На брега на морето отново стоя
и тихо вълните заливат брега.
Пред красивия изгрев аз онемявам.
С думи да го нарисувам все не успявам.
Там, където морето докосва небето,
слънцето изгрява в ранни зори,
като огнена топка ни заслепява
и сърцата наши за миг то пленява!
Щом погледнем към изгрева нов,
в Нас се заражда надежда, любов!
Слънцето Ни докосва със своите лъчи
и шепне без думи Напред продължи.
Когато е тъжно и те боли...,
на брега на морето за миг се поспри!
Чайки красиви край теб ще кръжат,
ще усетиш, че си в един приказен свят!
Щом почувстваш полъха на морския бриз,
разбираш, че всичко нявга било е каприз.
Най-красивите и безценни неща,
се виждат не с очи, а с душа.
Ако в сърцето ти няма любов,
за теб светът ще бъде студен и суров!
А тези, които обичат до край,
животът за тях ще е истински рай!
Рена Маринова