Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.
Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.
Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.
Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.
Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.
Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...
Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.
Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...
Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...
И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...
Недялко Йорданов
Какво ще кажете за малко поезия
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
СТАРОСТТА НИ ОТИВА
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Бони,благодаря ти за това силно докосващо стихотворение!
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Урок по себе си
Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.
Научих се да преболявам бързо.
Но белезите ми остават. Нелечими.
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.
Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.
Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
И да обичам теб. Безвременно.
Caribiana
Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.
Научих се да преболявам бързо.
Но белезите ми остават. Нелечими.
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.
Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.
Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
И да обичам теб. Безвременно.
Caribiana
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Пепи,благодаря!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
За клюкарите хич не ми пука,
завистливи и дребни душици.
Върху другите хвърлят боклука,
тези псевдо-светци и светици.
Не ми пука за злобните думи,
със усмивка срещу им заставам.
И без страх по житейските друми
с много вяра напред продължавам.
Тези, дето ме истински любят,
тези, дето добре ме познават
мен и моите чувства не губят
и във трудни моменти остават.
За клюкарите хич не ми пука,
като слънцето весело грея.
Нека те да си ровят в боклука,
аз при птиците волни живея.
завистливи и дребни душици.
Върху другите хвърлят боклука,
тези псевдо-светци и светици.
Не ми пука за злобните думи,
със усмивка срещу им заставам.
И без страх по житейските друми
с много вяра напред продължавам.
Тези, дето ме истински любят,
тези, дето добре ме познават
мен и моите чувства не губят
и във трудни моменти остават.
За клюкарите хич не ми пука,
като слънцето весело грея.
Нека те да си ровят в боклука,
аз при птиците волни живея.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Когато вървиш по пътя на щастието,
не се спирай,
заради мнението на другите...
то ще те забави,
а живота е време!
Този път може да бъде извървян лесно,
сигурно и предизвикателно,
ако си с правилния човек.
ако си с правилните приятели..
На него..на тях вярваш, като знаеш,
че можеш да повериш съкровена тайна
или болезнени спомени!
За щастието и любовта
няма граници или закони.
не се спирай,
заради мнението на другите...
то ще те забави,
а живота е време!
Този път може да бъде извървян лесно,
сигурно и предизвикателно,
ако си с правилния човек.
ако си с правилните приятели..
На него..на тях вярваш, като знаеш,
че можеш да повериш съкровена тайна
или болезнени спомени!
За щастието и любовта
няма граници или закони.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Е страхотно е!!!!!
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
... Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.
Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина...
Тонка Хаджинакова
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
... Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.
Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина...
Тонка Хаджинакова
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Мили момичета - Ели и Пепи, силно ме докоснаха предоставените от вас стихове,сърдечно ви благодаря,зареждат ме оптимистично и позитивно!!!
- Прикачени файлове
-
- 1604474_660631143979624_1765560028_n.jpg (39.56 KиБ) Видяна 2786 пъти
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Какво му трябва на човека...
Една постелка, две звезди.
Една ръка най-топла, мека,
и обич скрита в две очи...
Какво му трябва, питаш още,
благословията на някой сляп.
Любов по-малко, в тъжни нощи,
и две парченца черен хляб.
Не са му нужни на човека,
богатства земни, див разкош,
пари зашити му в дюшека,
и злато купено със нож…
Не му е нужен блясък къщен,
охрана с камерни лъчи.
Най-нужен му е хляб насъщен,
и прошка Божия, от две очи.
Какво му трябва на човека...
На щастие да построи имот,
пътечка с обич да строи полека....
И сила малко…за живот…
Красимир Димитров/Кресто Миров/
Една постелка, две звезди.
Една ръка най-топла, мека,
и обич скрита в две очи...
Какво му трябва, питаш още,
благословията на някой сляп.
Любов по-малко, в тъжни нощи,
и две парченца черен хляб.
Не са му нужни на човека,
богатства земни, див разкош,
пари зашити му в дюшека,
и злато купено със нож…
Не му е нужен блясък къщен,
охрана с камерни лъчи.
Най-нужен му е хляб насъщен,
и прошка Божия, от две очи.
Какво му трябва на човека...
На щастие да построи имот,
пътечка с обич да строи полека....
И сила малко…за живот…
Красимир Димитров/Кресто Миров/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Дъхава чубрица, калдъръми,
прясно сено, светулки във мрака.
Виждам, как баба седи до салкъма,
терлици плете и ни чака…
Често чувам щурчета и славеи,
сънувам росата в цветята,
вдишвам дълбоко планинските залези,
и здравец ми пълни душата.
Моето село е тиха постеля
в мислите ми – като завръщане…
Наяве го няма, запустя и изчезна.
И тази болка няма преглъщане…
/ m_space /
прясно сено, светулки във мрака.
Виждам, как баба седи до салкъма,
терлици плете и ни чака…
Често чувам щурчета и славеи,
сънувам росата в цветята,
вдишвам дълбоко планинските залези,
и здравец ми пълни душата.
Моето село е тиха постеля
в мислите ми – като завръщане…
Наяве го няма, запустя и изчезна.
И тази болка няма преглъщане…
/ m_space /
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.