Маслото се оставя на стайна температура и се нарязва на кубчета. Брашното се пресява. Млякото се затопля малко повече от топлината на дланта.
В купичка се надробява маята и се посипва с 1 с.л. от захарта. Намачква се с гърба на лъжица. За около 40-60 секунди маята се втечнява. Сипва се в млякото и се добавя останалата захар. Топлото, сладко мляко се слага в купата, в която ще се меси и лъжица по лъжица се добавя брашното. През цялото време се бърка с бъркалките за тесто на най-ниска степен. Когато брашното се поеме изцяло, се слагат мекото масло и солта. Започва се да се бърка на малко по-висока степен, докато цялото масло се поеме и тестото стане, меко, отпуснато и нелепнещо. Цялата процедура продължава около 20 минути. Като се вкара пръст в тестото, да може да се извади без да лепне и дупчицата да не се затваря.
Тестото се оформя според желанието и се оставя на топло да втаса, докато утрои обема си - в зависимост от температурата в помещението между 40 и 60 минути би трябвало да са достатъчно.
През последните минути фурната се загрява на 160C. Бриошът се пече 30 минути на тази температура, на най-долната шина. След това температурата се увеличава на 180C и се пече още около 10 минути - зависи от фурната и от това колко дози се пекат.
Още топъл, бриошът се нарязва с нож за хляб, за да не се смачка средата му, или се чупи с ръце.
Поднася се с масло за намазване, конфитюр, кавасена сметана, мед, пресни плодове, крема сирена или просто се топи в кафето.

* Около приготвянето на бриоша се вият легенди, подобно като при нашия козунак. Например се твърди, че температурата на помещението трябва да бъде 25-30С градуса и ако се прави през зимата, трябва кухнята да се загрее с отворена включена фурна. Това, естествено, е просто старо предание и бриошите ми стават идеални и на отворен прозорец през зимата.
* Много често тестото се приготвя от вечерта, слага се в хладилник и сутринта се изпичат бриошчета или голям бриош. Но също така може и да не се чака, а оформеното тесто да се сложи в студена фурна, да се сложи на дъното тавичка с вода и да се включи на 160C. След около 45 минути температурата се увеличава на 180C за още десетина минути.
* Оформянето на бриоша може да бъде по всевъзможни и много артистични начини - на плитка, на възел, на самун, на плетеница или на малки бриошчета. За най-традиционален се счита слагането на 3 топки тесто една върху друга - най-голямата отдолу, най-малката като помпон отгоре - и печенето в специална конусовидна форма на венчелистчета (виж снимките). Особено малките бриошчета често се оформят точно така. Топките почти винаги се килват при втасването, което придава непринуден чар на печивото.
* Което от друга страна е вярно, е дългото месене на тестото и вкарването на маслото в него. Аз меся с моята желязна лейди и наистина това са около 20 минути на степен 1 (най-ниската е минимум, 1 е втората по сила). Сигурно затова правенето на бриошите се е считало за капризно и изискващо майсторлък - който не е имал силици да меси по близо 40 минути, не е можел да се квалифицира за признание. С днешната кухненска техника направата на бриоша е семпла и лесна - тестото втасва в затоплена фурна, маслото и млякото може да се стоплят в МВ.