Аз видях красотата на България и света!

[akva7]

MAKAWELI, пълниш ми очите с хубави снимки и душата с приятни спомени. Родена си за психоаналитик и пътеводител.Блазе на семейството ти,че си има такава ( ПЕРЛА ),като теб !!!

[Makaweli]

akva, благодаря ти за хубавите думи
Радвам се че ти е харесала виртуалната разходка

[Aliana]

Големи красоти, напълни ми се душата!

Благодаря!

[Makaweli]

И още малко снимки от нашата малка, но красива БЪЛГАРИЯ:


Река Черни Лом - около с.Щръклево, Русенско


Поглед от Несебър към Слънчев бряг


Ах, морето


Стария Несебър


Стария Несебър


Стария Несебър


Стария Несебър


Стария Несебър


Несебър - пристанището


Плажа на Камчия

[PassionFlower]

Здравейте, весели готвачи Това лято, за мое голямо ощастливение, успях да видя красотата на Майорка. На гости съм тук на моите родители вече повече от месец и не мога да се нарадвам на неповторимите пейзажи и природни чудеса. Споделям с вас някои от тях

[Elti]

Здравейте, Готвачи-пътешественици (реални и виртуални).
Снощи до късно качвах материала, но не успях да го пусна (оставих го за днес).
Ето обещаните снимки от нашето тазгодишно лятно пътуване.
Тръгваме рано сутринта, посоката е Габрово. Още сега искам да ви кажа, че много места и забележителности не успяхме да посетим, но сме замислили повторение (ще наваксаме пропуските )
По време на пътуването решаваме, че първо ще надникнем зад оградите на боженските къщи. Още е рано. Няма никакви хора, което означава, че няма кого да попиташ какво трябва да видиш на всяка цена в Боженци. Тръгваме по уличките (хаотично зяпащи), красотата ни грабва. Тишина, мир и неописуемо чувство на спокойствие.






Селото вече се пробуждаше, когато ние потеглихме към Габрово (нямаше как )

Пристигаме. От спящото село в големия, шумен и вече пробудил се (отдавна) град. Чудим се накъде да тръгнем. Пак въпросът - какво трябва да видим? Сядаме на чашка кафе (за освежаване на мисълта) в едно заведение точно над реката. Едва сега видях статуята на лъв в края на моста, по който току-що бяхме минали. Пошегувахме се, че и тук има лъвов мост (като в столицата). Че то и Габрово нали е столица, но на хумора
След кафето хващаме в неизвестна посока (пеша). Непознатото ангажира цялата ти мисъл. Нямаш много време, а градът е голям и "бавно" разкрива красотите си.





След разходката по центъра на града (за друга нямах вече крака) поехме към Етъра (днес (04.09.2010г) говориха по новините за панаир на занаятите в Етъра, но ние нямахме късмет да го видим).
Ето снимки и от това прекрасно кътче, запечатало българския бит и уменията на различни майстори.

















Сладкорийки




Следобяд пристигаме вече и в Трявна. Лесно намираме хотела (без помощта на навигацията - тук тя не работи)
Това са изгледи от хотела:




Централна улица







Най-красивата общинска сграда, която съм виждала


Фонтанът пред общината


Насладихме се на цялата градска красота (разполагахме с много повече време). Когато се прибрахме в хотела, се чувствах невероятно.
Вечерта релаксирахме до басейна, а над нас шумеше гората. Просто приказка.

На сутринта осъзнах, че точно за такава почивка съм мечтала. Трябваше да предвидя двудневен престой тук. Не ми се тръгваше.
Усещах т.н. любов от пръв поглед. Наистина се влюбих в Трявна. И със сигурност ще я посетиме отново.

На път за Велико Търново минахме през Дряново. Впечатленията ми от интернет бяха различни от действителността.
Или просто Трявна ме беше омагьосала.
И тук се разходихме (даже много бих казала). Какво ходене падна докато открием моста на Колю Фичето - почти се бях отказала. Ето го:



А ето и паметника на майстор К. Фичето в центъра на града.


Часовникова кула


След лудото ходене, сядаме в колата да си починем на път за Велико Търново.
Пристигаме - и тук големия град е негостоприемен (така чувствам всички градове, да не го приемете лично за Велико Търново) - бързи коли, забързани хора, угрижени лица, по-рядко усмихнати. Изгубваш се в тълпата.
Откриваме хотела в една тясна еднопосочна уличка (тук добре, че навигацията помага иначе...). До мен профучават коли. Не мога да си отворя вратата за да сляза от колата.
Настаняваме се - хотелът е хубав и с прекрасна панорамна гледка към Царевец и Трапезица.
Ето изглед от стаята:


А това е от панорамния ресторант


Уличките и сградите са кокетни, но колите по тях са ужасни. Не исках да е така.


Поглеждам в пролуката между две сгради. Гледката е великолепна.


Оригинално:


Откриваме красива, тиха и спокойна уличка.




Тази не е от тихите, но това ми хареса за снимка

И това ми хареса (донесоха ни го като бонус в един ресторант )


На другия ден потегляме за морето (родителите на мъжа ми и сестра му с малкото племениче са на Равда. Така, че поемаме към Равда).
Минаваме през Арбанаси. Тук също е много красиво. Сега вече знам защо BABY ме посъветва да пренощувам в Арбанаси, а не във Велико Търново. Хей, BABY, от къде знаеш, че бягам от големия град и търся място със спрял часовник? Наистина съжалих, че не бях избрала това място.



Малко нахално надничане


Какво ли се продава на тези сергийки?


Единственото отворено магазинче. Бях се запътила към него, но един пинчер ме спря. Колкото и да ви е смешно, така беше. Виждате ли черното петно в страни от вратата. Това е един "лют" пинчер.
Така и не посмях да прекрача прага, а и човек отвътре, от магазина не излезе (някои си слагат камбанки на вратите - други пинчери :shock: )


Хващаме пътя за Елена. Ето още един поглед към Велико Търново

На пътя, вляво, виждаме тази постройка. Красива е.




Поглед от високо




По пътя имаше много такива прекрасни, необятни гледки. В Елена не влизаме, защото навигаторът ни кара да се отбием вляво (преди да сме навлезли в града).
Можеше и да не му се подчиним, но какво може да видим за половин - един час.

Така след прекрасния, живописен планински път слизаме на кота нула - морския бряг. Вече сме в Равда.

Пия си следобедното кафе на този бряг.


На другия ден, преди изгрев слънце.





Започна нов ден.


Как бързо времето лети. Изнизаха се почивните дни и поехме към дома. На връщане решаваме, че няма да пътуваме по Пловдивската магистрала, а по подбалканския път (да минем през Калофер, Казанлък, Карлово...)
Както си гледах картата и изведнъж виждам, че от Мъглиш има отбивка за Трявна. Пускам идеята да минем от там и на връщане. Няма против. Отбиваме, влизаме в Мъглиш и търсим табели за Трявна. Няма такива. Спираме и пренастройваме навигацията.
След малко взе да ни казва - "вземете следващия десен завой.....". И така караме си ние и попадаме на стръмен път, супер тесен (само за една кола) и дето крайпътните храсти те удрят почти през лицето. Навигацията твърди упорито, че има път напред.
Ние не сме убедени. Виждаме един човек (какъв късмет, в тази пустош). Спираме и когато го питаме за Трявна той се плесна по челото. Добър знак беше - сбъркали сме. Каза, че по този път до Трявна може да се стигне само с джип (4х4).
С една дума за екстремисти. Добре, че не сме с джип иначе мъжът ми щеше да приеме предизвикателството (а аз щях да си умра от страх).
Хайде обратно на главния път. До Трявна ще ходим друг път (отново). Имаме толкова поводи, толкова неща не видяхме.
Но по-добре така - да поемаме красотата на малки глъдки и да имаме надеждата, че ще има още, и още... Ще има пак и отново.

[Makaweli]

Elti,
Направили сте си чудесна разходка, а ти си разкошен гид Има толкова прекрасни кътчета в нашата малка страна, на човек му се иска да види всички - дори и най-закътаните

От сърце ти желая да сбъднете мечтите си и да отидете там, където ви се иска

[melek]

Elti, благодаря за разходката
Снимките ти са както винаги разкошни

[Aliana]

Насладих се на разказа и снимките, благодаря ти от сърце!

Да видя местата през твоите очи и обектив ми достави огромно удоволствие!

[tillia]

Еlti, родена си за екскурзвод!
Върна ме по отдавна посетени места. Някои неща са запазени, има и много нови. Благодаря ти за хубавите мигове!