Мнение
от Aliana » пет окт 22, 2010 4:40 pm
Емира, мила, съчувствам ти! Знам какво е да се самообвиняваш за това, че може би този човек е искал да те види, а не е имал тази последна възможност. Но повярвай ми - това не води до нищо, само ти пречи да намериш душевно спокойствие. Затова е по-добре да приемем загубите като част от живота, каквите те всъщност са, и да споменаваме често тези хора, да не позволим да бъдат забравени. Бъди силна! Колкото да премълчаването от страна на близките ти - познато ми е до болка! Моите родителите, Бог да ги прости, също правеха така. Това е от обич и защото си далеч, те знаят, че когато ти кажат и теб те заболи, те нямам да са до теб и да могат да те утешат. А това за тях също е болезнено. Не им се сърди.
www.facebook.com/artandhobby