Грисът се сварява в 300 мл вода, при постоянно бъркане, и се оставя да изстине напълно.
Хайверът се счуква с дървено чукало, като целта е да се пукнат колкото може повече зрънца. Ако има ципи се премахват. Добавя се сварения студен грис. Всичко се обърква много добре. Добавя се олиото внимателно на малки дози, в началото капка по капка, а когато хайверът се *захване* може и на тънка струйка. Изчаква се поемането на цялото количество олио, преди добавяне на нова доза. През цялото време хайверът трябва да стои стегнат. Тъй като хайверът е достатъчно осолен сол не се добавя.

* Отпуснатия хайвер има опасност да е пресечен. За да се избегне това по време на разбиването може да се добавят няколко капки от разтвореното в съвсем малко вода лимонтозу. Хайверът трябва да се стегне веднага.
Към готовия разбит хайвер по желание може да се добави сока от четвърт настъргана глава лук.
Хайверът, който най-често ползвам е от таранка.
*Узрял хайвер* означава хайвер, който след изваждане от рибата и измиване се осолява добре, слага се в бурканче и се засипва със сол. Добавя се вода, колкото солта да стои мокра. Престоява поне 3 седмици в хладилник преди да бъде готов за употреба. През цялото време трябва да бъде покрит с мокра сол. Зрънцата му стават едри и набъбнали. Така може да се съхранява около година.