Добър вечер,мили дами! Верче,не ми благодари мила,дълги години живея с мъката и тъгата по баща си и аз като теб всичко сама правя,имам предвид помени, остана ми само малкия ми брат,но кокто ти споменах,ставало му лошо от такива неща,дори от некролози,нищо, да е жив и здрав - всеки както чувства нещата,така постъпва. Ани,прочетох поста ти и ми стана мъчно за теб,само като си помисля за такива майки деспоти и фарисей,косата ми настръхва, искам да споделя с теб - внучето ми е на три години и половина,доста емоционално и пълно с енергия дете,склонно да доминира над всички,посъветвах зет ми и дъщеря ми да не посягат на детето,да му говорят тихо и с много доброта,сега ми благодарят и съветват свои приятели да постъпват така, Антон, внука ми се научи да говори тихо,да помоли,ако желае нещо,не спират да го хвалят от детската градина,намират го за възпитано и добро дете, така той ще живее и расте в нормална и спокойна обстановка,няма да му се крещи,да се налагат наказания и най - важното няма да живее с травми от родители - физически и психологични,аз съм на 66г., а спомените от лошото детство не избледняват,това не се забравя,нося го като второ аз,чувтвам при теб същото,не можеш да си дойдеш с отворена душа при такава майка,дано съпруга и сина ти те правят щастлива,искрено се надявам.
Лека и спокойна вечер на всички!
