Цветовете на глухарчето се берат при сухо, слънчево време.
Изплакват се и се слагат в студена вода, която се затопля бавно до кипване. Оставят се да поврат 10-15 минути, след което съда се сваля от огъня и покрит се оставя на хладно място да пренощува.
На следващата сутрин сместа се прецежда през марля, като цветовете силно се изстискат с двете ръце.
В получената течност се изсипва захарта и се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се предварително много добре измитият лимон, заедно с кората, нарязан на парченца.
Съдът (без капак) се поставя да заври и веднага се намалява силата на огъня, така че течността да не ври, а да се изпарява. При мен, на газов котлон, това отне около 6.5-7 часа.
Сиропът се оставя 1-2 пъти да изстине, за да се установи правилната му гъстота. Ако е необходимо се доварява още малко. Трябва да се получи хубав, гъст сироп, подобен на течния мед. Не трябва да е много гъст, защото при по-продължително изпарение ще се захароса, както и да не е твърде рядък, защото след известно време ще започне да киселее.
Горещият мед се налива в предварително много добре измити, подсушени и затоплени бурканчета. Затварят се веднага с капачки и се съхраняват на тъмно и хладно място.
Употребява се по 1 ч.л. сутрин и вечер. Може да се разтвори в чаша вода, чай, мляко.

* Рецептата е на лечителката Мария Требен.