За престараването или принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече”
След няколко изследвания в кухнята, най често практически и задълбочен анализ на всички резултати, стигнах до извода, че принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече” не винаги дава положителни резултати. В случая на гъбена каша престараването с масло и сметана води до " небесни висоти" небцето . Но в случая с торта с повече крем и шоколад положението след експеримента е вкусно , но „плачевно” / съжалявам за клишето! / .
Тръгваме от там, че реших да направя торта за рождения ден на моята племеница.
След много хитро зададени въпроси на бъдещата рожденичка относно нейните вкусови и визуални предпочитания , стигнах до извода каква торта ще се прави :
- торта с много яйчен крем ванилия, орехови блатове, покритие от ганаш и много шоколадови фигурки и целувки отгоре.
Рецептата за ореховите блатове тип пандишпан / с жълтъци и цели яйца – без набухвател/ взех от една стара книга за сладкарство на баба ми – издадена някъде около 1947 , с вероятен превод от Австрия , защото съдържа термини като : кремотартър - ???, бит каймак - разбирай сметана , платки – разбирай блатове, торта Сахер , линдзерови пастички с кайсиево сладко и прочие.
Подготовката, започна 2 дена преди рождения ден, като естествено бях много „ нахъсана” и започнах с изливането от черен шоколад на пънче, пеперудки, калинки /според племеницата ми костенурки/ , цветенца и други сюрреалистични представители на флората и фауната.
Не се оплаквам, но цялата тази дейност по склуптуриране, на мен / инженер съм, а не художник / ми отне около 4-6 часа .
На следващия ден оформих първо ореховите блатове – като вместо да смеля орехите и да се получи мазна орехова паста , цял час рязох наситно орехи.
Преди това говорих за принципа : „ Колкото повече толкова повече” и в контекста на това направих
2 дози яйчен крем ванилия, като през останалите ми пролуки от време заформих и няколко гъбки от целувчена смес.
Сглобяването на тортата мина успешно. След няколко часа престой в хладилник махнах страничния ринг на тортата и я украсих с много ганаш и шоколад. До тук добре. Никакви проблеми, ексцесии с оформянето или тотални гафове.
На другия ден опаковах тортата с голям лист целофан . Настанихме я /б.а - аз и мъжа ми/ „ удобно” сам самичка в багажника на колата и потеглихме за събитието. Незнам дали по силата на Провидението попаднахме на задръстване – кръстовища с изгаснал светофар, с полицай регулировчик всяващ повече хаос и увеличаващ задръстването. По средата на пътя телефона ми „ опари „ ухото – звъннаха ми да ми напомнят, че нашето закъснение притеснява както останалите вече дошли гости, така и рожденичката, която трябва да си легне до 21.30 и т.н .......... В отговор, започнах да таралясвам на мъжа ми, как е могъл да мине по този маршрут и като резултат на всичко това, през следващия половин час мъжът ми успя да уцели всички съществуващи дупки по пътя , а шофирането беше на принципа : газ, спирачка, газ , спирачка..................
Закъснели порядъчно грабнахме подаръка, цветята и хукнахме. Тортата остана в багажника и никой не се сети да я погледне. Разговори, хапване, игри с племеницата и се стигна до десерта. Изпратих мъжа ми да я вземе от колата. Аз съм невероятен кутсуз - падам с тортата всеки път щом реша да я нося извън "пределите" на дома/ така и не се научих , че торта не се носи пред физиономията ми ,а по надолу , за да гледам къде стъпвам/ . Наредени в шпалир в коридора чакахме пристигането на тортата . Вратата се отвори и мъжа ми донесе нещо разпаднало и сринало се обвито в целофан.
Поради голямото количество крем и тежка шоколадова украса, в следствие друсането на колата, блатовете се бяха приплъзнали на различни страни както при свличане на земни маси , крема се разтекъл на където си иска, да не говорим за украсата - всичко на куп.
От сакралното ми вцепенение :shock: ме извади хълцащата ми племеница –
„ Лельо, КОЙ МИ Е СЕДНАЛ ВЪРХУ ТОРТАТА ????.
И като на „ минута е много” си казах : Ами сега???
След обща дискусия, цялата женска част от присъстващите, успяхме да оформим леко куполовиден вид на тортата , като въоръжени с лъжици една през друга изядохме не дотам представителната част от нея останала на целофана - удивително вкусно по мнение на дегустиращите / направо хапващи/
Снимка на дооформената торта качвам тук :
И като завършек казвам, че принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече”, след практически изследвания не е вселенски закон!
Милa Инa,рaдвaм ce,чe cъм тe рaзcмялa,то и нa мeн ми e cмeшно,дaжe и в момeнтa мe нaпyшвa cмях кaто ce ceтя зa тия мои злополyчни цeлyвки.Cигyрнa cъм,чe вcички имaт провaли в кyхнятa и то нe eдин,но някъдe бях чeлa,чe доcтa извecтни яcтия ca ce полyчили точно от тaкивa провaли,но в момeнтa нe ce ceщaм зa нищо,пък и e вeчe доcтa къcно и зaпочвaм дa блокирaм. 
Нищо,Мъжът ми стана и тръгнахме за майка ми,естествено купих масло 
.Хайде да наготвим,карфиоли,моркови,зимнина...леле то станало четири часа.Придотвям си продуктите...Ужас,сетих се,че миксера е изгорял 
/Защо се получи така нямам обяснение.Нещо все не ми се получава тестото когато водата не е определена,като количество.Ще ги пробвам пак,но след известно време 