Приготвянето на домашни кори наистина отнема малко повече време, но чудесният им вкус го оправдават. Освен това не е и толкова трудно, изисква се желание, инат и търпение.

От посочените продукти замесваме меко тесто, брашно може да поеме и повече. Аз съм дала ориентировъчно 500 г. След приготвяне на тестото го разделяме на 3 или повече топки, които завиваме в свежо фолио за да се отпусне или *почине* тестото около 30 минути. Прави го по-меко и улеснява процеса на точене.

След посоченото време вземаме едната топка и поставяме върху набрашнена повърхност, при мен в случая нишесте. Нишестето помага кората да се пързаля, по тоя начин точеше и моята баба, и корите винаги бяха като цигарена хартия. Използваме винаги тънка точилка, която помага за разточването, докато дебелите са за по-плътни теста (напр. тарта).
Точим във вид на кръг, поръсвайки с нишесте винаги, за да не залепне и се скъса, завъртаме кората, като внимаваме да се запази формата кръг. След постигане на желаната дебелина навиваме върху точилката, отново във вътрешната част трябва да присъства нишестето, за да не залепне и по тоя начин, пренасяме върху тавата, като листа трябва да е по-голям от тавата, за да покрие и стените и да се запечата и плънката вътре. Аз, вътрешна кора слагам единствено, когато плънката е по-течна, за да попие част от излишната течност, те са и по-кашкави, докато горните и долните са хрупкави, благодарение на оцета и газираната вода.
Отгоре по същия начин покриваме с останалата кора и запечатваме с излишъка от долната кора.

Тези кори ги използвам както за солени (баница със спанак, баница със сирене), така и за сладки (ябълков, тиквен пай) вариации. Като при сладките разточвам на тънък чаршаф поръсвам с олио и плънката и навивам във вид на руло и навита във вид на охлюв прехвърлям в намазнена тава. Успех на всички, които ще пробват!