Всичко за детето

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
didurana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 4152
Регистриран на: чет юли 29, 2010 12:28 pm

Re: Всичко за детето

Мнение от didurana » пет окт 19, 2012 1:48 pm

И аз ще се включвам,ще ми бъде и интересно и полезно!Благодаря!


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет окт 19, 2012 2:18 pm

Нинка,Миленка, вие сте благородни и състрадателни - това ме зарадва много,но така плаках на това, което сте написали, да, това е истина - деца и възрастни хора гладуват,това е факт,така ли не се появи един достоен и отговорен човек в тая държава - да помисли и помогне на нуждаещите се хора, уви, това ще продължи дълго, дълго, жалко за вас - нашите дечица и за вашите още невръстни,непораснали,нуждаещи се от добра храна, облекло,образование,такава мъка ме е стиснала, спирам, не мога да продължа,ако мога и аз бих ви подкрепила и да помогна. :winkiss: :heart: :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » пет окт 19, 2012 4:11 pm

Нинка,снощи преди да легна ,прочетох за твоите съседи...после Миленка,друг случай ....за съжаление,явно тези случаи са около нас и за още по-голямо съжаление и доста много...Хората сме така устроени и все си мислим,че когато ние сме добре и задоволени всички около нас са о.к.Замислям се колко големи егоисти сме в действителност....И както е тръгнало с тази нарастваща и глобална криза в световен план ,за жалост все по-вече ще се сблъскваме с такива случаи.И при нас в Гърция нещата вземат драстичен обрат,всеки ден безработните се увеличават с 1000...всички не са били държавни служители ,всички не са крали ,всички не са си топили пръстите в меда.В нашия град свалям шапка на митрополита ,осигурява храна за всички ,които са социално слаби ,с малки деца и загубили внезапно работата си ,нашата църква всеки месец приготвя пакети с продукти и без много шум и тръбене ,отиват там,където има нужда.Знаетели,в неделя,след литургията винаги се чувствам някак по-различно,премислям всичко ,абстрахирам се от материалното и се замислям на кого и по какъв начин аз,като Диана мога да съм полезна.Правя неща,които не искам да споделям .достатъчно е ,че Бог ги вижда ,на мен ми се връщат , повярвайте ми винаги в по-вече ,на моменти,когато смятам,че съм в безизходица винаги всичко се променя в последния момент.Изводът за мен е ,правете добрини ,когато и каквото можете :) Скоро бях на стадиона с дъщеря ми и чакайки ,разговарях с майка на един съученик от нашето училище.Жената без да подозира ,че съм българка ,започна да ми разказва,че сина и е много притеснен за един негов съученик ,който се казва Иван и е от БГ.Заслушах се с още по-голямо внимание,детето разправяло,че родителите на Иван май са загубили работата си и не го вижда да закусва сутрин.Майката по професия е диетолог и се занимава с хранене,бащата капитан на кораб с месечна заплата над 10000 евро,всичко това го споделям информативно ,но и с една малка подробност как тия родители са възпитали единственото си дете.Маиката споделила,че не е никакъв проблем сутрин да му приготвя двойна закуска ,една за него ,и еедна за Иван,но всичко ,за да не го обиди,дискретно да наблюдава Когато Иван не закусва и да споделя уж,че майка му е сложила в по-вече и е готов да подели закуската.И така детето на следващия ден ,с двете закуски отива на училище и за голямо негово безпокойство разбира,че Иван липсва.Нямал е търпение третокласника Андрей да се прибере в къщи и да сподели,че опасенията му за Иван са били основателни или нещо се е случило ,или е болен Иван.Тогава ,започва да плаче и да споделя с майка си ,че иска да е н ормално дете ,а не богаташко!Майката направо се е видяла в ужас и започнала да му обяснява,че не са богати ,професията на баща ти позволява да живеем по-охплно,но за сметка на това сме двамата цели 8-9 месеца от годината ,и моментите,които прекарваме всичли заедно са и недостатъчни,и дългоочаквани,затова не се упреквай .Другите деца може да не са толкова задоволени,но и двамата им родители са плътно до тях.След тоя разговор ,тая жена ми стана страшно симпатична ,и отдаде ли се възможност обменяме мнения,пиейки по кафе.Колкото до Иван стана ми много болно ,слушайки цялата история,дали защото Иван е българче или че просто е дете...Някога и тия родители са имали мечти,чакали са с нетърпение появата на Иван и всеки Иван ,и в един момент един ,голям балон ,който м алко ...по-малко се изпуска и ....едно парчеот балона...Сещам се за Йордан Йовков и за Бялата лястовичка и за трагедиите по света.....Не може и не трябва сме безучастни!

Потребителски аватар
ivkaa75
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 2941
Регистриран на: нед ное 01, 2009 9:35 am
:: 4 рецепти от ivkaa75
:: 3 снимки от ivkaa75

Мнение от ivkaa75 » пет окт 19, 2012 6:33 pm

Нинка,Миленка и Дианка много ме разстройхте,
но за жалост това е реалноста в наши дни :(
мисля си,че още по зле ще става,
но защо нашите деца трябва да са потърпевши
защо.....
Нашият син след като завърши
каза аз искам да уча
вечерта седнахме с баща му и мислим, мислим какво да правим и как да го издържаме,
а и двамата работи на село отглеждаме зеленчуци,но все нестигат,ние не живееме ние преживяваме,
не се оплаквам само споделям с вас,
баща му каза,аз нямам пари да те издържам,
момчето ни голямо се разплака и каза"аз затова ли се напъвах да изкарвам оценки за хубава диплома,
а сега немога да уча",сърцето ми се сви,само където и аз незаплаках.
Мъжът ми каза" заминавай аз съм длъжен ще видя какво ще правя,"ще продавам ли
ще крада ли ще те изуча",детето се записа приеха го и сега е студент,но цяло лято работи
за да си спести пари е справяме се някак си ,
но мисълта ми беше каква ни е държавата и за всичко децата ни патят
и пак си задавам въпроса защо...
но не намирам отговор


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед окт 21, 2012 7:05 pm

Момичета мили, споделям напълно мислите ви - за съжаление живота около нас е твърде суров и трудностите са на всяка крачка. Много мъка има навсякъде където и да се огледаш. Но Живота е борба, бориш се за да оцелееш и е много важно какво носиш в душата и сърцето си. Правилно казва Диана - нека помагаме кой както може и на когото може, не е нужна показност или някой да разбере за жеста. Но когато слушам около себе си или чета за лошотията, завистта и пошлостта, повярвайте ми - на такива хора ако ще и звездите да свалят от небето, ще се чудят откъде им идват неприятностите и бедите. Така мисля аз :thinking: Освен това ако погледнем назад в миналото ни - в кой момент на обикновения човек му е било леко. Но когато носиш Любовта към хората у себе си, Състраданието и Съпричасноста и ги раздаваш безкористно - няма начин и на теб да не ти се случват добри неща.

Понякога препрочитам книгите за Ванга - ето някои нейни мисли, които дълбоко са се запечатали в съзнанието ми:

- Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ке дойде;

- Жената е огледало на мъжа, домът е огледало на жената, децата са огледало и на двамата;

- Не глезете децата. Като им давате нещо, не им позволявайте да го дърпат от ръцете ви;

- Не съдете ближните си. Оставете това на Бога, нека той съди хората за грешките им.

- Който дава, ще остане с пълни ръце, а онзи, който гледа само да взема – с празни. Кракът, който тъпче, изсъхва;

- Как да помогне човек на тия безверници? Кажеш му какво го е сполетяло, а той те гледа и не вярва... не вярва ни на мене, ни на Силите, дето ни пазят. А после, като мине страшното, веднага забравя, е си му протегнал ръка за помощ. Ее... не всички, но много са тия, дето забравят. Трудно можеш да помогнеш на безверника. И това добре го запомни – на хората трябва да им се върне вярата, вярата...


Рали, много внимателно прочетох написаното от теб. За себе си мога да кажа, че и аз като теб умея и правя безброй неща, но младежите живеят в своя свят и си мислят, че това което те откриват или друг на тяхната възраст сподели, не е същото, което ти им даваш като пример. Това се изживява - именно в тази възраст, на пубертета, те съзряват и научават много неща за живота. Всичко казано или показано от нас, родителите, остава в главите им и им помага в житейски ситуации, макар и да не си го признават. Просто ни трябва търпение, за да можем да не приемаме като нараняване тяхното понякога по-рязко държание :wink: И да ти призная - става ти страшно мило когато порасналите ти вече деца започват да се държат с теб като големи. Тревожат се за здравето ти, дават ти съвети, помагат ти и съвсем отговорно постъпват в сложни ситуации :love:

Харесва ми темата - нека повече от нас споделят мисли :thumup:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » вт окт 23, 2012 9:43 am

Благодаря ти, Бони, за успокоителните думи :love: И аз винаги си казвах, че НИКОГА, НИКОГА не искам да ставам като майка ми. А то какво стана? Дори брат ми казва, че толкова много му напомням за нея :)
Изброяването е естествено иронично, всеки от нас умее да се справя с ежедневието си, аз просто съм изброила някои ежедневни дейности, които всяка майка върши, без дори да се замисли, просто ей така, покрай задълженията в работата :)
Да, младежите са трудни и подходът трябва да е много внимателен и обмислен. Всяко дете си има чувствителните теми, но на тази възраст момчетата се правят на големи и недосегаеми, престуват се на твърди и затова е още по-трудно да се започне разговор за чувства, страхове или несигурност. Аз нямам дъщеря, но си спомням, че и аз не бях по-лесна :ooppss: Една от потребителките тук, не знам дали чете и форума, е моя бивша класна ръководителка, единствената, на която имах доверие като ученичка, в доста сложен момент от живота ми, тя би могла да потвърди :D Затова съм и убедена, че и училищата, и доверените лица там, са важни опори за децата, и би трябвало да са запознати с житейската ситуация на семейството и с особености в развитието на детето. Често децата се доверяват точно на хора, които не са им толкова близки, за да предпазят близките си от разочарования, безсилие или евентуални последици. Затова е важен контактът между родители и детска градина, между родители и училище, но и между родителите и приятелите на детето, за да са запознати родителите с живота на собствените си деца. Особено, ако не одобряваме приятелите, е важно да създадем контакт с тях, да се опитаме да разберем, какво ги свързва с децата ни. Ние не можем да повлияем приятелствата на децата си, моят син се е сприятелявал с момчета, за които съм си мислела: защо пък от толкова деца ТОЧНО ТОВА? Но като си помисля, как аз самата имам приятели за всяка една сфера от моя живот - толкова различни, толкова некомпатибилни :D И с децата ни е така :) По-добре с "лошите" приятели да са ми в къщата, да знам какво правят, отколкото навън и да нямам контрол :)

По-трудно е с приятелките, поне според мен :confused:

Приятен ден на всички :giflo1:
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » чет ное 15, 2012 5:08 pm

СТРАХОТНА ТЕМА!!!
Исках внимателно да прочета всичко написано преди да се включа и аз.
Относно здравословното хранене- от една страна не давам на децата кроасани, вафли и чипс, пият неподсладено мляко, но пък от друга страна им правя мекици, милинки, кексове, бисквити и др. Сиренето е на масата ни с почти всяко ядене и не виждам лошо в това. Плодове и зеленчуци вкъщи се ядат всекидневно. Най-капризните сме аз и мъжа ми :)
Относно децата- искам толкова много да пиша, ама друг път- мъника ми дотърча и си търси следобедната закуска- тои е като малкото племенниче на Рали- "каквото и да е, ядене да е" :D
Пак ще се появя при първа възможност, милички :flow2:
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"

Потребителски аватар
didurana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 4152
Регистриран на: чет юли 29, 2010 12:28 pm

Мнение от didurana » пет ное 16, 2012 7:27 am

Милички,казвайте какво ще се прави,започнаха тръшканиците-рев като се прибираме и ляга на стълбището с истерични крясъци/повечето време с часове играе навън,всеки ден!/,от ваната вечер крясъци не иска да се разделя с играчките,сложа ли пижамата ,,откача,, ,реве здраво не иска.Ако иска да играе с нещо и аз не давам отново се тръшка.Не му викам,не го бия ,но понякога нямам време /примерно в магазина/да чакам 5 часа да се успокои.

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет ное 16, 2012 8:01 am

ДИДКА,ЗАРКО и моят внук са почти на еднаква възраст - АНТОН е на 1г.и 5м.,имахме същият проблем,ако трябва да съм точна - това е масово при децата сега,никога не съм имала такъв с децата ми.Дъщеря ми буквално изпадна в паника, сподели с мен - почти всеки ден сме заедно, започнах с много търпение и такт - когато сме в магазин и започнат неговите претенции - навеждам се почти до ухото му и се старая да отклоня вниманието му,казвам,че навън има гълъбче,котенце,кученце - излизаме,вече е спокоен и забравил,когато се прибираме от парка или разходка - пак рев и лягане на земята,веднага тихичко му казвам, че се прибираме,за да ритаме топка - получи се, а когато го къпем му казваме да сложи всички играчки да спинкат, има си любимо плюшено кученце, взема го след къпане,обличаме го,слагаме го в неговото легло,гушка кученцето и неусетно заспива.Миличка, дано съм ти била полезна с нещо, въоръжи се с много търпение и винаги говори с него тихо и спокойно,успех.

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » пет ное 16, 2012 1:28 pm

Аз също съм имала този проблем с моя син, но пък съм уверена, че отвличането на вниманието е само временен успех. Един ден и то съвсем скоро, детето ще забележи, че го лъжат - че вкъщи НЕ СЕ РИТА ТОПКА, че вън НЕ ГО ЧАКАТ котки, гълъбчета и т.н. И тогава възрастният е проиграл доверието на детето. Да не говорим, че котките и гълъбчетата не могат да се сравнят с разнообразието на магазина или детската прощадка.
Това е една от първите борби между родители и деца, при които децата изпробват и търсят границите на разрешеното. Когато се сблъскат с мекушав и неуверен възрастен, те изпадат също в несигурност. Децата имат нужда от ясни и точни ограничения, само така се чувстват уверени. Когато едно дете има вяра в родителите си, то не се чувства задължено да поема техните отговорности. Тези малки борбички са точно това - да видят докъде могат да се простират. Майката трябва да остане уверена, което в БГ е доста трудно, имайки пред вид, как всички само дебнат да има за какво да оплюват после. Абсолютно мога да си представя, че жената изпада в ужас. Като вижда погледите на околните. Тук в това отношение е много по-лесно - докато не биеш детето си, никой не се намесва дори с поглед, не ти се създава усещане, че трябва да си перфектен, че детето ти те излага, плачейки. Напротив, ти се излагаш, ако не дейставаш уверено. Нека си реве. Ще реве един път, два пъти, три пъти, но в един момент, когато види, че ревът му не води до нищо, ще се откаже. Легнал бил на земята и не искал да върви? Вдигам го под мишница, със снизходителна усмивка и си излизам с него. Моят син пищеше, че вече не ме обичал :), вече никога нямал да играе с мен :roll: , а като не помагаше и това, почваше да се прави, че нещо го боли. В крайна сметка се отказваше. Тази фаза е толкова по-кратка, колкото като цяло родителят е неотстъпчив. Ако в други ситуации детето е запомнило, че е нужно само достатъчно дълго да мрънка или да реве, за да стане на неговото, то и в тази ситуация то ще покаже по-голяма издържливост от родителя. Което е като снежна топка - колкото повече се търкаля, толкова по-големи измерения добива.
Друга грешка, която много родители правят: обясняват на дълго и на широко на децата си, защо трябва да излязат от магазина, защо трябва да си легнат и т.н. Това е също победа за детето и с всеки изминал ден обясненията стават все по-обстойни. Няма какво да се обяснявате: има неща, който просто са така и не подлежат на дискусии, като например факта, че ние сме тези, които водят парада! Ако децата на 3, 4 или 10 години можеха да взимат разумни решения, то щяхме да ги раждаме и да ги оставяме да оцеляват със собствени сили :wink: Факт е обаче, че ние носим цялата отговорност, значи ние имаме и всички права. "Ама защо трябва да си лягам????" -"Защото АЗ казвам така." Край на дискусията. В друг момент, в друга ситуация, разказваме на децата, как всички живи същества спят - как спят китовете, прилепите, котетата, рибите, цветята. Но не в момента, в което детето детето е преуморено, превъзбудено, и всъщност обяснявайки му някакви неща, ние само удължаваме "агонията". Може би на някой тук сега ще му се стори, че описвам семейството като арена за борби :)
Но смисъла е следния: уверен родител - щастливо, БЕЗГРИЖНО дете. Когато майка ми и баща ми се показват силни пред мен, аз имам увереността, че никога нищо не може да ми се случи! Когато майка ми и баща ми не могат да се справят с мен, едно малко дете, то как мога да разчитам, че ще се справят с големите беди в живота? Значи неуверени родители - угрижени, нервни деца, които постоянно търсят да намерят някаква сила в родителите си, създавайки борба от всяка една нормална ситуация.

И още нещо, най-важното: домът трябва да е мястото, в което детето се чувства сигурно, защитено, обичано. Ако домът е мястото, където никога не му се обръща внимание, където мирише на цигари, където мама и тати се карат, където мама никога няма време за него, където стаята е мрачна, където не може да си кани приятели, където не може да играе на воля, където винаги му казват само какво НЕ МОЖЕ да се прави - то тогава няма какво да се чудим, когато представата да се прибере за детето е толкова отблъсваща, че то изпада в ужас!
Ако имате няколко лева - не ги давайте за цигари, бира, телефон или дреха, дайте ги за да създадете на детето си уютна стая! Хубави перденца, ярки, свежи цветове, детски мебели.... Бъдете отпуснати, позволявайте на децата да се чувстват спокойни, да са деца, да цапат, да разхвърлят, да рисуват по стените. Едноо мяст , на което детето ИСКА да бъде, винаги ще го привлича и то с удоволствие ще се запътва на там :wink:
www.facebook.com/artandhobby


Отговори