Боб с червено цвекло (чекане) и наденица в гювече
Рейтинг: 8
Сложност: Средна
Любима на 10 готвача Любима
Разпечатай
виж снимката
Снимката е добавена от ma_rri_na
Снимка 4321
Необходими продукти
  • • 500 г шарен боб
  • • 3 глави лук - 400 г
  • • 3 бр. моркови - 300 г
  • • 1/2 глава целина - 250 г
  • • 150 мл олио
  • • 1 кг сурова наденица
  • • 600 г или две средни глави чекане или 300 г червено цвекло и 300 г консерва домати
  • • сол, червен пипер, джоджен, магданоз, чубрица, бял риган на вкус
  • • 1 глава сух чесън
Начин на приготвяне
Накиснете предварително шарения боб във вода за 24 часа. Сварете шарения боб в 1 л вода или на 2 чаши боб сложете 4 чаши вода.
Чекането можете да замените с консерва от домати и печено във фолио червено цвекло.
Нарежете на големи парчета наденицата и я запържете леко в олиото, колкото да си пусне мазнината и овкуси олиото. Извадете и оставете настрана.

Нарежете на ситно целината, морковите и лука. Задушете в олиото с малко вода от варения боб. Добавете сварения боб, нарязаното на кубчета чекане или консервата домати и нарязаното на кубчета червено цвекло. Подправете със сол, обеления и смачкан чесън, червения пипер и подправките на вкус. Ако е нужно добавете и малко от водата в която е врял боба. Разпределете в 10-12 гювечета. Сложете парче наденица върху боба. Печете гювечетата с капак около 1 час на температура 135С, на фурна с вентилатор, след което махнете капака и оставете за половин час ястието да се запече само на горната скара на фурната.
Рецептата е добавена от ma_rri_na на 28 Март 2013 г.
Още рецепти за:
Подобни рецепти
Коментари
Трябва да сте влезли с акаунта си за да може да пишете коментари, добавяте рецепти и снимки и организирате рецептите, които харесвате в Любими.
Регистрирай се сега!
или
вход с Facebook
(не изисква регистрация)
снимки от
ma_rri_na
магьосник в кухнята
[Автор на рецептата]
Снимка 3Това е чекане. Ако не мислех, че зелето ще стане много розово, щях да сложа при киселото зеле заедно с корена хрян, царевицата, дюлята, поне 10 глави червено цвекло. Става и с обикновено фуражно цвекло.
Снимка 4Хрупкаво, но не твърдо, киселичко и солено.
4 Фев 2021
# 6
ma_rri_na
магьосник в кухнята
[Автор на рецептата]
Радвам се, че поне за боба сме на едно мнение. При Вас не знам как е, но в една охридска механа, до езерото в стария им град, от менюто си бях избрала "чикане", което си беше салата от мариновано червено цвекло с боб. Ама знае ли ги човек македонците, :) като на входа на механата пишеше "бараме келнерки" :)26 Апр 2013
# 5
buci
магьосник в кухнята
Благодаря ти, ma_rri_na! Значи ако говорим за чекане, то това което описвам са чекане, всичко друго е инпровизация. Предсави си в зелето колко глави цвекло могат да се сложат и до къде биха стигнали те, че зимата дълга, народа гладен... Поне веднъж седмично се готви боб с чекане и пастърма, изплзват се и в пилавите и в капамата. То боба зимата е често на масата, един път с чекане, после с алабаш, после бял боб с пастърма. По нашият край повече се готви с шарен боб, по-малко с бял и ми беше много интересно когато излязох от тук и разбрах, че малко хора са опитвали шарения ми беше много странно, и си мислех " А бе, тия хора не знаят, че те готвят бял боб, а не боб" :)24 Апр 2013
# 4
ma_rri_na
магьосник в кухнята
[Автор на рецептата]
:) >:o Чудно описание, съвсем в духа на онова време. Адмирации. От началото до края, бях шашната, и същевременно се насладих на писанието. Отлична интерпретация Clap, Clap, Clap. Между другото може и да е имало хора, които да са правили чекане отделно, но в повечето случаи са слагали цвекло при зелето за ферментация, за по- добър вкус на зелето. Именно това цвекло - чекане, по късно са приготвяли в ястия, като са го настъргвали или нарязвали на малки парчета, естествено предварително измито :). След повече от половин век под чекане се има в предвид мариновано червено цвекло, а не ферментирало фуражно цвекло.24 Апр 2013
# 3
buci
магьосник в кухнята
Израсал съм по тоя край, банско-разложкия и ще опиша как се приготвят чекането. То се почва още от пролетта със залагане на крехки глави цвекло за семена. Как ги разбират кои са крехки - не зная, старите баби си знаят това. После като узрее семето го събират и ревностно пазят от влага и мшки :)... та чак до пролетта когато го сеят. В късна есен се вади от нивата и на двора се почиства от останала кал, старите външни листа се махат също, оставят се най-младите и крехки. Горната част на главите където са били захванати лисата се забелва леко, останалата част се остъргва не много старателно с нож. Докато се почиства с ножа ако усетят, че някоя глава цвекло прави конци (не е крехка) отива за кравичката или овчиците. :). Нареждат добре измитото цвекло в съд (бидон, каче, кофи... ) и му слагат сол, ама повечко солчица... Няколко пъти през ден се претака и се оставя да втасва. Когато е готово се вади обелва, се и измива. Преди да се сложи към боба се възвира за няколко минути във вода. Аромата който се носи от съда с чекането е меко казано отвратителен, но после в боба, капамата или пилава е съвсем друга работа...23 Апр 2013
# 2
ma_rri_na
магьосник в кухнята
[Автор на рецептата]
Не е много различен вкуса. Чекането е мариновано цвекло, като на туршия. А не ферментирало. По скоро е като кимчи. Съжалявам, но буркана с маринованото червено цвекло го изядохме :). Buci, не зная от кой край си, но ако знаеш как точно преди век са го приготвяли Банскалии или от Разлог, може да напишеш. Мога само да ти подскажа, че чекането не са го правили от кръмно цвекло, а от чукундур и са го слагали в... Чакам да напишеш, какво знаеш ти, определено ще ми е интересно.23 Апр 2013
# 1
buci
магьосник в кухнята
Чекането са ферментирало цвекло, замяната му с цвекло и доматена консерва е неудачно според мен, вкуса ще е съвсем различен.22 Апр 2013
снимки от
ma_rri_na
магьосник в кухнята
[Автор на рецептата]
Снимка 1Снимка 2 28 Мар 2013

Сподели рецептата

Във форума
Нови снимки
от krasikn10от Ella_22от Doroteyaот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот zlareот Ella_22от Ella_22от Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот Doroteyaот krasikn10от Lirinka
Рецепти на деня


© Информацията в този сайт или части от нея не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на авторите.