Пак съм тук.Да ви пожелая лека нощ.
Естествено не нарочно съм подвела Миленка какво е станало.Купих му маркери на които пишеше подходящи за годинка плюс.И без да ги отворя да ги погледна оставих единия маркер в ръцете му за да си отключа входната врата.Да ,има имало ,,течни,,маркери и пиенето става бързо

.Така че без да се прибираме излетяхме към спешното.Няма да коментирам страха,ужаса,вината и всичко ,което ми мина през главата.Сълзите ,които лях докато спеше да не ме пита що плачеш/щото вече пита/.Кошарата в стаята беше с много ниска решетка,стигаше му някъде малко над коленцата и вечерта си нагласях алармата да звъни на всеки 30 мин за да не заспя ,защото той не е от поспаливите и знам ,че вкъщи става и се изправя на кошарата,ако го направи по инерция........Не се оплаквам ,а споделям,защото сме приятелки.В крайна сметка сме си в къщи живи и здрави/смея да кажа/.Имаме си още един страх в повече,не иска да остава сам в стаята/кога ли ще отшуми/и се оказа,че вече го е страх и от храмовете.В понеделник преди да купим маркерите го заведох,както често правим да си запалим свещички.........и там ревна страх ,страх,и като види снимките от кръщенето същата работа.......Както и да е,да благодаря на Господ,че ни пази живи и здрави.Имаше моменти се сещах за Дианка и случката със Стелиянош.
Извинете,момичета,не искам да си разваляте дори секунда настроението,исках да споделя,тъй като усетих притеснението ви за нас и СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!