Винено кисело зеле
Рейтинг: Сложност: Любима на 13 готвача |
Снимката е добавена от Aliana
Необходими продукти
- • 10 кг зеле - червено или бяло
- • 200 г сол
- • 30 г ким на зърна
- • 1 шепа хвойнови шишарчици
- • 50 г синап на зърна
- • копър
- • качествено бяло вино - около 1.5 л
Начин на приготвяне
Зелето се настъргва на много тънки ивици. Слага се в голям съд и се поръсва със солта. Започва се да се мачка с чук за пържоли, например, като при натискането се и завърта, за да се получи силно претриване. Мачка се, докато пусне сок. Към зелето се прибавят подправките, без копъра.
Пълни се в буркани на пластове, които се редуват с клонки копър, броят им е на вкус.
Доливат се с пуснатият при мачкането сок, разпределя се по равно в бурканите. Сокът не напълва бурканите догоре. Във всеки буркан се налива бяло вино, бурканът трябва да е пълен с течност до малко под зелето. Слагат се капачките, без да се завиват, и бурканите се слагат в тава или друг съд. При ферментацията от капачките капе течност, която така си капе в тавата.
Бурканите се оставят на топло (около 20 С), в кухнята например, за 3 дни. После се оставят на студено, около 4 седмици. Когато приключи ферментацията, капачките се затварят нацяло, няма нужда от заваряване.
* По селата се прави все още в специални дървени каци, покрива се с памучна кърпа и отгоре се слага нещо, което да притиска зелето, нашата детегледачка имаше един камък за тази цел. С течение на времето зелето се смалява, а кацата се напълва със сок. Дървото, от което е правена кацата, дава допълнителен аромат на зелето, като при виното. Още по-разпространени са глинени каци за кисело зеле.
* Подправките може да вариират, като кимът присъства винаги. Хвойновите шишарчици придават невероятен аромат.
Пълни се в буркани на пластове, които се редуват с клонки копър, броят им е на вкус.
Доливат се с пуснатият при мачкането сок, разпределя се по равно в бурканите. Сокът не напълва бурканите догоре. Във всеки буркан се налива бяло вино, бурканът трябва да е пълен с течност до малко под зелето. Слагат се капачките, без да се завиват, и бурканите се слагат в тава или друг съд. При ферментацията от капачките капе течност, която така си капе в тавата.
Бурканите се оставят на топло (около 20 С), в кухнята например, за 3 дни. После се оставят на студено, около 4 седмици. Когато приключи ферментацията, капачките се затварят нацяло, няма нужда от заваряване.
* По селата се прави все още в специални дървени каци, покрива се с памучна кърпа и отгоре се слага нещо, което да притиска зелето, нашата детегледачка имаше един камък за тази цел. С течение на времето зелето се смалява, а кацата се напълва със сок. Дървото, от което е правена кацата, дава допълнителен аромат на зелето, като при виното. Още по-разпространени са глинени каци за кисело зеле.
* Подправките може да вариират, като кимът присъства винаги. Хвойновите шишарчици придават невероятен аромат.
Рецептата е добавена от Aliana на 3 Октомври 2009 г.
Още рецепти за:
Свързани статии:
Подобни рецепти
Коментари
Трябва да сте влезли с акаунта си за да може да пишете коментари, добавяте рецепти и снимки и организирате рецептите, които харесвате в Любими.
Регистрирай се сега!
или
Регистрирай се сега!
или
(не изисква регистрация)
# 5 Stedi | Точно такова зеле ядохме като бяхме сега в Германия и много ми хареса. Ще го пробвам задължително! | 19 Май 2010 |
# 4 Aliana [Автор на рецептата] | Както е писала Олга - провери в билковите аптеки. А ако познаваш дървото, можеш и сама да си набереш. Не само за зеле, а и за други ястия се използват, като придават много деликатесен и фин аромат. | 11 Окт 2009 |
# 3 zuzkoto | В билкарските аптеки продават хвойнови шишарки. Хвойната е иглолистно растение и е много разпространена в България. Наричат я още смрика. Шишарките се берат през този сезон. | 11 Окт 2009 |
# 2 sara | Това звучи супер вкусно, ама от къде да си намеря хвойнови шишарки... | 11 Окт 2009 |
# 1 Vera | Интересна рецепта и непозната за българската кухня, за нея ми е говорил баща ми, който е живял в Берлин 5 години. Благодаря за споменчето. | 9 Окт 2009 |
снимки от Aliana [Автор на рецептата] |
3 Окт 2009 |
© Информацията в този сайт или части от нея не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на авторите.