Тулумба (турски: tulumba) е десерт в Османската кухня, състоящ се от пържено тесто, напоено със сироп. Технологията е в направата на безквасни топки тесто (около 10 см дълго), в дадена малка яйцевидна форма, с хребети, които може да се получат със специален накрайник. Дълбоко се пържат до златист цвят и след това се изсипва сладък захарен сироп върху тях, когато все още са горещи. Тулумбата се яде студена. Този десерт се консумира във всички балкански държави и Мала Азия.

Тулумбите са разновидност на локма, които всъщност са вид тестени сладкиши от дълбоко пържено тесто , напоено със захарен сироп или мед и канела , а понякога и поръсени със сусам. Турската дума lokma означава "хапка" или "залък", от арабски произход luqma (т).

Тулумби

vg

Тулумбички

ianicabanica

Тулумбички - тиквени дръжки

ivka

Ашуре (на турски: Asure) или Пудинг на Ной е турски десерт, направен от смес, състояща се от зърна, плодове и ядки. Ашурe е част от кулинарната традиция на Турция, както и на много от съседните страни.

Неговата история разказва, че когато Ноевият ковчег спрял на суша до планината Арарат в североизточна Турция, Ной и семейството му отпразнувало със специална трапеза. Тъй като продуктите им се били почти изчерпали, от това което било останало (главно зърнени храни, сушени плодове и други подобни) сварили и образували една голяма пудинг смес, това, което сега наричаме ашуре. Въпреки това, по традиция, тази смес се готови за Деня на Ashura, който се отбелязва края на битката при Кербала. Следователно, участието на Ной в измислянето на тази смес може да се оспорва.

Традиционно ашуре се прави в големи количества, за да се отбележи пристигането на ковчега и се раздава на приятели, роднини, съседи, колеги, съученици и т.н., без отношение към религията или убежденията на получателя, т.е. като символ на мир и любов. Ашуре традиционно се консумира и по време на студените месеци на годината, тъй като е богат на калории десерт, но днес се приготвя и целогодишно.

Традиционно за него се казва, че са необходими най-малко седем съставки. Сред тях са: пшеница, ориз, боб, грах, захар (или друг подсладител), сушени плодове и ядки, въпреки че има много варианти. В някои се прибавя портокал и лимонова кора, за да се добави дълбочина на сместа. Подправки като сусам, нар ядки, и розова вода, както и канела се поставят също на края преди сервиране. Има предание, че ашуре съдържало дори и леща.

Ашуре А*ла Кремс

krems

Турско ашуре

valiayankova

Ашуре

vg

Сютляш е ястие, приготвено от ориз, който се смесва с вода или мляко, а понякога и други съставки. Различни варианти се използват за десерти или вечери. Когато се използва като десерт, то обикновено се комбинира с подсладител. Оризовите пудинги са открити в почти всички области на света. Рецептата може значително да се различава дори в рамките на една единствена държава. Различните видове оризови пудинги варират в зависимост от подготовката, методи и подбраните съставки. Следните съставки нормално се срещат в пудингите с ориз:

• ориз (къси или дълги зърна бял ориз, кафяв ориз, черен ориз, басмати, или Жасмин ориз)
• мляко (пълномаслено мляко, кокосово мляко, сметана или кондензиран)
• подправки (индийско орехче, канела, джинджифил т.н.)
• аромати (ванилия, портокал , лимон, шам-фъстък, розова вода т.н.)
• подсладител (захар, кафява захар, мед, подсладено кондензирано мляко, плодове или сиропи )
• яйца

Сютляш (Турски - sutlas, sutlu като "ориз с мляко") се получава от варената смес на горещо или студено мляко с ориз гарнирано най-често с канела. Може да бъде подсладен със захар или пекмез или не.

Мляко с ориз за забраванки

korneliq

Мляко с ориз

vg

Мляко с ориз - II вид

cveteto

Пишмание (пismaniye или pishmaniye) са турски малки сладкиши направени чрез смесване на брашно печено в масло и изтеглена захар. Понякога са гарнирани с ядки, най-често шам-фъстък. Въпреки, че структурата е подобна на захарен памук, методът, така и съставките са различни.

Доскоро пишмание се приготвяло ръчно в повечето региони на Турция, но тази традиция сега бързо изчезва. Днес производственият му процес е частично механизиран. Съществуват много и различни турски имена, използвани в различни провинции, най-често на tel helva, cekme helva, tepme helva и keten helva.

Шекер пааре

vesi_rn

Шекерпаре е един от многото възхитителни турски десерти. Направен е от печено меко сладко тесто, потопено в дебел слой захарен сироп. Произнася се "sheh - KER - PA - ReH" на турски език. Този традиционен десерт със сигурност ще оправдае всеки, който има интерес към печени сладкиши. Напоен е със сладостта на лимонов сироп.

И един любопитен бонус, който със сигурност не е от най-популярните в България, но си заслужава славата с необикновения си вкус и съставки:

Tavuk gogsu (Турски: tavuk gogsu "пилешки гърди") е турски пудинг десерт направен с пиле и мляко. Той е известен още в Древен Рим и въведен в Анадол от Римляните. Той се превръща в един от най-известните деликатеси за султаните в Османски Топкапъ сарай и е описан от писателят и социален антрополог Ghillie Basan като една от типичните ястия от Турция.

В традиционната версия бялото месо на пилешки гърди, за предпочитане скопен петел, се омекотява чрез кипване и се отделят от месо влакна на много тънки нишки . В модерните рецепти често се използва месо на фин прах вместо влакна. Месото се смесва с млякото, захар, напукани ориз и/или други сгъстители, а често и някаква ароматна подправка като канела. Резултатът е един дебел пудинг, често в разлята форма.

Ястието е повече или по-малко идентично с средновековното "Бяла чиния" - Блан ясли, която е обща в горния клас на кухнята на Европа. Това е прародител на съвременните кремове от мляко и нишесте, въпреки че съвременните ястия са доста по-различни. Някои предполагат, че Блан ясли и gogsu tavuk са всъщност, варианти на една и съща рецепта.

Това са десет познати и не толкова известни за българския гурме почитател турски лакомства. Те са и доста близки до нашата кухня в подобни варианти. Кога да ги предпочетем – на празник или за завършек на по-официална вечеря, за вкусен десерт или следобедно изкушение с чаша ароматно турско кафе. Изборът е ваш. А защо не и за закуска. Както казва един добър съвет: "За закуска трябва да се яде сладко, за да ти е сладък денят".