Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!
Кирил Константинов
Какво ще кажете за малко поезия
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!
И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!
Петя Ходжева
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!
И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!
Петя Ходжева
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Прекрасни са!Благодаря ти,мило момиче!!!
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
В този свят пълен с толкова хора,
аз разбрах за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за теб и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си , щом се обичаме...
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим...
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.
Мира Дойчинова-irini
аз разбрах за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за теб и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си , щом се обичаме...
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим...
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.
Мира Дойчинова-irini
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Моята по-добра половина
Моята по-добра половина -
онази, която се усмихва, вместо да плаче,
която е безумна оптимистка
и още вярва в хората и в чудесата.
Моята по-добра половина –
онази безразсъдната,
която неспазва правила, прекрачва граници,
сражава се с вятърни мелници и със съдбата.
Моята по-добра половина –
онази романтичната,
която все още вярва в любовта и в приказките,
целува жаби и чака принцове …
но до кога ли?
Моята по-добра половина …
Още се радвам, че я има.
Теодора Пенчева
Моята по-добра половина -
онази, която се усмихва, вместо да плаче,
която е безумна оптимистка
и още вярва в хората и в чудесата.
Моята по-добра половина –
онази безразсъдната,
която неспазва правила, прекрачва граници,
сражава се с вятърни мелници и със съдбата.
Моята по-добра половина –
онази романтичната,
която все още вярва в любовта и в приказките,
целува жаби и чака принцове …
но до кога ли?
Моята по-добра половина …
Още се радвам, че я има.
Теодора Пенчева
- sladki64e
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1888
- Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
- :: 20 рецепти от sladki64e
- :: 582 снимки от sladki64e
Очички, които те гледат
Малки очички те гледат,
наблюдават те нощ и ден.
С твоите думи главно
умът му е зареден.
Малки ръчички горят от желание
да правят, каквото правиш ти;
също като теб се вижда детето
в своите най-смели мечти.
Ти си като бог за това дете,
ти си най-мъдър от всички.
Никакви съмнения не се раждат
в неговата малка главичка.
То вярва в теб безкрайно,
вярва във всички твои думи и дела;
И щом порасне, ще постъпва и говори
точно както ти постъпваш и говориш сега.
Има едно ококорено малко дете,
което вярва, че си винаги прав;
наблюдава те денонощно
и по теб оформя своя нрав.
С всичко, което вършиш,
ти си пример в неговите очи.
За това малко момченце, което чака
да стане точно какъвто си ти.
Неизвестен автор
Предоставено от Роналд Далстън
Малки очички те гледат,
наблюдават те нощ и ден.
С твоите думи главно
умът му е зареден.
Малки ръчички горят от желание
да правят, каквото правиш ти;
също като теб се вижда детето
в своите най-смели мечти.
Ти си като бог за това дете,
ти си най-мъдър от всички.
Никакви съмнения не се раждат
в неговата малка главичка.
То вярва в теб безкрайно,
вярва във всички твои думи и дела;
И щом порасне, ще постъпва и говори
точно както ти постъпваш и говориш сега.
Има едно ококорено малко дете,
което вярва, че си винаги прав;
наблюдава те денонощно
и по теб оформя своя нрав.
С всичко, което вършиш,
ти си пример в неговите очи.
За това малко момченце, което чака
да стане точно какъвто си ти.
Неизвестен автор
Предоставено от Роналд Далстън
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Наближава краят на годината, а с нея и равносметката, която си правим за нея. Доволни ли бяхме от нещата, които ни се случиха? Доволни ли бяхме от себе си или от човека, в който сме се превърнали? Изживяхме ли всичко,което трябваше? Колко възможности пропуснахме? Колко думи премълчахме? А колко излишни изказахме? Колко души зарадвахме? А колко още наранихме? Предадохме ли някой,или му помогнахме? Колко се отдалечихме от себе си,за да впечатлим някого ? Колко приятели загубихме и колко открихме? Ще съумеем ли догодина да поправим старите грешки, или ще ги повтаряме отново и отново? Никога не е късно за промяна. Винаги можеш да направиш крачка назад и да погледнеш към себе си - кой си, с кого си и най-важното - щастлив ли си? Ако не - има още месец до края на годината..
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Навън вали... доброта!
Навън вали. Прекрасна белота.
Земята като приказка вечерна,
омайва ме със снежна красота,
почиства саждите, нагари черни.
Прочиства думи, трие спомени
оставили в душите тъмнина.
Избелва чувствата, проронени
чрез бисерно снежинкова сълза.
И става чудо! Грейва светлина,
отвън навътре, после наобратно.
Как искам с пламъчето на свещта
душите ви да стопля, всеобхватно.
За всекиго да има по искра,
която чрез очите да изгрее.
Дали ще стане по-добър света?!
Дали злината в него ще изтлее?!
Навън вали! Не сняг, а доброта,
предколедна, красива, необятна.
И в тази, тъй омайна тишина,
Любов ви пожелавам аз, превратна!
Автор: Таня Мезева
Навън вали. Прекрасна белота.
Земята като приказка вечерна,
омайва ме със снежна красота,
почиства саждите, нагари черни.
Прочиства думи, трие спомени
оставили в душите тъмнина.
Избелва чувствата, проронени
чрез бисерно снежинкова сълза.
И става чудо! Грейва светлина,
отвън навътре, после наобратно.
Как искам с пламъчето на свещта
душите ви да стопля, всеобхватно.
За всекиго да има по искра,
която чрез очите да изгрее.
Дали ще стане по-добър света?!
Дали злината в него ще изтлее?!
Навън вали! Не сняг, а доброта,
предколедна, красива, необятна.
И в тази, тъй омайна тишина,
Любов ви пожелавам аз, превратна!
Автор: Таня Мезева
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Тези редови открих преди малко в интернет пространството!!! Не успях да сдържа сълзи ...плаках...само аз си знам защо...!?! Нека написаното донесе по една роза за всички майки, а най-ароматната за мен от моето голямо съкровище - синът ми!!!
Роза за мама
Мама е любов. Всеки ден й казвам колко много я обичам. Дали е достатъчно? Тя е цялата вселена, събрана в късче любов. Никой не може да обича като нея. Колко много добрина има в очите й, мекота в душата й, топлина в прегръдките... Когато ме гушне се чувствам малка и закриляна. Там някъде все още усещам вибрациите на пъпната връв, както в мига на раждането. С рев ме разделиха от нея, но само за да изградим нова и силна връзка между нас. Знам, че съм й причинила много болка и страдание още с появата си на бял свят.
Не й спестих тревоги и разочарования. И въпреки това ме обича. Безусловно. Така умее само мама. Всичко ми прощава. И винаги ме подкрепя. Когато съм безумно щастлива се обаждам на мама. Тя най-истински ще се радва заедно с мен. Когато съм стигнала дъното и сълзите не спират – пак отивам при мама. Да ме утеши, успокои и да ми обещае, че слънцето пак ще изгрее... После може и тя да си поплаче скришом. Но не и пред мен. Не се оплаква, за да не ме тревожи и товари с нейните проблеми и болежки. Когато мама е болна ме свива стомаха; с всяка фибра на тялото си усещам страданието й. Чакам и се моля – сгушена като ембрион – слънцето да изгрее... и мама отново да се усмихне.
Мама е свята. Само тя умее щедро да раздава любов без да очаква нещо в замяна. Щастлива е, когато ние, децата й, сме щастливи. Светът й рухва, когато някоя от нас е в беда. С цялата си воля се моли за нас – да сме здрави, щастливи и да постигаме мечтите си. Животът й – това сме ние. И мъка, и радост. И грижа, и обич. Хубаво е с мама. Животът ми е пълен, дните – прекрасни. Никога не е късно да й кажа колко много я обичам. И никога не може да е достатъчно... Аз също съм майка. Познавам безмерната любов, която блика от мен към това чудо на природата – детето ми. Когато станах майка изведнъж осъзнах колко несправедлива и лоша съм била понякога към мама. С типичния младежки егоизъм несъзнателно съм я наскърбявала. Всичко ми е прощавала.
Мама е радост. Мисълта, че я има, че мога да чуя гласа й, когато съм далече и да знам, че ме чака да се прибера – това е Божия благословия и най-великото щастие. Животът с мама е чудесен. Повечето хора си тръгват, ако корабът потъва. Но мама остава. Тя е с мен до края. Понякога ми се струва, че съм й длъжница. Но тя нищо не иска в замяна; любовта й няма цена. Вярва, че доброто ражда добро. Благодарение на нея имам късче от рая – тук, на земята... Благодаря ти, мамо. Бъди благословена! Нека любовта винаги те озарява.
Мама е любов! Всичко около нея е озарено от любов. И слънцето, и дъгата, и цветята. Искам да й подаря цвете. Една червена роза. Дали ще мога да й кажа, че сърцето ми бие за нея? Розата е израз на любов. Мама обича рози. Най-хубавата е за нея. На мама – с любов!
Ваня Ангелова
Роза за мама
Мама е любов. Всеки ден й казвам колко много я обичам. Дали е достатъчно? Тя е цялата вселена, събрана в късче любов. Никой не може да обича като нея. Колко много добрина има в очите й, мекота в душата й, топлина в прегръдките... Когато ме гушне се чувствам малка и закриляна. Там някъде все още усещам вибрациите на пъпната връв, както в мига на раждането. С рев ме разделиха от нея, но само за да изградим нова и силна връзка между нас. Знам, че съм й причинила много болка и страдание още с появата си на бял свят.
Не й спестих тревоги и разочарования. И въпреки това ме обича. Безусловно. Така умее само мама. Всичко ми прощава. И винаги ме подкрепя. Когато съм безумно щастлива се обаждам на мама. Тя най-истински ще се радва заедно с мен. Когато съм стигнала дъното и сълзите не спират – пак отивам при мама. Да ме утеши, успокои и да ми обещае, че слънцето пак ще изгрее... После може и тя да си поплаче скришом. Но не и пред мен. Не се оплаква, за да не ме тревожи и товари с нейните проблеми и болежки. Когато мама е болна ме свива стомаха; с всяка фибра на тялото си усещам страданието й. Чакам и се моля – сгушена като ембрион – слънцето да изгрее... и мама отново да се усмихне.
Мама е свята. Само тя умее щедро да раздава любов без да очаква нещо в замяна. Щастлива е, когато ние, децата й, сме щастливи. Светът й рухва, когато някоя от нас е в беда. С цялата си воля се моли за нас – да сме здрави, щастливи и да постигаме мечтите си. Животът й – това сме ние. И мъка, и радост. И грижа, и обич. Хубаво е с мама. Животът ми е пълен, дните – прекрасни. Никога не е късно да й кажа колко много я обичам. И никога не може да е достатъчно... Аз също съм майка. Познавам безмерната любов, която блика от мен към това чудо на природата – детето ми. Когато станах майка изведнъж осъзнах колко несправедлива и лоша съм била понякога към мама. С типичния младежки егоизъм несъзнателно съм я наскърбявала. Всичко ми е прощавала.
Мама е радост. Мисълта, че я има, че мога да чуя гласа й, когато съм далече и да знам, че ме чака да се прибера – това е Божия благословия и най-великото щастие. Животът с мама е чудесен. Повечето хора си тръгват, ако корабът потъва. Но мама остава. Тя е с мен до края. Понякога ми се струва, че съм й длъжница. Но тя нищо не иска в замяна; любовта й няма цена. Вярва, че доброто ражда добро. Благодарение на нея имам късче от рая – тук, на земята... Благодаря ти, мамо. Бъди благословена! Нека любовта винаги те озарява.
Мама е любов! Всичко около нея е озарено от любов. И слънцето, и дъгата, и цветята. Искам да й подаря цвете. Една червена роза. Дали ще мога да й кажа, че сърцето ми бие за нея? Розата е израз на любов. Мама обича рози. Най-хубавата е за нея. На мама – с любов!
Ваня Ангелова
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Всяко нещо си има причина.
Не случайно светът се върти,
и снегът пада само през зимата,
... и се сменят и нощи, и дни...
Всяко нещо си има причина,
и със нея се раждат планети...
Не случайно съм твоя любима,
и изгрявам безкрайно в небето ти...
Не случайно се връщат от юг
всяка пролет далечните птици...
Има нужда да пеят и тук.
Има смисъл да казвам: „Обичам те”...
Да съм силна дори за двамина –
има нужда... Дори да боли!
Всяко нещо си има причина…
А пък мойта причина си ти.
irini
Не случайно светът се върти,
и снегът пада само през зимата,
... и се сменят и нощи, и дни...
Всяко нещо си има причина,
и със нея се раждат планети...
Не случайно съм твоя любима,
и изгрявам безкрайно в небето ти...
Не случайно се връщат от юг
всяка пролет далечните птици...
Има нужда да пеят и тук.
Има смисъл да казвам: „Обичам те”...
Да съм силна дори за двамина –
има нужда... Дори да боли!
Всяко нещо си има причина…
А пък мойта причина си ти.
irini
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.