Коледните празници в България

Православният християнски календар поставя за начало на празничната година 1 септември, макар гръко-римският езически обреден цикъл да е започвал от 1 януари. След прибирането на реколтата идва редът на традиционните календарни празници. През IV век гръко-римското духовенство въвежда големият празник, непознат дотогава, Рождество Христово, прикрепен към деня на зимния слънчев кръговрат, 25 декември. Дълго време преди това, а и по-късно, в пределите на Римската империя са се чествали тъй наречените Календи, предхождани от други подобни празници през декември, главно Сатурналиите. Безсилна да ги отстрани напълно, църквата ги съгласува с новите християнски възгледи. От друга страна у някои славянски народи коледните обреди са свързани с новогодишните. У нас обаче има два отделни празника - Коледа и Василов ден (Нова година).

Как празникът Коледа е бил честван някога?

Щом премине Никулден (6 Декември), когато се чества светецът, покровител на застрашените по море пътници, и настъпи Игнажден (20 декември), който по някои места се смята дори за начало на новата година, започва подготовката на нетърпеливо очакваната Коледа. На Никулден се правия курбан от шаран. В деня на свети Игнат, наричан у народа "полезов ден", се гледа кой човек ще дойде пръв (ще полази) в къщата и според него, според характера му и благополучието му, се гадае за щастлива или лоша година. Денят срещу Коледа се нарича някъде "Божик", т.е. ден на младия бог. Тогава се отсича в гората дебел пън (дъб или бук), наречен "бъдник", който трябва да гори през цялата нощ. През това време семейството будува (бди) и внимава да не загасне огънят. Думата "бъдник" и оттам - Бъдни вечер - произлиза тъкмо от това бдение. Бъдни вечер се празнува много тържествено с трапеза от постни ястия (сарми, фасул, ошав, чесън и т.н.). Разнообразието е задължително, за да може през годината да има от всичко. На този ден строго се спазват най-разнообразни обичаи за предугаждане на бъдещето и за въвеждане на здраве и благодат в къщата. На много места преди вечерята някой отива в градината и замахва с брадва по безплодните дръвчета със заканата: "Ще пресека това дърво!" Друг го спира: "Защо ще го сечеш" - "Оти не ражда." - "Остави го, отсега ще роди." Това се повтаря три пъти. По същият начин се плашат бездетни жени и непроходили деца. После мъжът слага на палешника огън и тамян и прекажда три пъти трапезата. Първият залък не се яде - сутринта се дава на добитъка; момата спи с него и ако сънува, че го яде с някой момък, ще се омъжи за него. След вечерята се чупят орехи, за да се види късмета на всеки - хубавата ядка означава здраве и сполука, а развалената - болест. Една цяла ядка се оставя за св. Богородица - тя служи за лек, както и другите запазени от тази вечер неща. А когато се нахранят, всички стават вкупом, за да се измътят яйцата под квачката заедно, да не се разпиляват кокошките, пилетата и пчелите. Домакинът пристъпя наведен доземи, за да бъдат класовете на нивата пълни и приведени от жито и т.н.

На сутринта на 25 декември

Голяма Коледа, се гледа в къщата най-напред да дойде момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски. Важно място в цялата обредност имат песните на коледарите, които се изпълняват от дружина коледари вечерта срещу празника и заранта на другия ден. Млади момци подготвят няколко дни по-рано празничните песни, запомнени от старо време. В уречен час те тръгват да "славят" Рождество Христово, обикаляйки всички къщи на селото. В атмосфера, наситена от най-хубави надежди и от радост на млади и стари, певците посещават всяка къща носейки "благата вест" за здраве и успех. Песните, които прозвучават най-тържествено през нощта, не са случайна добавка към религиозното честване. Те представляват негов основен дял, без който не може да се мисли за никакво повишено настроение и никаква вяра в пророческото значение на думите, които се казват. Всички усещат настъпването на нов годишен период и се надяват на благоденствие и берекет. Песните са съобразени с възрастта, положението в семейството и частните интереси или мечти на всеки, като се полага голяма грижа да не бъде забравен никой и да не се сгреши в реда на честването. Първата възхвала е предназначе на за домакина - "станеник" или за "чудното дърво", бъдника, символ на очакваната благодат. Дървото се мисли за възвишено до небето спуснало клони до земята. По него слиза сам Господ ("Млада Бога"), за да дарува щедро моми и момци, майки и дъщери, бащи и синове, деца и старци със "сухо злато, дребен бисер" и да предрича пълна къща с "дребни деца, агненца, теленца, прасенца" и т.н. Всяка песен за домакина завършва със стереотипно заключение:

Тебе пеем, станинине, тебе пеем, благослови! От бога ти много здраве, от дружина-веселбина!

С широко сърце и весел дух домакинът символично е готов да облагодетелства дружината с всичко онова, което може да я радва и насърчава. Много песни свързват някакъв кратък разказ с обредното пожелание без да се навлиза в излишни подробности или да се търси някаква мотивировка. Всичко тук е тъй ясно мислено и въобразено, тъй просто казано, че слушателите не се нуждаят от никакъв коментар. От чисто религиозните мотиви най-често се запазват песните за кръщението на "Млада Бога" или за други случки от черковната история, запазили интерес сред слушателите. Надмощие в репертоара добиват битово-реалистичните теми, при което особено обикнати са тези за щастието на моми и момци.

1 Януари - Св. Васил

Срещу св. Васил (1 януари) се прави кадена вечер ("втори Бъдни вечер"). На трапезата се слага баница или млин, в който има малки дрянови пръчки с пъпки и една сребърна пара. Който намери парата ще бъде най-богат и щастлив, а на когото се падне някое от клончетата - той ще получи късмета, които е наречен на това клонче -здраве, сватба, нова къща и т.н. Друго традиционно ястие е пачата от свинска глава. На сутринта по-младите момчета тръгват да сурвакат за здраве с отрано приготвените сурвакници от украсени дрянови клонки. Навсякъде ги даруват с пари, орехи и краваи.

2 Януари - Св. Силвестрий

Срещу 2 януари, св. Силвестрий, се прави "риванка" или "риване" на оборите. По мръкнало чета момци тръгва с гайди и песни, влиза във всяка къща и изрива торта от оборите, които не са чистени от Бъдни вечер. Навсякъде ги чака торба с краваи, бъклица вино, наденица или печено свинско месо. Домакините не ги посрещат, но оставят портите отворени, а кучетата вързани. Риначите пеят из улиците, играят около байрак и на другия ден продават събраната сланина и с парите правят нова гощавка.

6 Януари - Богоявление

На 6 януари се празнува Богоявление или Водици. Тогава се кръщава водата и от този ден престава да ходи караконджо, който е обикалял през дванадесетте "поганни дни". Свещеникът прави водосвет на реката, езерото или морето, където се отива с икони и хоругви, и хвърля кръста във водата. Момците скачат да го вадят и после обикалят с него и събират бакшиш. Моми и ергени заедно обикалят именниците и им мият лицата със специална вода, която носят със себе си. Вярва се, че ако замръзне китката на попа при водосвета, годината ще бъде плодородна. Болни и деца се къпят с дрехите в реката, а "кръстената вода" се пие за здраве на гладно сърце. Някои кръщават с нея виното и разсола, за да не се развалят.

21 Януари - Бабинден

Последният празник от този цикъл е Бабинден. На него майките с малки деца гостуват на своите "баби" (т.е. акушерки), носят им дарове и им поливат да се измият, след което се отдават на весело и шумно угощение, понякога бабите биват откарвани на реката и окъпани.


Автор:
Етикети:

Коментари
Трябва да сте влезли с акаунта си за да може да пишете коментари, добавяте рецепти и снимки и организирате рецептите, които харесвате в Любими.
Регистрирай се сега!
или
вход с Facebook
(не изисква регистрация)
Няма коментари
Подобни статии:
Сподели статията
Нови снимки
от krasikn10от Ella_22от Doroteyaот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот Ella_22от Ella_22от Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот krasikn10от Lirinka
Рецепти на деня


© Информацията в този сайт или части от нея не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на авторите.