Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнение от elena13677 » пон яну 28, 2013 2:59 am

Самотна старица....

Стоиш си там, сама на тротоара,
до сградата от камък бял...
И махаш ти на бързащите хора,
но никой там до тебе няма спрял.

Поглеждаш ме, със тъжен поглед
и скръб в очите се чете,
треперейки, подаваш китка здравец,
вързана и стегната с конче

Стоиш, и чудиш се, старице крехка
дали ще купя, или не?
Сърцето ми се къса като гледам,
как молиш се с изстрадало сърце.

Всеки със насмешка те поглежда,
подкачат те, и смеят се на глас,
но малко хора знаят как се чувстваш,
повярвай ми, един от тях съм аз.

Зная, че живяла си достойно
семейство имала си, и деца,
тук на тротоара ли е твойто място?
Или да си стоиш на топло у дома??

Ръцете ти напукани от студ и мъка,
стискат здравец, може би за талисман,
и молиш се на дявола и бога,
по бързо да те отърват от тоя срам

Нима това заслужила си, ти старице
да бродиш сам - самичка из града
и здравец да продаваш ти на китки
да мръзнеш и да зъзнеш на студа?

- Българийо, до там ли я докарахме,
майките ни да кълнат света?
- Това ли ти е демокрацията жалка?
По добре е да я няма, ако е така....

Добромир Радев


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон яну 28, 2013 6:37 pm

Добро утро, любов. Ето, жива си още.
Все със тебе... Шестнадесет хиляди нощи....
Събуди се. Стани. Поразтъркай клепачи.
За последно ли... Глупости...Това нищо не значи...

Още дни занапред... Още нови надежди...
Още нови тревоги... Още нови премеждия...
Я, не се кахъри. Няма никакъв смисъл…
Туй е пълна измислица, че Бог всичко бил писал...

Ето, новият ден зад пердето наднича.
Всичко почва отново... Не, недей го отрича.
Колелото яхни. Във морето поплувай.
И на рок фестивала с всички банди танцувай.

Забрани си сълзите и привичките робски.
Добро утро любов... Не живей хороскопски!
Изглади на умората сивите гънки.
Леден душ… И обуй отеснелите дънки.

Кой твърди, че си стара и натежала...
Виж се... Как ти отива тази тениска бяла!
Някой тайно хихика , но да не ти дреме.
Има толкова време... Има толкова време…

Недялко Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » пон яну 28, 2013 11:36 pm

Благодаря ти Бони,обожавам Н. Йорданов. :flow1: :flow2: :flow1:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » вт яну 29, 2013 1:47 pm

БЛАГОДАРЯ ЗА ДНЕС
/Звезда Христова/

БлагоДаря ти, Господи за Днес!
За всеки ден, във който дишам.
За туй, че пазиш Ти нощес
духът ми жив. За да напиша,
че всяко Днес е Твоят Дар.
А всяко утре е награда.
Че всеки сам е господар,
в живота си гради преграда.
Че рамки слагаме безчет,
на мисли, действия и думи.
Че този стих и тоз куплет,
ще минат пътища и друми.
Ще стигнат точно на мига
до тези, дето го очакват.
По план от тяхната Звезда
и после някои заплакват.
Пречистват сълзите едва,
отмиват калното ти утре,
но всъщност само Любовта
душата ти лекува вътре.


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » вт яну 29, 2013 2:15 pm

Понякога си мисля – как се уморих
да бъда винаги по-силната
и всичко на гърба си аз да нося,
и само аз да съм грижовната,
за всичко да помисля,
всичко да предвидя,
във всичко да успея...
А стане ли горещо,
за мъж и за жена
все аз да съм насреща
и пак накрая -
само аз да съм виновната.
На силно рамо няма ли и аз
най-после да склоня глава,
за мъничко поне да си отдъхна,
за ден поне,
поне за час...
В такива мигове си казвам -
нали все трябва
да има кой да устоява в бурите,
да прави завет
и заслон за другите,
докато те събират сили...
Да, тежка, но каква
по-светла орис от това?
Тогава
забравям за умората, готова
за участта
отново да съм силната...
О, колко съм Ти благодарна, Боже мой,
за силата !

Румяна Илиева

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » вт яну 29, 2013 2:28 pm

В този свят да сбъркаш е човешко,
щом живееш, срещаш се с греха.
Само, дъще, нека тези грехове
бъдат от богатство на духа.

Искай всичко – не е там бедата.
Нищо да не искаш, туй е смърт.
Често дълго дирим в тъмнината
верния, единствения път.

Но откриеш ли – не се отбивай.
Майка си за помощ не търси.
Искам много чиста и красива
във труда и в любовта да си.

Може да те мамят най-горчивo,
трудно ще е, но... ще издържиш.
Лошо е да любиш пресметливо,
да таиш в сърцето си лъжи.

Не бъди с виновните жестока,
щом виновна си – признай защо.
Хора сме, а не машинна стока,
не играчка – а живот е то.

Юлия Друнина

Потребителски аватар
remiva
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 826
Регистриран на: съб окт 24, 2009 2:35 pm
:: 23 рецепти от remiva
:: 103 снимки от remiva
Местоположение: Варна

Мнение от remiva » вт яну 29, 2013 7:52 pm

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов
Това, което не ме убива, ме прави по-силна.

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср яну 30, 2013 2:09 pm

Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде ти е куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?

До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в мечтите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.

Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?

Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.

Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !

Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Докато то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !

Мадлен Алгафари

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср яну 30, 2013 4:16 pm

Малко момче попитало майка си: „Защо плачеш" „ Защото съм жена", отговорила му тя. „Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш" По-късно малкото момче попитало баща си: „ Защо мама сякаш плаче без причина" „Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно.
Господ отговорил:
„ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много. Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда. „ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет фев 01, 2013 9:32 pm

Ели, :thumbsup: прекрасно е. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug:


Отговори