тесто и така докато свършат двете смеси. Разбъркайте с шишче или с дръжката на дървена лъжица, за да се получат шарки.
Печете около 40-45 минути на 160С. След изпичане обърнете кекса върху решетка, докато изстине.
По желание поръсете с пудра захар.

* 1 ч.ч. = 150 мл (стар стандарт).
* Вместо орехи аз добавих какао.
* Навремето, поради липса на ванилия, ванилин са ароматизирали със смляна мастиха, т.нар. истинска дъвка. От смляната мастиха с восък и мед, са си правили дъвка.
* Заглавието на този кекс е свързано със случка от 30-те години на миналия век. Племенникът на прабаба отишъл на гости на село. Прабаба направила този кекс в кръгла тава, сварила и изпекла кокошка. Гражданчето, успяло да изяде целият кекс, като повтаряло *Аз от тази писирка не искам да ям (става въпрос за *мисирка*, пуйка, с която племеника объркал печената кокошка), но тези филии са мèкички, мèкички лельо, много са меки*.
Ударението на мèкички, е на първата сричка, прилагателно.