Мнение
от korneliq » нед фев 01, 2009 8:56 am
Трифон Зарезан 1 февруари
ПРАЗНИКЪТ е посветен на лозите и винарството - свети Трифон се смята за техен покровител. Християнската религия е отредила ден на св. мъченик Трифон, който е бил посечен с меч по времето на император Деций. Той загинал, защото не се отрекъл от християнската си вяра. Съществува следната легенда; На четиридесетия ден от раждането на Христос св. Богородица отивала на молитва и срещнала Трифон, който й се присмял. Тя го наказала - когато зарязвал лозето си, той си отрязал носа. На иконите светецът е изобразяван най-често с косер в ръка. Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, независимо от метеорологичните условия. Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица и суджук. Храната се поставя в нова шарена торба и мъжете се изпращат тържествено от стопанките. Със себе си лозарите носят светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Стъпи ли в своето лозе, стопанинът разпръсква водата и пепелта, обръща се към слънцето, прекръства се три пъти и с косер отрязва по три пръчки от три корена. Отрязаните пръчки свива на венец, с който окичва калпака си, а лозите полива обилно с вино от бъклицата, за да дадат обилен плод и да не се маносват. След това всички лозари се събират, за да изберат цар. Обикновено се избира заможен стопанин, и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, той застава начело на трапезата. От своята бъклица той подава на всеки да отпие по глътка за богата реколта. След хубаво хапване, пийване, хора и ръченици всички лозари си тръгват от лозята, като носят своя нов цар до вкъщи. Той от своя страна ги кани на гости. Стопанката е приготвила богата вечеря с много вино и ракия. Добре е новият цар да не се опие, за да може цяла година да се грижи добре за лозята - така, че от всяка лоза да има по чебър вино. В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики, съвпадащи с древните Дионисиеви празници. Общо взето, в българския народен календар те носят белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет; първа оран, закичване на животните със здравец и прикаждането им с тамян, заплашването на дърветата, че ще ги отсекат, за да родят много плод, различни гадания, свързани със стопански дейности. Следващите два дни, наречени във фолклора /трифуници/, се почитат за предпазване от вълци. Жените не режат нищо с ножици, за да не се разтваря устата на вълка. Не се плете, не се преде и не се шие. От приготвения обреден хляб се чупи и се раздава на съседите, слагат се залъци в кърмата на животните, за да ?:1И предпазят от вълци. За трапезата се приготвят кокошка, тутманик, прясна пита, вино. Виното се уважава наравно с хляба. Отпиват младоженците, преди да влязат в къщата, да живеят в любов и сговор, отпива родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Без вино не може да се отбележи и смъртта. Гробът се прелива с вода и вино, за да се умилостиви земята и да прибере положените в нея. Виното е кръвта на Бога.
ИМЕННИЦИ: Трифон, Трифонка, Труфка
ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА
Вита пита, тутманик, варена кокошка, пълнена кокошка с булгур, пандишпанени полумесеци, соленки.
Информацията е предоставена от Мария Проданова, авторка на книгата Български празници и традиции.