Озаглавих моя козунак *мързелив*, защото решавайки да спестя време спестих и много от приготовленията около изпълняване на една традиционна рецепта за козунак. Ще обясня какво имах предвид. Ах, ако майка ми отнякъде чете тая нейна рецепта в мое изпълнение...

И така, не активирах предварително маята, реших да пробвам процедурата, по която приготвям хляб. В дълбок съд, пресях 2 пъти старателно брашното, прибавих маята ванилията, настърганата кора от портокал и махлепа (у нас козунак без тая подправка не се приготвя), обърках всичко. През това време разбих добре яйцата до побеляване, а захарта разтворих в топлото мляко. Аз го постоплям повечко, за да се разтопи захарта напълно и докато се разбиват яйцата, постепенно изстива до желаната температура - малко по-висока от телесната.
Към пресятото брашно, в средата му, полека-лека прибавяме млякото с разтопената в него захар, разбитите добре яйца (като всички продукти е необходимо да са леко затоплени) и половината от маслото. Замесваме нежно, гладко тесто. Колкото до брашното - на око преценяваме, ако е необходимо и малко повече от килограм, при мен имаше нужда. Брашното варира в зависимост от големината на яйцата. След това без да месим разстиламе тестото, мажем с масло и сгъваме като плик, без да месим повече, мажем масло и сгъваме. Не се притеснявайте, ако не е поело цялото масло, това ще стане при втасването, тогава абсорбира мазнината. Накрая удряме в кухненския плот 100 пъти и... тук не спазих традицията... просто докато приготвя формите за печене оставих да си почине и набързо режейки на ивици с намазнени ръце лявата ивица завъртах наляво, а дясната на дясно и ги оплетох, придавайки формата, която желая.

Така готовите козунаци оставих във фурната на 40С докато се понадуят, намазах със сместа за намазване, поръсих със захар и смлени орехи, в случая и пекох на горен и долен реотан на 150-160С, като ги наблюдавах. Накрая когато вече за мое голямо учудване бяха надули и то много и полуопечени, пуснах вентилатора, за да хванат и по-хубав цвят. Прилагам и снимки с резултата.

* Правя козунаци от 13 години насам и нещо все отвътре ми казваше, че освен традиционния начин и мнооооого време, има и друг. Ами, да се надявам, че е тоя или докато сме живи ще се учим и не забравяйте - *Повторението е майка на знанието!*.
* При мен се получиха от правоъгълните алуминиеви форми - 4 от малките.
* Внимание при печенето, за мен техника е и приготвянето, и самото печене, проверете дали са изпечени с дървено шишче и не препичайте за да останат влажни и за да не изсъхнат.
* Завивам винаги след изстиване със свежо фолио, понякога прибирам и във фризера и после козунака мирише, като че ли току-що е изпечен.