Мнение
от sladki64e » нед май 09, 2010 7:32 pm
Майка
Имало едно време една птица на име Герда. На нея й се излюпили птиченца. Дошло време да ги учи да летят. Герда знаела, че за да могат да летят са необходими три неща: здрави криле, желание и смелост.
Първото птиче нарекла Пъструшко. Той искал много да лети. Все пърхал радостно с крилцата си, дори се опитвал сам да се научи, но майка му нежно го издърпвала с клюна си обратно. Крилцата му все още не били достатъчно здрави. Герда пазела Пъструшко да не полети, защото още не бил готов и можел да се нарани, ако падне. А това значело, че вече няма да може да полети изобщо. Пъструшко отказвал да разбере притесненията на майка си и много й се сърдел. Постоянно правел опити да полети сам, а майка му не можела все да е до него. Трябвало да се отдалечава от гнездото, за да търси червейчета за останалите птичета в гнездото. Тогава един ден тя решила да го убеди да престане. Грабнала го с клюна си и го завела на една скала. След това литнала, грабнала от чуждо гнездо едно яйце и го занесла при скалата. Пуснала яйцето и то се разбило в скалите. Казала на Пъструшко: „Ето това те очаква, ако полетиш сега, когато крилете ти не са достатъчно здрави.“ Пъструшко нищо не продумал, но от този момент нататък престанал с опитите си да се учи сам да лети и оставил майка си да реши кога е готов.
Второто птиче се казвало Семко и имало достатъчно здрави крилца, било смело, но му липсвало всякакво желание да полети. Чувствало се добре и уютно в гнезденцето си, защо да го напуска, защо да гони вятъра? Герда знаела, че все някога детето й трябва да напусне гнездото, ако не по свое желание, то тя трябвало да го изгони, за да направи място за новите си яйца. Но решила, че е най-добре отсега да го подготви за този момент. Разказала му за прелестите и приключенията, които го очакват, ако се научи да лети: „Ще можеш да се рееш из безкрайните простори, дори хората ще ти завиждат, че можеш да летиш“, казала тя. „Ще видиш много страни и чудеса, ще опознаеш целия свят. Да — добавила Герда — може да те връхлетят несгоди и опасности, но те са нищо в сравнение с умението да летиш, дадено само на птиците.“ Семко слушал, слушал и неусетно започнал да се унася в блянове, докато накрая, без дори да разбере как, се влюбил в простора и пожелал да полети.
Третото птиче, на име Тото, имало достатъчно здрави крилца и огромно желание да полети, но както вече се досещате, му липсвала смелост. То било най-страхливото от братчетата си. Герда първоначално не го насилвала да се учи да лети и го оставяла на спокойствие да си мечтае в едно ъгълче на гнездото си. Но един ден решила, че е крайно време то да полети. Тогава отишла при него, погалила го нежно с голямото си крило, успокоила го и му обяснила, че ако политне и започне да пада, тя ще го хване с клюна си и то няма да може да падне. Тото се усмихнал, защото знаел, че майка му няма да го излъже и се пуснал от гнездото без капчица колебание.
Герда отишла и при четвъртото си птиче, което все пренебрегвала покрай грижите за другите три. Всъщност четвъртото птиче на име Анди не й създавало никакви проблеми. Крилцата му били здрави, искало да лети и не му липсвала смелост. Но не се опитвало, защото искало майка му да му обръща внимание като на братчетата му и да го учи както учи тях. Герда отишла при него, допряла клюнчето си до неговото, което означава, че го целунала и му рекла: „Не се сърди Анди, погледни небето. Виждаш ли тези облачета: те нямат нужда да ги учат да летят, защото те го могат откакто са създадени. Единственото нещо, от което имат нужда е любовта на вятъра, който да ги погали, за да тръгнат.“ Анди се усмихнал и спокойно се отпуснал на вятъра да го понесе.