Прочее, най-старото писмено известие, което оповестява за появата на картофите по българските земи, се смята това на отец Зотик от Преображенския манастир (близо до Търново). То е датирано от 1825 година и според написаното в него става ясно, че още тогава градинари от Лясковец донесли в светата обител картофи, наречени "влашки боб" ("Влашко" - дн. Румъния). Друг известен извор е и дневника на търговеца от Самоков Димитър Смрикаров, в който той записал: "Презъ 1835 година, месецъ априлий, за пръвъ пътъ въ българско засадихъ картофи – червени и жълти, въ градината си надъ града. Същите донесохъ отъ сръбско и гръцко, дето ми ги хвалиха и азе ядохъ отъ тяхъ".

Има и други предположения за проникването на Картофа в България дори още през 1750 г, от Унгария, но това е по-скоро сензация и конкретни писмени документи и доказателства няма и не са открити.

За съжаление не са открити и писмени сведения, кога и как картофите са донесени в Родопите. Според многобройните устни предания обаче, това ще да е станало между 1815 г, когато избухва Сръбското въстание, оглавено от Милош Обренович и 1829 г, годината на Гръцкото въстание. Родопските мюсюлмани на бимбашията (хилядник) Агуш ага от с. Могилица (Смолянско), които участвали в потушаването на Гръцкото въстание, на връщане донесли със себе си първите картофи в планината. По-достоверно обаче звучи едно друго предание. Според него среднородопски мюсюлмани, под командата на билюкбашията Сюрчо от с. Райково, след потушаването на по-раншното Сръбско въстание достигнали чак до Босна и от там, наред с другата плячка, донесли и малко картофи за зоб на конете си. Родопчани започнали да сеят картофите, но в началото не били доволни от техния вкус, защото ги консумирали сурови. По-късно обаче, когато Сюрчовите приближени им разкрили, че трябва да ги варят и пекат, станало ясно, че "франсъзкия коченъ" ("френски кочан"), наречен по-късно с оригиналното индиано-испанското название "патато", е нещо много вкусно и апетитно.

Има и други предположения за появата на картофи в Родопите – така например отец Константи Канев от с. Момчиловци (Смолянско) в едно свое изследване твърди, че тази земеделска култура е дошла дори и по-рано от гореспоменатите събития т.е. още в самото начало на управлението на известния Салих Ага Пашмаклийски (от 1808 до 1838 г.).

Николай Хайтов от своя страна пише, че появата на картофите в Смолянско датира към 1830 година, и като доказателство сочи, че църквата в с. Павелско е била построена през 1834 г, а тогава там картофите вече били известни и застъпени като земеделска култура.

Според изследванията на д-р Ташев картофите са пренесени в България и по-специално в Средните Родопи от Александрия към 1834-35-а г. Тези твърдения не са лишени от логика и ако се открият конкретни доказателства ще се види, че пътя на Картофа в България вероятно е проправен от Среднородопието...

Независимо обаче кога са се появили, картофите са постигнали в Родопите същото, което са направили и в останалите европейски страни - спасили са населението от глада. Затова освен с всички други имена, те биват наричани с обич и Родопският хлебец.

Днес родопските картофи са популярни в България със своя чудесен вкус, а освен това са и най-лесни за отглеждане, тъй като в планинските почви няма вредители и ако изобщо се ползват препарати, то само срещу колорадския бръмбар. За жалост помаците, които отглеждат най-вкусните картофи в България, едва преживяват от това, защото не притежават сертификати, че продукцията им е по-чиста и от Био.

Ако има дума, която най-точно да определи картофът, то според мен това е определението Всестранен.

По света има около 5000 сорта картофи, създадени поради различаващите се нужди на населенията по света и заради голямата географска отдалеченост на ареалите за насаждение.

Не само броя на сортовете на това растение е внушителен. Също и приложението му. Картофите се използват за храна, за фураж, за индустриални цели.

Няма друг основен хранителен продукт, който да може да бъде приготвен по абсолютно всички мислими технологии за обработка на храна.

Картофите могат да бъдат печени, варени, пържени, задушени, на пара, както и всевъзможни комбинации между технологиите. Сладки и солени. Постни и с месо. Салати и десерти. Основни ястия и гарнитури. Супи, сосове, манджи, запеканки, сладкиши, торти, кнедли, чипс, хлябове, пюрета...

Рецептите с картофи нямат брой и всеки от нас обича картофи поне по един от изброените начини.

Негово Величество Картофът е безспорният любимец на човечеството.

Огретен с картофи и сирене

jufa

Сърдити картофи

reni55

Картофени кюфтенца с лук и сирене

kqmrosen