Любопитно!Знаете ли,че.....

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Любопитно!Знаете ли,че.....

Мнение от nailyan » съб окт 16, 2010 10:01 am

МЪЖКАТА БОГОМОЛКА

Мъжката богомолка не може да се сношава с глава на раменете.За да започне половият акт женската му отхапва главата.

БРЪМБАРЪТ

Бръмбарът може да живее 9 дена без глава.След това ще умре от глад.

ПЕПЕРУДИТЕ

Пеперудите имат вкусови рецептори на краката


109 ГОДИНИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВОДКАТА

Италианка доживя до 109 години благодарение на водката. За да запази жизнеността си, бабата обръща по една винена чаша водка всеки ден преди лягане

..........................................................................................................................................


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » вт ное 09, 2010 10:02 am

Сътвореното от Албер Кан – символ на любов и разбирателство между хората
Имението Булон сюр Сен

Милионер и филантроп, една от най-интересните личности от миналия век, Албер КанИзображениее човек, който е бил убеден, че мирното съжителство между народите се постига чрез взаимното познаване на културите и обичаите. Това свое верую той претворява в дело - финансира създаването на „архив на планетата" като в над 72 хиляди автохромни снимки запазва за поколенията Европа и света от началото на 20 век. Стремейки се да пресъздаде местата на своето детство, както и местата, които са го впечатлили по време на пътешествията му, през 1895 г. Албер Кан купува имението Булон сюр Сен в югозападната стара част на Париж и изгражда в него една възхитителна градина, която е сред най-интересните и посещавани градини и до днес. Това, което го запленява и го подтиква към покупката на имението са разкошните сини атласки кедри, които веднага привличат вниманието на новия собственик. Той си представя и планира своята градина като идеализиран образ на планетата, където коренно различни цивилизации хармонично си взаимодействат и се допълват една друга.Изображение
Творбата на Ахилес Дюшен

Първата градина, която била изградена, е френската градина. Видният архитект Ахилес Дюшен, който се заел с изграждането й, успял по неподражаем начин да й придаде уникален вид, като съчетал класическата градина от времето на Людовик ХIV със стила модерн от края на XIX век. За основа послужила старата овощна градина, по чиито дървета се виели рози и създавали невероятен колорит. Първото, което прави впечатление днес, е амфитеатралната форма, постигната чрез растения с различна височина. Най-долу като зелена сцена се простира моравата. Второто ниво - това са цветни композиции от луковични и двугодишни цветя. Следват храстовидни рози, а зад тях -щамбови и увивни рози. Още по-нагоре - палметни ябълки и круши. Последните два реда са от широколистни дървета - липи, кестени и кленове. Амфитеатърът завършва с купола на Палмариума, построен по-късно.
Изображение
Със свои ръце и идеи

След изглаждането на френската градина Кан се отказва от услугите на архитекта и сам с помощта на градинари, се захваща да доразвива градините в имението. Той планира няколко градини, които незабележимо да се преливат една в друга, като по този начин подчертават единството на човешката цивилизация. В имението една след друга се появили Английският парк с лъкатушен ручей, Синята гора от атласките кедри и колорадски ели, Вогезката гора, припомняща пейзажите от родното място на Кан, и така нареченият Палмариум - оранжериен павилион с растения от тропиците на Азия и Африка.
Изображение
В Английската градина се влиза неусетно по каменни стъпала. Стилът тук е спазен напълно: свободно засадени растения, имитиращи природна гора, открити полянки с горски цветя, обширно хълмисто пространство, характерно за пейзажа на Англия и Ирландия. Около централната поляна се вие поточе с мостче, напомнящо знаменитата Серпентина от лондонския Хайд парк. Живописността на пейзажа се подчертава от мъничка вила в съответния стил.
Изображение
Родните планини

От английския парк по горска пътечка се влиза във Вогезката гора. Тя възпроизвежда планинския пейзаж на Елзас, където е израснал Албер Кан. Огромни канари от розов гранит се редуват с плътната стена от дървесни стволове, долове, обрасли с гъст храсталак, игра на светлини и сенки - сякаш е оживяла приказка на Братя Грим.
Във Вогезката гора има необикновена горичка, наречена от Кан „златна". Плачещите брези, които символизират равнинните места на Елзас, през есента излъчват златиста светлина и представляват ослепителен спектакъл сред окръжаващите ги зелени и синкави иглолистни дървета.
Изображение
Тънка пътечка води през ярко нацъфтели полски цветя до Синята гора. Тя е фантастично творение на гениалния Кан. Неговата концепция се е изразявала във схващането, че аборигените от Африка и Америка могат да живеят в мир и взаимно разбиране. Точно тогава е бушувала остра полемика за недопустимото унижено положение на американските негри. Кедрите от Атласките планини и елите от Колорадо съжителстват в прекрасна хармония, като потвърждават тази идея.

Колкото и да се възхищаваме на творенията на Албер Кан, те не могат да се сравнят с богатството, красотата и символиката на японската градина
Изображение
Магията на ЯпонияИзображение
Когато за първи път посетил Япония, Албер Кан бил омаян от нея и тази любов продължила до края на живота му. Всичката си обич и преклонение към тази страна той въплътил в символите и метафорите, пресъздадени на тази относително малка територия. Посетителят не може да не се възхити както от градината, така и от човека, който я е създал.

Японската градина се състои от три типични за този вид изкуство стилови композиции: „село" или градина за съзерцание и разходки, чайна градина и съвременна японска градина.
Изображение
„Селото" е затворена, интимна градина. Състои се от две традиционни японски къщички, подарени на Кан от японския император по време на изграждането на градината. Както къщичките, така и цялата градина са съотнесени с човешките мащаби. Нищо не потиска със своите размери, но и нищо не е намалено до стилизация. Това разумно съотношение между обемите създава пълна хармония.
За създаването на илюзия за простор в японския език се използва понятието пустота. Тя освобождава погледа от зрителни препятствия, придава дълбочина на пейзажа. За постигането й се използват различни способи - например засаждането на няколко солитера, в случая японски клен, магнолия и хамекипарис. Камъните се заравят до две трети в земята, като се изтъква фактурата им, а мъхът омекотява контраста между тях и земята. Друг способ е особеното подрязване на растенията, така че да имитират камъни.Изображение
През „селото" преминава сух ручей с дървено мостче. По-надолу са положени големи камъни, за де се пресича по тях „ручеят". От разтворените стени на къщичките погледът попада в дълбочината на английската градина. Тя контрастира с японската, но и тук двете концепции за природата, двете култури, се преплитат в съвършена хармония. Изображение
В чайната градина по времето на Албер Кан е съществувала мъничка къщичка за чайни церемонии. Съвременният павилион е направен през 1966 г. от японска чайна школа. От павилиона пътечка отвежда до „цукубаи" - съд за вода, изработен от естествен камък. Такива съоръжения се поставят в памет на велик майстор на чайната церемония, живял през XVI век и положил основите на трите главни направления в чайната церемония.

Япония цени и пази любовта

Следва съвременната японска градина, направена през 1988 г. с финансови средства на японския меценат М. Мурата. С проекта се заел ландшафтният архитект Фумиаки Такано. Той създал нещо изключително както като архитектура, така и по богатството на необичайна символика. Целта била да се построи алегория за живота на Албер Кан. Превеждайки на езика на символите фрагменти от него, Такано представил живота на конкретната личност като космически, всечовешки. Съгласно принципите на Дао била избрана централна точка във вид на малък камък, където се пресичат Ин и Ян. Линията на живота започва от бяла чакълена пирамида. От нея изтича и се разширява ручей - бъдещата река на живота. До нея е построен коничен басейн от черен чакъл, символизиращ смъртта. Водата изтича в голямо езеро. По този начин се внушава, че животът и смъртта са много близки, те се отричат, но и се допълват. Езерото е оградено с плаж от бял и черен чакъл. В него има много светлина и движение, символ на младостта на Албер Кан на неговите финансови успехи и духовното му израстване. Фонтан с бълбукаща вода обозначава резкия завой в живота на банкера, духовното му пробуждане. До фонтана няколко вертикално разположени стени от розов чакъл изобразяват „Архива на планетата" На другия бряг няколко тераси напомнят оризовите полета на Япония. Червено свещено мостче пресича тук реката. Две дървета - плачещ бук и хималайски кедър, представят женското и мъжкото начало, в случая императорското семейство, изиграло важна роля в живота на забележителния французин.
Изображение
Последващото рязко стесняване на реката се възприема като финансовия крах на банкера, следват остри гранитни блокове. Преди следващото мостче има малък остров - пространство е заето от чакъл, камъни и две пирамидки, означаващи края на живота. Реката тук завива на 180 градуса и спокойно тече към края на линията на смъртта, която завършва в широка сферична падинка. Водата по спирала потъва в земята. От тук по подземно русло водата се връща при пирамидата на раждането и отново потича по каскадата. Тук е заложена не само будистката идея за прераждането, но и идеята за предаването на света в ръцете на новите поколения.
Изображение
Градините на Албер Кан са уникални като въплъщение на идеята за идеален модел на човешкото битие на планетата. В тях са концентрирани мислите и въжделенията на големия хуманист, философ, филантроп и просветител.
05.11.2010, Яна Йорданова-http://www.gradinata.bg
Изображение

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » ср ное 10, 2010 12:11 pm

BRIDA,голяма красота.Разгледах ги с удоволствие.Беше като мехлем за очите ми.БРАВО.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » чет ное 11, 2010 4:10 pm

Символиката на букетите
Изображение
Умелото комбиниране на цветята в букета е от съществено значение и е въпрос на усет, добро възпитание и определени познания. Цветята със своите багри и форми имат и символично значение. Днес символиката е позагубила своята актуалност и цветовата гама зависи преди всичко от дарителя и модата. Сега например е модерно ярко оранжевото, бялото, светлозеленото, лилавото и техните съчетания. Актуални са и пастелните тонове на белите, небесносините и розовите цветя. Хортензиите, съчетани с рози, изглеждат много интересни и привлекателни. Впрочем розата, царицата на цветята, е популярна по всяко време и независимо от модата може сполучливо да присъства практически във всички букети. Но съчетаването на цветята в букета зависи твърде много и от човека, на когото ще бъдат поднесени. На това обстоятелство често не се отдава дължимото, а не е все едно дали обектът на внимание е жена или мъж, дали поводът е общ или личен празник, или е някакъв по-специален случай. В букетите, предназначени за жена, възможностите за цветни съчетания са доста по-големи.

Когато цветята са за мъж – в мъжките букети се използват строго определени видове цветя. Към тях се отнасят: рози, гладиоли, хризантеми, калии (зелени и жълти), антуриуми, орхидеи (жълто-червени, зелени, тъмновишневи) и екзотични цветя като протеи, лекоспертуми, стрелиции. Не е желателно да се взимат цветя в розово или в нежни, пастелни тонове, характерни за женските букети. Формата на мъжкия букетвинаги е изтеглена, букетът е устремен към върха. Не е подходяща заоблената форма, както е при женските букети, а линейната, асиметрична или симетрична в зависимост от вкуса на дарителя. Букетът е длъжен да символизира мъжката сила. Това се постига с едри цветове: в центъра на композицията се поставят големи цветя, например протеи, които се обкръжават от по-малки видове. Ако в качеството на основни цветове се използват по-дребни цветя, добре е те да са няколко на брой. Това са основни принципи. По цветова гама букетът трябва да бъде енергичен, активен, затова в него присъстват съчетания от ярки и силни цветове. Въобще букетът се поръчва за точно определения човек, в съответствие с неговия вкус, характер и имидж. Флористите, подготвяйки букет за известни хора, следват съответната линия – една за творчески личности като певци, музиканти и съвършено различна за бизнесмени – и формата и цветовата гама, и композицията на букета са абсолютно различни.

Класическото бяло е само за булката – белият цвят като символ на чистота и невинност, задължително присъства в букета на младоженката. Булчинският букет обикновено се състява от цветя, които се комбинират с бялото и неговите отенъци – розово, бледожълто и светлозелено. Той трябва да подчертава младостта, свежестта и красотата на младата дама. Затова ярките и агресивни цветове са неуместни в този букет. Някои твърдят, че лилиите, хризантемите и калиите са траурни цветя и не е желателно присъствието им в празничния букет. Това мнение, разбира се, е съвсем неаргументирано, защото сами по себе си тези цветя носят позитивни емоции, имат положителен енергиен потенциал. Именно от тях се създават невероятно красиви сватбени композиции - съчетания на хризантеми с лизиантус и рози с лилии. Задължително условие е булчинският букет да се съчетава с цветовото решение в ресторанта, украсата на колата, бутониерата на младоженеца. При празничното оформление на ресторанта се обръща специално внимание не само на цветовете, а и на дизайнерските решения – украси от балони, гирлянди, клонки, цветни водопади за масата на младженците и т. н. Цветните композиции не бива да бягат от общия колорит на заведението. Ако ресторантът е в източен стил, тогава ще се използват цветя в ярки тонова – комбинация от жълти, червени, оранжеви растения. Ако е изискан ресторант в европейски стил с пастелни тонова, то такъв интериор ще се допълва от светли, изящни цветя, каквито са белите рози.

Букетът на деловия партньор трябва да има строги линии и да бъде устремен към върха. В него обезателно има отчетлив акцент. За целта се използват големи цветя, като гладиоли, рози и антириуми. Бизнес букетът трябва да е достатъчно сдържан и строг. Тоновете обикновено са ярки, интензивни, а самите композиции изразяват индивидуалността на човека, за когото са предназначени. Също така съчетанието на цветовете в бизнес букета, както и в мъжкия, много зависят от възрастта на получателя. На по-младия човек може да подарите букет от делфиниум и рози, на по-зрелия и улегнал човек следва да поднесете букет, в който доминираща роля изпълняват например розите. Ако вие познавате бегло своя събеседник, но трябва да му поднесете цвете, изберете рози и различни техни съчетания, няма да сбъркате. Съществуват множество сортове, които се различават както по цвят, така и по форма. Затова винаги може да изберете нещо, което да ви хареса на вас и партньора ви. Разбира се, няма да е подходящо на непознат партньор в бизнеса да дарите розови или тъмночервени рози, но може да вземете букет от сортове в жълто-оранжевата или жълто-червената гама. Такива ярки контрастни, необичайни рози ще привлекат вниманието и ще направят аранжировката енергична, дръзка и запомняща се. Вашите добри пожелания към деловия партньор може да изразите чрез букета. Ако искате да му пожелаете престиж и богатство, обезателно проследете дали в букета има жълти цветя. Жълтите рози изглеждат особено ефектни в този случай. Ако ще поднесете букета ден преди заминаването му, с пожелание за добър път, може да се спрете на композиция с различни декоративни елементи. В случая е подходяща черупката от кокосов орех, която наподобява лодка или гондола. Не пропускайте да разкажета за тези неща на флориста, който ще сътвори букета и за посланието, което искате да изразите чрез него.

Букети от един цвят – има цветя, които по определени причини обикновено се използват самостоятелно, поединично. Такова растение е карамфилът. Той се счита за по-елементарно цвете, което опростява букета и не се съчетава особено добре с други цветя. Карамфилите биха изглеждали добре комбинирани с красиви листа и клонки. Дизайнерите често прибягват до такива хитрости и създават необичаен и интересен образ на композиция от карамфили.

Също така много внимателно трябва да се използват големите ярки цветя като акценти в съчетание с други. Гербер, амарилис, кала изглеждат достатъчно добре в единични композиции. Много ефектни са букетите, в които се използва само един едър цвят, като например амарилис. Интересен вариант на мъжки букет е „жезъл” от три амарилиса, поставени върху „пънче”. На такава композиция не й е нужен допълнителен растителен материал.

Много едрите, ярки и изразителни цветове като орхидеи, лилиуми, едроцветни рози лошо се съчетават помежду си. И лилиумът сам по себе си е красиво цвете, и розата е красива, но събрани заедно в букет, си съперничат, борят се за вниманието на зрителя. Ако основният цвят в букета е орхидея, редом с нея трябва да се поставят по-скромни цветя, като алстромерия например. Орхидеята би изглеждала перфектно дори и сама , ако поднесете едно стръкче, обвито със зеленина. Сечетанията на такива цветя по правило изискват професионален усет и трябва да се доверите само на опитен дизайнер. Всеки букет трябва да има само един акцентиращ цвят, който да грабва вниманието от пръв поглед. Когато погледът се разконцентрира между няколко цветя, букетът може да създаде отрицателно, дори смешно впечатление.
Изображение


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед мар 04, 2012 1:44 pm

Най-щурите правила и факти от живота
Може би си мислите, че знаете всичко за света, за човека или за Вселената... Със сигурност този списък от най-щурите правила и факти от живота ще ви изненада. И най-малкото ще ви разсмее...

Взимайте лист и химикал и записвайте:

- Кихането може да бъде самоубийствено. Ако задържите кихането, може да си скъсате кръвоносен съд в главата или врата и да умрете. Ако пък кихнете прекалено силно, като нищо можете да си спукате ребро. Освен тово когато човек киха, сърцето му спира за една милисекунда.

- Културистите да не си мислят, че трицепсите им са най-силните мускули в човешкото тяло! Най-силният мускул е езикът.

- Имената на всички континенти на планетата завършват с буквата, с която започват. Пример: Europe, America, Australia...

- В България може Иван и Георги да са най-често срещаните имена, но в света най-много хора се казват Мохамед.

- Когато Кока-колата е била измислена, тя е била не черна, а зелена.

- Жените мигат приблизително два пъти повече от мъжете.

- Има специални правила, по които се правят паметници на починали в битка войници. От позата на коня му може да се разбере как точно е загинал войнът. Ако конят е вдигнал и двата си предни крака, боецът е загинал в битка. Ако е вдигнал само един преден крак, ездачът е починал от раните си, получени в битката. Ако обаче кончето е стъпило с двата си предни крака на земята, то войникът е умрял по естествени причини.

- Колкото и да се опитвате, няма как да оближете лакътя си.

- Има едно-единствено същество на планетата, което не може да погледне към небето. Физически невъзможно е за прасетата да сторят това.

- Какво мислите, че е общото между пожарните стълби, бронираните жилетки, чистачките на колите и лазерните принтери? Секунди за реклама на жените: дами са изобретили тези предмети.

- Единствената храна, която не се разваля, е медът.

- Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат.
Най-щурите правила и факти от живота

- Ако не ви достига сънят, можете да завиждате на охлюва. Той е в състояние да спи до 3 години.

- Мечките също могат да бъдат левичари. Особено тези, които живеят на полюсите.

- Има ли нещо по-страшно за хората от смъртта? Има! Паякът. Много повече хора се страхуват от тях, отколкото от онази с косата.

- Електрическият стол е бил изобретен от зъболекар.

- 30 стъпки. Толкова е разстоянието, на което човешкото сърце може да пръсне кръв, заради нялягането в най-важния орган.

- Неслучайно плъховете се окачествят като напаст. Тези гризачи се съвкупляват толкова често и се размножават толкова бързо, че за 18 месеца една двойка плъхове може да надипли потомство от над 1 милион екземпляра.

- Бактериите в ушите ви ще се увеличат със 700 пъти, ако в продължение на един час носите слушалки.
Най-щурите правила и факти от живота

- Запалката е изобретена преди кибрита.

- Дамите вероятно не се интересуват много от съдържанието на червилата. Повечето от тях съдържат люспи от риба.
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » вт мар 06, 2012 11:25 pm

Защо брачната халка се носи на безименния пръст?
Изображение
Смята се, че обяснението идва от Китай.
Палецът символизира родителите.
Показалецът – братя и сестри.
Средният пръст си ти самият.
Безименният е партньорът ти.
Малкият пръст са децата ти.

За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:

1. Отвори дланите си, една срещу друга.
2. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг (като на картинката), след което допри върховете на останалите си пръсти.
3. Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си - рано или късно трябва да ги напуснеш.
4. Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя и сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.
5. Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и ще напуснат дома ти.
6. Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш - защото съпругът и съпругата трябва да останат заедно в добро и зло.
Източник: > http://x.co/glUK (Grabo)
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » ср апр 11, 2012 11:19 am

Шарените яйца

От хиляди години яйцето е символ на нов живот за хора от целият свят. Много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта.Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и отместения камък.
Четвъртък преди Великден се боядисват яйца. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват , ползвайки различни методи с восък, желатин, листа и др.
По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.
От VIII-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

изт.:http://ilinayor.blogspot.com/, http://www.sibir.bg/blog/eklesia
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
akva7
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 403
Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
:: 15 рецепти от akva7
:: 107 снимки от akva7
Местоположение: София

Мнение от akva7 » чет апр 12, 2012 3:05 pm

Блогът на Мария мн. ми хареса-музика,размисъл,спокойствие.
BRIDA,ако имаш и други,моля прати ми ги на лични,независимо от темата.
Желая ви лек ден и весели Великденски празници :flow2: :flow1: :flow2:
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » пет апр 20, 2012 11:43 pm

Странстванията на целувката
Оригиналната целувка, приготвена от разбити на сняг яйчени белтъци и пудра захар, е създадена в швейцарския град Мейринген от италианския готвач Гаспарини.
Различните легенди посочват за нейна рождена дата различни години между 1600 и 1720 година. От името на града произхожда и названието й в западните езици - „меринге“. Това название става толкова популярно, че на него е кръстен танцът „ меренге“, а футболният отбор „Реал Мадрид“ е наричан „el equipo merengue“, т. е. „отборът на целувките“ заради белите им спортни екипи.

Изпечените на фурна целувки понякога са наричани „забравените сладки“, защото могат да се оставят във фурна дълго след като вече са изпечени, без да покафенеят и да изгорят. Разбира се, печенето им се се извършва при много ниска температура и може би е по-правилно да се каже, че се сушат във фурната. Съществуват и целувки, които се приготвят от същото тесто, но се варят в мляко. От тях се приготвя десертът „Плаващи острови“, при които поръсените с филирани бадеми въздушни сладки „плуват“ в рядък крем от подсладено мляко, разбити жълтъци и ванилия.


Сладкиши от целувчено тесто

Целувченото тесто е в основата на много десерти като „ангелския кекс“, „печената Аляска“, „лимоновия меринге пай“. Безспорно царицата на тези десерти е тортата „Павлова“, за родина на която спорят Австралия и Нова Зеландия. Според австралийската версия няколко години след смъртта на известната руска балерина Анна Павлова (1881-1931), управителката на хотела в Западна Австралия, който изпълнителката посетила по време на турнето си през 1029 година, помолила главния готвач да измисли лек десерт за следобедния чай. След няколко седмици на всякакви опити, които били дегустирани от персонала, готвачът приготвил белтъчна торта, покрита със сметана и пресни плодове. Десертът тутакси бил одобрен от всички, а едно момче от персонала възкликнало „Оооо, въздушен е като Павлова!“. Така сладкишът получил своето име.

В Нова Зеландия държат на друга история – че при посещението си в страната през 1926 година Ана Павлова отседнала в един хотел в Уелингтън. Управителят на хотела й поднесъл десерта, които бил вдъхновен от костюма на балерината.


Италианските „амарети“

Амаретите представляват вариант на целувките, които се приготвят с начупени на парченца горчиви бадеми или „амарето“ - горчив бадемов ликьор. Името им идва от италианската дума „амаро“, която означава „горчив“ и в буквален превод означават „дребни горчивки“. За техен автор се смята Франческо Мориондо, главен сладкар на кралския двор в Савой, живял в средата на 17 век. В Италия използват натрошени амарети като съставка на „ франгипани“ (маслени кремове, за пълнене на сладкиши, овкусени с лимонова кора, ром, шери или коняк) или на „тортони“ (замразен десерт, подобен на сладоледа), а също и на пълнежи за пайове и пудинги.

Еврейските „кокосови пирамидки“

Италианските евреи възприели сладките с целувчено тесто като подходящи за Пасха, защото в тях няма мая и то този начин са в съгласие с изискването на този празник да се консумират безквасни хлябове и сладкиши. Евреите-ешкенази разпространили рецептата из останалата част на Европа. Днес европейските евреи приготвят „кокосови пирамидки“ - целувки от разбити белтъци, захар и кокосово брашно.


Френските „макарони“

Ако италианците наричат макароните си „паста“, то французите наричат едни от най-известните си сладки... „макарони“. Става дума за симпатични обли сладкиши от целувчено тесто и смлени бадеми, сервирани в най-популярните френски сладкарници. Смята се, че родината им е Италия, откъде са получили и името си – на италиански „макарон“ означава „брашно“. От пшеничено брашно се приготвяли макароните за варене, а от бадемовото, което било подобно на цвят – сладките „макарони“. Така този вид целувки получили своето име, с което днес са известни по цял свят.

Според легендата сладките макарони били създадени в италиански манастир. Те се появяват във Франция през 1533 година, когато Катерина Медичи се омъжва за крал Анри ІІ и довежда във френския двор своите любими готвачи и сладкари. Сладкишите бързо се превърнали в сладкия грях на аристокрацията – особено пристрастена към тях била Мария-Антоанета (едноименният филм на София Копола изобилства от сцени, в които кралицата си угажда с апетитни „макарони“ в различни цветове). По време на Френската революция (1789-1799) две кармелитки – сестра Маргьорит и сестра Мари-Елизабет, намерили убежище от столичните размирици в тихото градче Нанси, се отплатили на гостоприемните си домакини, като им приготвяли вкусните целувчени сладкиши. Така „макароните“ напуснали кралските трапези и станали любим десерт на всички французи, а двете монахини се прочули като „сестрите Макарон“.

През 1930 година на Пиер Дефонтен от Париж, далечен роднина на прочутия сладкар Луи Ернест Ладюре, му хрумнала идеята да слепи две по две традиционните заоблени от едната страна целувки с различен сладък пълнеж. Пекарната Ладюре започнала всяка сутрин да изненадва парижани с кулинарни изкушения с нов, изненадващ и все по-смел вкус. Слепващият пълнеж, наречен „ганаш“, бил приготвян от шоколад, карамел, боровинки, канела, кокосов орех, кафе, смокини, лимон, портокал, малини, ванилия, виолетки, орехи...И до днес пекарната отпразнува всяка следваща година от дългогодишната си история, като пуска на пазара „макарони“ с различен пълнеж. „Макароните“ днес се предлагат в два размера – мини и обикновен. Популярни са и се приготвят по цял свят, но истинските парижки сладки, в цялото им многообразие от вкусове и цветове, се предлагат в малко изискани сладкарници, защото изработването им никак не е лесно. В тяхна чест във Франция е създаден „Музей на бадемите и макароните“.
Rozali.com
Изображение


Отговори