Разделят се белтъците от жълтъците. Жълтъците се разбиват на пяна, добавят се щипка сол и щипка захар, долива се млякото на струя, после малко по малко се слага брашното, като се бие непрекъснато. Тестото се оставя да набъбне, около 30 минути. Белтъците се разбиват с ваниловата захар на сняг и се объркват в тестото, внимателно. В тиган се стапя 10 г масло (1 с.л.) и се налива 1/4 от тестото. Пече се на слаб котлон около 4-5 минути, докато засъхне отгоре, а отдолу е златисто. Накъсва се с две дървени лопатки и парченцата се обръщат и доопичат. Поръсва се със захар и тигана се друса, докато карамелизира захарта. Слага се в чиния и чак там се поръсва с пудра захар. По традиция се сервира с Австрийски сливов мус (Zwetschgenroester), но и с компот от сливи е много вкусен.

* В един от най-разпространените варианти в тестото се слагат и накиснати в ром стафиди.

* Думата шмаррн е старата дума за шмийрен - размазвам и обозначава ястия, които ние бихме нарекли палачинки. В преносен смисъл думата се използва за *безсмислица*.

* Австрийският император Франц Йозеф I замръкнал по време на лов някъде из Алпите и потърсил подслон в една селска колиба. Домакинята, притеснена, забъркала нещо за ядене с това, което имала. Когато императора похвалил ястието й, тя засрамено отвърнала: Ами, това е просто шмаррн (дали е искала да каже, че е най-обикновена палачинка, или че хвалбата на императора е безсмислена, не се знае :-) Франц Йозеф отговорил:
-Да, но е Императорски шмаррн!