Някъде по това време преди 1970 години Иисус стигнал до Йерусалим. В случая не е важна датата, а денят - бил неделя. Вече се знаело от влъхвите, че Христос е Истинският цар пред Всемира и не бивало да влезе пешком, за да не смути вярата народна. Но не можел да мине градските порти и на носилка по тогавашната римска имперска мода - кой щял да го носи, като давал свобода на робите, братство на съидейниците си и равенство на всички хора? А на коне пък влизали в чуждите градове главно военните, които тогава обаче не минавали за умиротворители. Затова избрал да яхне ослица. Магарето към локва не посяга. То пие само под чучура на чешмата. Друго толкова чисто, точно, незаслужено оскърбявано същество, което да става за яздене, не може и да се измисли! Затова гражданите се втурнали да приветстват Спасителя с накършени пътьом палмови клонки (на които, по разпространение, на нашите географски ширини несъмнено съответстват върбовите).

Когато някога искали да подиграят някой, немарлив християнин, подмятали иносказателно "Кога има в черква, все върба ми дават". Като оставим настрана лакърдията, това днес е свидетелство, че колкото и нехаен да е човек към религиозните служби, на този ден няма как християнинът да не влезе в храма: Тогава от черквата се вземат осветени клонки, които всеки си носи вкъщи като благослов. Сплетени на обръчи, те се слагат по домашни икони и на входната врата. Явно символиката на този жест е била като препотвърждаване на верността към кръщението. Към обета за любов.

Водени от жажда да получат Господня благословия за обичта си, тогава новият прилив малки моми, които в предишния ден са лазарували от дом в дом да напяват-благославят, искали от Божия син да си избере от тях кумичка. Тук в работа влизали пак върбовите клонки. Всяка свивала венче и едновременно ги хвърляли в реката. На която поемело пред другите, тя ставала кумичката. Тя повеждала моминото ято към дома си да ги гости всичките, а останалите, от уважение към благоволението над нея, й говеели (мълчали в нейно присъствие) чак до Великден. Всъщност от понеделник и без това започва една много специална седмица, която църковните отци наричат Страстната - заради претърпените страсти Господни през нея преди и по време на Христовото разпване. През нея всички дни се наричат велики.

Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта. През Велика сряда не се работи женска работа, а на Велики четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът за през цялата година. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях - и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца - шарени - за удоволствие на малки и големи.

На Велики (Разпети) петък се месят обредните хлябове и козунаците. За друга работа и дума не може да става. Даже ревностните християни от този ден до събота на обед не хапвали нищо. Щом свещеникът обяви в полунощ: "Христос воскресе!", хората поемат поздрава и отговора му: "Воистина воскресе!", като си пожелават здраве и щастие. Запалената от "подновения" огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас. През тази нощ момите слагат пръстена си под възглавницата, за да сънуват човека, за когото ще се омъжат.

Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите - родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност и ако е праведен - ще го получи скоро. А следобяд момите начело с новата кумица отиват на отреденото място, връзват люлки и момците ги люлеят за здраве.