СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИЯ
В брака се събират двама човека от различен пол, които идват от различни семейства, с различно възпитание, с различен жизнен опит, с различен темперамент, характер, разбирания, имат различни професии и идват от различни среди... Това означава, че каквото и да им се случи през съвместния им път, те ще го възприемат по свой специфичен начин и ще реагират по своему. Как могат да се слеят тези два, на пръв поглед несъвместими, дори антагонистични свята? Как можеш да погледнеш на света през очите на другия? Като се вслушаш в него.
В отношенията между съпрузите от изключителна важност е разговорът. За да се сближат двамата, да надникнат един в друг, да се приемат, да се разберат и един ден наистина да почувстват, че се е сбъднало над тях онова библейско пожелание, което са чули по време на венчавката: да бъдат двамата едно.
В брака две личности, два различни свята взаимно се възприемат, допълват се, взаимно се проникват, формирайки нещо ново, нещо различно и във всички случаи по-добро.
Всеки човек е уникален, надарен от Бога с особени дарби в уникална комбинация и съотношение. В семейството тези дарби на личността трябва да се разкрият, внасяйки в брака своето богатство и попаднали на добрата почва на Любовта, да се развият, да се разгърнат.
Но това може и да не се случи, ако всеки от съпрузите се стреми да утвърждава себе си, своите виждания, своите разбирания; ако слушаш другия само за да отчетеш с какво ти си съгласен и с какво не; ако докато говори другият сравняваш, съпоставяш, търсиш логиката, слабите места, противоречията и си зает с това да определиш своето отношение към казаното, вместо просто да слушаш с внимание изцяло насочено към говорещия, за да доловиш цялостното, онова, което стои зад думите му: какво го притеснява, какво чувства, какво го вълнува, от какво се нуждае в този момент и въобще.
Какво ни пречи да слушаме истински, забравяйки себе си, своето мнение по въпроса, своето отношение към събеседника, настроението си, своята критичност?
Себеутвърждаващото се себелюбие.
Дори когато сме в ролята на слушател, себелюбието ни заставя да преценяваме другия, прилагайки своите мерки, своите критерии, колкото и субективни и погрешни да са те. В желанието ни да възтържествува “правдата”, започваме да спорим. В този спор се раждат силни аргументи, удачни сравнения, ефектни фрази..., от които сами се облажаваме. Заслепени от фойерверките на словесната си победа, няма да забележим, че след такъв разговор вместо взаимно да се сближим и обогатим, сме излезли не по-богати, а с известно отчуждение помежду ни.
Защо тя говори така? Защото е глупава, защото иска да ме ядоса, да ме заблуди, да се направи на интересна, защото направо не знае какво говори...?” Последното, което ще ни хрумне като обяснение за поведението на събеседника ни, вероятно е най-вярното: защото така вижда нещата, защото така изглежда светът и конкретният проблем през призмата на нейния опит, нейния характер, нейните убеждения и това виждане нито е по-лошо, нито е по-невярно, а просто е различно от моето виждане.
Едната гледна точка не изключва другата, а прави образа по-обемен, по-близък до реалния. Защо да не погледна на света през нейните очи? Би било непостижимо за мен, ако не замлъкна, ако не се вслушам притихнал. Би било интересно, обогатяващо: за мен, за нея, за нас. Навярно...”
“Каква част от това, което ми е казал, съм чула? Какво ми е казал, а аз не съм му обърнала внимание или съм го разбрала погрешно? Долавям ли онова, което думите се опитват да изразят? Какво всъщност се опитва да изрази: определено отношение към темата, определено отношение към мен или се опитва да ми разкрие още нещо за себе си? Или говори заради Бога, поради усилие да бъде волята Му? Или всичко това.
Може би самият той не е съвсем наясно. Но ако мен ме е грижа какво го вълнува, какво го е подтикнало да ми заговори, ако наистина ме е грижа как ще се чувства той след разговора с мен: смазан или окрилен, това е една добра основа за истинска близост. Ако го слушам само за да преценям критично думите му това е основа за досада, раздразнение, враждебност, а от там и загубено доверие, и отчуждение.”
Когато сме увлечени от книга, филм или музикално произведение, ние възприемаме цялостно: думи, картини, движение, усещане. Когато нещо ни грабне, през ум не ни минава да анализираме детайлите, да ги съпоставяме, да сравняваме с познатото ни. Възприемаме го като деца: с отворени очи, с отворени уста, с отворено съзнание, с отворено сърце.
Има и такива разговори, такива мигове на общение, които не са просто разговор, а състояние на духа. В тези мигове разбираш, че в живота ти е станало нещо значимо. Сливане. Това докосване до тайнството на единението кара хората да се женят, за да продължат това тайнство до края на дните си. За да пребъдват в състояние на сливане. Защо съпрузите се разминават? Защо заспиват мълчаливи и самотни в брачното си ложе? Кога са престанали да се чуват, да се вслушват притихнали в другия?
От действителното слушане се ражда дълбокото съкровено общение. Тогава разговорът се превръща от беседа в състояние състояние на отвореност да приемеш другия и да му отдадеш себе си, да се предоставиш на разположение, състояние на две преливащи една в друга души. В тези минути, а може би часове, е все едно какво двамата си казват, могат и да замълчат и от това чувството, че пределно ясно се разбират да не избледнее.
От усещането, че не си сам, че сте двама и двамата сте едно; че има кой да те подкрепи в мигове на слабост, че има кой да те насърчи в мигове на колебание, че има кой да те утеши в мигове на провали... се променя отношението ти, погледът ти над света, поведението ти. Уж всичко е същото: проблемите, хората, обстоятелствата, а вече ги преживяваш поновому. Уж ежедневието ти и светът са същите, но мисълта за онзи, с когото си свързан навеки, и фактът, че го има, внасят в тях светлина, усмивка и цвят.
Усещането, че светът вече не е така враждебен, както ти се е струвало преди, а е прекрасно място за живеене всичко това е безценна придобивка за любящите се съпрузи, придобивка, която се актуализира при всеки такъв разговор-споделяне, разговор-сливане.
Не само сериозните теми, задълбочените анализи, широката култура, доброто познаване на обсъжданата материя и т. н. правят разговора обогатяващ. Двамата могат да си говорят за съвсем обикновени неща, да си разменят кратки фрази, които само маркират накъде тече мисълта им, изрази, които само те двамата разбират, да си разказват истории, тонът да е лек, да се шегуват, спонтанно да прихват в смях, а после за дълго да се взират един в друг, потънали в мълчание, казващо повече от елейни словоизлияния. Стреснати от тази внезапна сериозност, да подхванат през смях друга тема. После да забравят думите, дори да не си спомнят за какво всъщност са говорили толкова време, но за дълго да запазят клокочещата в гърдите им радост, избистрения до краен предел поглед, прозиращ мистичните глъбини на света, мистичната свързаност, от която сам си част. Кристално чист тон си от прекрасната симфония на живота, когато си постигнал разбиране.
Битува мнението, че богатството на човешкото общуване зависи от ерудицията, че за да бъдеш интересен събеседник, трябва да бъдеш високообразован, да разбираш от изкуство, литература, мода, модерни технологии... А за да си намериш съпруг или съпруга от църковните среди, задължително трябва да можеш увлекателно да разговаряш на духовни теми.
За жалост често се случва след брака двамата да съберат огромните си колекции от книги, дискове, списания, да си останат “душата на компанията” в техните среди, а вкъщи да нямат за какво да си говорят или всеки опит да поговорят да ескалира във взаимно раздразнение, огорчение и все по-нарастващо след всеки подобен разговор отчуждение.
В дома си търсим не интелектуални разговори, а ласкаво, сърдечно отношение на човека, който те приема с обич и разбиране такъв, какъвто си: с достойнствата и недостатъците ти, с моментите, от които се срамуваш и с душевните ти полети... Търсиш този, за когото си най-важния на света, който веднага ще долови настроението ти и ще ти предложи вниманието си, времето си и прегръдката си; този, който го е грижа за тебе.
Зареден от тази близост, можеш после и на други да предадеш подкрепата си, разбирането си, усещането за единение в Единия.
Всеки път, когато близък човек ми заговори, колкото и делнично или информативно да звучат думите му, той неслучайно ми казва точно това, а не нещо друго, точно сега, а не по-рано или по-късно. Нещо го вълнува, нещо преживява, нещо очаква от мене или нещо иска да ми сподели за себе си и от себе си. Грижа ли ме е за него? Ще доловя ли скрития смисъл, ще доловя ли предисторията, опасенията му и надеждите му? И ако ги доловя, ще му отговоря ли адекватно, ще му дам ли което му е нужно, та дори ако сам не знае какво е то?
Това зависи от много фактори: от умението му да се изразява добре, от доверието му към мене, от сходството в характерите ни, разбиранията ни, интересите ни... но най-вече от моето желание да го разбера и му помогна.
Без такова внимание и грижа към съпруга всеки брак е обречен на провал. Без съпреживяване на всичко, което вълнува брачния ни партньор, без споделяне на вълненията и грижите му единението е немислимо.
Общуването е ангажираност, то изисква усилия, понякога да жертваш нещо свое: време, честолюбие, убеждения, понякога ни носи огорчения. В такива мигове се питаш: “Струва ли си?” Но когато срещата пак се състои, когато пак почувстваш тайнството на единението, не се съмняваш, че си струва. “Заради цвета на узрялото жито”, както прекрасно се изразява лисицата от “Малкия принц” на Екзюпери. Защото ще минаваме покрай толкова много неща в света, без да ги забелязваме, без да чуваме песента им, ако не обичаме някого. Сетивата ни ще се затворят за красотата на творението, ако Творецът обича, а ние не. Най-истинските неща, най-прекрасните са невидими за очите, те се долавят чрез озареното от Любовта сърце.
"Уроци" за Живота
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
- Lirinka
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1382
- Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
- :: 17 рецепти от Lirinka
- :: 727 снимки от Lirinka
Олеква ти, когато си простил!
Олеква ти, когато ти прощават!
Човекът, на Земята все греши...
Единствен Бог - безгрешен ни прощава!
Опитай се на всички да простиш!
Махни с ръка и забрави за всичко,
че който не умее да прости,
той - всъщност, не умее да обича!
Да се разкаем и да помълчим,
та Прошката душите да пречисти!
Дано, оттук нататък не грешим!
Дано, да бъдем по-добри и чисти!
Олеква ти, когато ти прощават!
Човекът, на Земята все греши...
Единствен Бог - безгрешен ни прощава!
Опитай се на всички да простиш!
Махни с ръка и забрави за всичко,
че който не умее да прости,
той - всъщност, не умее да обича!
Да се разкаем и да помълчим,
та Прошката душите да пречисти!
Дано, оттук нататък не грешим!
Дано, да бъдем по-добри и чисти!
- Lirinka
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1382
- Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
- :: 17 рецепти от Lirinka
- :: 727 снимки от Lirinka
Не е беден този, който е с празен портфейл...
А онзи, който е с празна душа!
А онзи, който е с празна душа!
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
Къде е щастието?
Къде е истинското щастие? Дали и се състои в постигането на целите и реализиране на желанията или има и друго измерение?
Да си спомним за един човек, който е получил всичко от живота- Елвис Пресли. Младеж с приятна външност, здрав
физически и психически, изключително богат. Имал е всяка жена, която пожелае. Съпругата му също имала собствена кариера. Елвис Пресли е притежавал всичко, но въпреки разкоша в който е живял, умира в тоалетната си от свръх доза наркотик! Всеки който е чел неговата биография, разбира, че той не е бил никак щастлив, а напротив,
бил е много тъжен, отчаян и нещастен.
Проблемът на Елвис Пресли и на много от нас се крие в това, че търсим щастието на грешни места. Например, един младеж е убеден, че ако се запознае точно с тази девойка, ще стане най-щастливият човек. Бизнесменът смята, че ако осъществи дадена сделка, ще стане най-щастливия човек. Девойката смята, че ако се омъжи, точно за този, ще стане най-щастливата... Всеки един от нас е убеден, че след като постигне желаната цел, ще стане най-щастливият, но не след дълго, усеща нова празнота. И така се преследва цел след цел, за да се запълни поредната празнота. Проблемът е, че търсим щастието вън от душите си!
Всички философи и учени са единодушни, че истинското щастие е във вътрешния, душевния мир, спокойствието, което чувстваме вътре в душата си. Спокойствие, при което не обръщаме внимание на трудностите около нас.
Ако искамш да разграничиш щастливия от нещастния, погледни ги, когато ги застигне беда. Ще видиш, че щастливият, когато го застигне беда, се отчайва за ден, два, защото, тъгата и отчаянието са нещо естествено, но не след дълго, отново продължава работата и живота си по съвсем нормален начин. За разлика от него, нещастният, се отчайва, затваря се в себе си или прибягва до алкохол, цигари, дрога и за дълго нарушава ритъма си на живот. Когато ги застигне беда, ще разбереш най-правилно кой е щастлив и кой нещастен. Ще разбереш кой има вътрешен мир и кой е лишен от него.
Щастието идва, когато премахнем от сърцата си жаждата за материалното. За нещата които са преходни. Основната цел, която трябва да преследваме е постигането на вътрешен мир. Не е истински щастлив, този който е щастлив в определени моменти, а този който има вътрешно удовлетворение, което му помага да се справи с външните ситуации, каквито и да са те.
Къде е истинското щастие? Дали и се състои в постигането на целите и реализиране на желанията или има и друго измерение?
Да си спомним за един човек, който е получил всичко от живота- Елвис Пресли. Младеж с приятна външност, здрав
физически и психически, изключително богат. Имал е всяка жена, която пожелае. Съпругата му също имала собствена кариера. Елвис Пресли е притежавал всичко, но въпреки разкоша в който е живял, умира в тоалетната си от свръх доза наркотик! Всеки който е чел неговата биография, разбира, че той не е бил никак щастлив, а напротив,
бил е много тъжен, отчаян и нещастен.
Проблемът на Елвис Пресли и на много от нас се крие в това, че търсим щастието на грешни места. Например, един младеж е убеден, че ако се запознае точно с тази девойка, ще стане най-щастливият човек. Бизнесменът смята, че ако осъществи дадена сделка, ще стане най-щастливия човек. Девойката смята, че ако се омъжи, точно за този, ще стане най-щастливата... Всеки един от нас е убеден, че след като постигне желаната цел, ще стане най-щастливият, но не след дълго, усеща нова празнота. И така се преследва цел след цел, за да се запълни поредната празнота. Проблемът е, че търсим щастието вън от душите си!
Всички философи и учени са единодушни, че истинското щастие е във вътрешния, душевния мир, спокойствието, което чувстваме вътре в душата си. Спокойствие, при което не обръщаме внимание на трудностите около нас.
Ако искамш да разграничиш щастливия от нещастния, погледни ги, когато ги застигне беда. Ще видиш, че щастливият, когато го застигне беда, се отчайва за ден, два, защото, тъгата и отчаянието са нещо естествено, но не след дълго, отново продължава работата и живота си по съвсем нормален начин. За разлика от него, нещастният, се отчайва, затваря се в себе си или прибягва до алкохол, цигари, дрога и за дълго нарушава ритъма си на живот. Когато ги застигне беда, ще разбереш най-правилно кой е щастлив и кой нещастен. Ще разбереш кой има вътрешен мир и кой е лишен от него.
Щастието идва, когато премахнем от сърцата си жаждата за материалното. За нещата които са преходни. Основната цел, която трябва да преследваме е постигането на вътрешен мир. Не е истински щастлив, този който е щастлив в определени моменти, а този който има вътрешно удовлетворение, което му помага да се справи с външните ситуации, каквито и да са те.
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде
твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.
Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци
в това училище.
Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране. ,,Провалените"експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини, докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да
не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив,
винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими. Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб. Изборът е твой.
1.Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде
твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.
Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци
в това училище.
Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране. ,,Провалените"експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини, докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да
не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив,
винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими. Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб. Изборът е твой.
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
Молих се на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо, за което се молих, а всичко,
за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах, неизречените ми молитви
бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора !
Рой Кампанела
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо, за което се молих, а всичко,
за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах, неизречените ми молитви
бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора !
Рой Кампанела
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
ЗАПОЧНИ ОТ СЕБЕ СИ
Когато бях млад и свободен и въображението ми
не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам,
открих, че светът няма да се промени, така че
поукротих стремежите си и реших да променя само
страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се
залових да променя поне моето семейство,
най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно
прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава,
чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да
направя и страната си по-добра, а кой знае
може би дори щях да успея да променя света.
Думите са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство
Когато бях млад и свободен и въображението ми
не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам,
открих, че светът няма да се промени, така че
поукротих стремежите си и реших да променя само
страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се
залових да променя поне моето семейство,
най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно
прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава,
чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да
направя и страната си по-добра, а кой знае
може би дори щях да успея да променя света.
Думите са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми . Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!
Алън Коен
Алън Коен
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
Всеки може да бъде велик..., защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце, пълно с милосърдие.
От душа, направлявана от любов.
Мартин Лутър Кинг -младши
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце, пълно с милосърдие.
От душа, направлявана от любов.
Мартин Лутър Кинг -младши
- Gala85
- магьосник в кухнята
- Мнения: 109
- Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
- :: 227 рецепти от Gala85
- :: 12157 снимки от Gala85
СЛЕД ВРЕМЕ
След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.
След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.