Щолен

Преди около 700 години, някъде в Германия, от горещата пещ на бял свят e излязъл първият щолен.

Щолен

На това какви са били съставките му и по какъв начин се е правил, историята няма отговор. Поименно Щоленът е споменат за първи път в документ от 1329 година. В този документ са гарантирани правата и привилегиите на епископ Хайнрих I фон Грюнберг свързани със създаването на Гилдията на пекарите в Наумбург. В това свидетелство са определени задълженията на пекарите към епископа. Освен данъци в пари и натура, също пекарите:

"...задължиха себе си и своите потомци, и се обрекоха обвързващо, всяка година от вечността, на святата Христова Нощ да дават и да подават по два дълги бели хляба, наричани Щолен, направени от половин шефел бяло брашно, на нас и нашите потомци в нашия двор."

"haben sie sich vnd yrn Nachkommlingen alle Jar ewiglichen [...] an des heiligen Crist[us] Abende zwey lange weyssene Brothe, die man Stollen nennet, gemacht von eynem halben Scheffel Weysses vns vnd vnsern Nachkommlingen in unsern Hof gelobt haben verbunden zu geben und zu reichen."

1 шефел е 17,38 л обем, половин шефел е около 8 л, грубо сметнато около 8 кг брашно. Дали всеки Щолен е бил от 8 кг брашно или двата общо - не е ясно.

Много бързо този хляб се е установил като храна по време на коледните пости, като е съдържал само пшеница и квас. Сладки или мазни съставки по време на постите са били забранени от църквата.

Следва годината 1474. През тази година за първи път се споменава Дрезденския щолен - а именно в квитанция от една християнска болница.

Но понеже времената се меняли и богатите ставали все по-богати, саксонските благородници свикнали на разкош и пищна храна. Коледните пости им идвали нанагорно и привързаността към хубавия живот не отстъпвала и пред послушанието пред Църквата. Богаташите негодували толкова повсеместно и настоятелно, че куфюрстът Ернст Саксонски и брат му Албрехт Сърцатият отправили молба към Папа Инокентий VIII да бъде поразхлабена строгата забрана и да бъде позволено поне нещо мазничко.

Щолен

Обръщайки внимание на времената, в които се случва всичко това, става ясно, че изборът за мазнина е бил силно ограничен. Различните видове олио още не са били открити, а тези, които вече са се добивали, са били или недостатъчно разпространени в тази част на света или неядливи. Така например в Германия от онова време зехтинът се е ползвал само в църковни церемонии или за лекарство. Дори и най-известната и тачена лечителка от Средновековието Хилдегард фон Бинген го е препоръчвала само като лек, вярвайки че употребата му хато храна води до повръщане. На саксонците са били известни други растителни масла, например широко се е добивало масло от рапица. Но сортовете рапица са били първични и олиото е съдържало много ерукова киселина, което е правело маслото неподходящо за човешка или животинска храна. Използвано е било за лампи и факли, за смазване на технически съоръжения. Едва векове по-късно, когато са кръстосани и създадени нови сортове рапица, олиото става ядливо, вкусно и полезно.

Та затова изборът на мазнина автоматично е означавал ползване на животински продукт и прекъсване на постите. Папа Инокентий, знаейки отлично високото светско положение на районът, от където дошло запитването, заел уклончива позиция и така без да знае допринесъл за развитието на Щолена. Папският отговор на молбата е така нареченото Маслено писмо, Папска вула, повеляваща отлагането на забраната на маслото в Саксония, естествено срещу заплащане на голяма сума пари. В държавния музей на Кантон Швиц в Швейцария се пази оригиналното Маслено писмо. От тогава в Дрезденския щолен се е слага масло. Годината е 1491.

Щолен

От 1500 година Щоленът, наричан от обикновените хора Щрийцел, започва на набира популярност в Дрезден и да бива продаван много успешно на коледните пазари. И до ден днешен един от коледните пазарите в града се казва Щрийцелски пазар, който тази година се състои за 581-ви път. От 1560 година в Дрезден се установява традицията на връх Коледа на господарите да бъде тържествено връчван един голям щолен. Теглото му е било 18 кг и бивал носен до палата от много пекари и техните чираци.

Доста години по-късно, Щоленът е утвърдено култово коледно печиво. Годината е 1730 и Август Велики, чиято столица е Дрезден, дава нареждането да бъде изпечен гигантския Щолен по повод военния парад Цайтхайнер Лустлагер, чийто организатор е кралят лично. Печивото е записано като Бутер Щолен и също Щрийцел. За всички участващи войници е бил опечен хляб, за който е протоколирано, че е бил дълъг най-малко 8 еллен (1 еллен е равен на 4,5 м) и е съдържал 18 шефела брашно (1 шефел е 17,38 л), 4920 яйца, 3 тонне мляко, 1 тонне мая, 1 тонне масло (1 тонне е равна на 219,846 л). Според други справки същият този щолен е имал други размери, а именно 10 м дължина, 4,5 м широчина, но теглото на продуктите му е точно толкова внушително: 1000 кг брашно, 3600 яйца. Готовият щолен е тежал 1 800 кг. При всички случаи, на този гигантски щолен, който е бил предназначен да бъде поделен между войниците, е било отдадено такова голямо значение, че майсторът зидар Матеус Даниел Пьопелман е бил натоварен със задачата специално да конструира и иззида фурната, необходима за изпичането му. За сушени плодове и ядки в тестото не се споменава, както и за захар. Според днешните разбирания за Щолен този хляб няма нужното съотношение на продуктите, но определено е наложил нови мащаби в пекарството.


Страница 12
Етикети:

Коментари
Трябва да сте влезли с акаунта си за да може да пишете коментари, добавяте рецепти и снимки и организирате рецептите, които харесвате в Любими.
Регистрирай се сега!
или
вход с Facebook
(не изисква регистрация)
Няма коментари
Подобни статии:
Сподели статията
Нови снимки
от krasikn10от Ella_22от Doroteyaот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот Ella_22от Ella_22от Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот krasikn10от Lirinka
Рецепти на деня


© Информацията в този сайт или части от нея не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на авторите.