Страница 3 от 5

Публикувано: вт май 19, 2009 11:52 pm
от BABY
Хахахах,адаш,страшна си :D :D !!
Аз пък моя син като бебе го изтървах с бебешката зимна количка.Нещо подобно на твоя случай,но аз не можах да стигна количката и тя се обърна и сина/още бебе :D /се търкулна от нея.Добре че нищо му нямаше,а и тя не беше чак толкова засилена де.Леле,бях забравила за тая случка :P

Публикувано: ср май 20, 2009 8:58 am
от Kurtni
Като стана въпрос за бебета и моята майка е направила тая беля..
Паркирала количката с мен вътре и влезнала в една аптека, естественно без никакви спирачки - ръчки и тем подобни :D и аз оооооппп и кльоп на пътя... за това не съм добре сега с главата :whistle:

Публикувано: ср май 20, 2009 12:57 pm
от Aliana
Ооооох, с бебетата случките са много! Добре, че са здрави и че Господ ги пази! :)


Да ви разкажа една друга случка с мен. Пак при пътуване - явно там се случват много неща :D


Значи бях на 16 години, тъкмо бях взела паспорт, тези зелените, ако ги помните. Гордост голяма.
Бях при леля ми на гости, в Ямбол. И се връщам с влака към Бургас. Щях да го хващам по обяд, но с една приятелка, която ме изпращаше, от приказки го изтървахме. Така че взех вечерният. Качвам се аз, със запазено място. Накоконена - къса пола, черен чорапогащник, остри обувки с тънко токче, гримирана до ушите, тупирана - абе, ужасна гледка трябва да е било. Но се мисля за хубава и съм навирила нос.
Сядам в купето. А там две момчета. Около 20 годишни. Тръгна влака и те ме заприказваха. Пътували от София двамата, доскучало им вече, да сме се запознаели. Добре казвам.
Но вече бях открила, че като кажеш, че си от Сл.Бряг и не те забравят - следващият сезон все увисва някой случаен познат на вратата, безплатен хотел ставаш. А Ралица бях само една, когото и да попитат, всеки знае коя съм и къде живея. Така че реших да лъжа.

И се започна - казвам се Елеонора (много исках да се казвам Елеонора), на 20 години съм, детска учителка (много внушително ми се струваше). Лъжа аз, мажа, надувам се, баламосвам ги. И те вярват. Така почти до Бургас.
Идва кондукторът, а с него двама милиционери. Държат един лист, на листа една снимка, закрепена с кламер. Търсят някакво момиче. На мойте спътници не им обърнаха внимание, но на мен ми казват: "Документ за самоличност."
И аз ще се пукна по шевовете - вадя паспорта, новичък и го давам. Тези гадняри го поглеждат и казват:
"Ралица, не си ли много малка да пътуваш нощем сама? Как са те пуснали родителите ти?" Ейййй, сякаш шамар ми удариха. Просто усетих, как пламнах цялата. Те тръгнаха, а аз забих поглед в пода и знам, че чак ушите ми светят. Умрях от срам. Момчетата взеха да ме бъзикат: Елеонорче, слушат ли децата в градината? и такива подобни изрази. Аз мълча като ...... Абе умрях от срам.
В този момент влакът стига в Бургас, крайна гара. В целият вагон сме останали само ние тримата. Момчетата излизат, отварят едната врата и слизат на перона. Аз обаче гледам да се махна от тях и отивам на другата врата на вагона. Мъча, мъча - не се отваря. Няма начин - отидох на вратата, от която бяха слязли те. И ги виждам - стоят на перона, смеят се с глас и ме чакат.
Навирих нос аз, казах си "Майната ви на вас!", стъпвам на стъпалото, и - хлътвам. Токчето ми се забучва в решетката на стъпалото, аз губя равновесие, затитам напред. Те се опитаха да ме хванат, но къде ти - пльоснах се аз на перона бой-боена, обувката остана горе. И се разревах, с глас, толкова ме беше срам! Те ме вдигнаха, а аз - две дупки на коленете, бримки нагоре и надолу, цялата в кал! Главата ми от едната страна мокра, с цицина, косата ми увиснала, гримът размазан! И рева, сълзи и сополи, хълцам и не смея да се огледам!
Едното момче беше с един шлифер, даде ми го да го облека. И ме заведоха с такси до Сл.Бряг. А нашите ги поканиха да останат да пренощуват. Те бяха студенти в Бургас, химия учеха. Сега единият е в Лондон, от 18 години вече, а другият е в Канада. още сме приятели. :D :D :D
И жените им и децата им знаят, как сме се запознали! На всички им е смешно, само на мен не! Да ми казват флайинг-Рали!!!! (Летящата Рали).

:(

Публикувано: ср май 20, 2009 1:16 pm
от reni55
Рали, миличка, БЛАГОДАРЯ ти за смеха :thumbsup:
Смях се със сълзи!
Сестра ми много падаше......кофата с боклука да изхвърли ...и ще падне!!! Раните по коленете й не зарастваха от непрекъснатите падания!
Така до 24 г.възраст докато не падна от влака...
Ходеше с влак до Божурище на работа.Отивайки една сутрин видяла края на влака и се затичала да го хване.Хванала се за дръжката, но се изпуснала и паднала! Нищо сериозно й нямаше - и слава Богу!
Тогава майка ми й направи втори ПРОЩАПУЛНИК!!! От тогава не е падала!!!

Публикувано: чет май 21, 2009 4:35 pm
от quick_v
Ето ме пак!Като четох на Рали историята че се е накоконила се сетих каква глупост направих като бях на около 9 год.Баща ми ходеше на работа и всеки ден си идваше за обяд в къщи и лягаше да поспи и в 12.55 тръгва(тои защото с мотора и за 5 мин стига до работата си)и така един ден както обикновенно тои се наобядва и легна да спи,и мен естественно ме е налегнала скуката и решавам докато тои спи да го правя готин :D и полека лека почнах да го пипам по косата и да му навивам ролки,а тои клетия спи и си мисли че само си играя с косата му.Навих аз ролките но само на половината глава защото беше легнал на една странаи гледам часовника показва един без 15 и викам има още малко време ще го направя още по готин взех ножицата и му подкастрих мустака и внимавам обаче да не го събудя че има още врене да спи,как съм рязала ко съм правила мустака му стана тука има тука няма :D
12.55 алармата звъни и баша ми става,аз съм толкова доволна от резултата и чакам да отиде да се погледне...............МАЛИИИИИИИИИИИИИ кът се видя с ролките на главата и с тоз остриган мустак..........причерня му на човека,а има само 5 мин да отиде на работа........кво да направи по напред.........почна да се бръсне(преди това аз отнесох два тупаника)а аз стъпала на тоалетната чиния му развризвам ролките и рева.Отиде на работа обръснат,но къдрав не успя да се изправи

Публикувано: чет май 21, 2009 4:46 pm
от reni55
Веси, умори ме от смях!!!! О-о-о-ох....голям смях!
Само като си представя как баща ти е отишъл на работа......обръснат, с половин накъдрена коса..... Ти сега да не си фризьорка.....Дали не се е сбъднала детската ти мечта?)

Публикувано: чет май 21, 2009 5:04 pm
от Aliana
Лелеееее, Весиииии!

Умрях от смях, не мога да спра да се смея!!! Горкият ти баща! Какво ли е обяснявал на колегите си? Горкият човек!


Ох, корема ме заболя да се смея!


:thumup: :thumup: :thumup: :thumup: :thumup: :thumup:

Публикувано: чет май 21, 2009 11:48 pm
от BABY
Оххх,голям смях пада тука :D :D !!Веси,ако напишеш книга,ще прилича много на разказите на Чудомир!А те са страхотни.Весели,забавни :D :P

Публикувано: съб май 23, 2009 5:55 pm
от Aliana
Веси като разказа за спящият си баща, се сетих за една случка.


Преди години беше това.

Бях поръчала на мъжа ми какво да купи, защото цял ден бях на робота, а той чак следобяд.
Прибирам се - не е ходил на магазина. А вече всичко е затворено.
Звъня му на мобилния - той ме маха. Няколко пъти!!!
Леле, много се ядосах, да ме маха мен, а накрая чак си изключи телефона!

И седя аз и го чакам да си дойде от работа. Той обаче се върна и се прави на неподозиращ. Това още повече ме ядоса. Почнах аз да се заяждам, обаче той само ми каза: Виж какво, аз си лягам, ако си нямаш друга работа - обади се на някоя приятелка и се карай с нея, мен ме остави на мира!!!
И си легна, обърна ми гръб и успя даже да заспи!

А аз - ора! Бях направо бясна, за сън дума не може да става!
Седнах в кухнята и мисля за отмъщение.
Да го нарисувам като индианец докато спи? Като стане ще види и ще се измие!
Да му отрежа косата? Много е гадно!
Да му лакирам ноктите? Може да мръдне както спи и да ми лепне лака на чаршафите!

И накрая скъсах две парчета от един сюнгер, намокрих ги и му ги пъхнах в обувките!

Чак тогава успях да заспя.

Като звънна будилника скочихме двамата, аз не му говоря, цупя се и си пия кафето. Обаче ядът ми беше минал и почти съжалявах вече за сюнгерите. Ама няма как. Седя и чакам как ще се ядоса той. Нерви не ми останаха, застанах вече в коридора и го чакам да се обуе и да тръгне.
Казахме си довиждане, той нещо се чудеше, че вися до вратата, но нищо не каза. Обува се и в този момент само ми хвърли един толкова убийствен поглед, че ми се стъжни. Излезе той без да каже дума!

А аз..... цял ден на работата ме боля корем в очакване на кавгата в къщи.

Обаче той се прибрал преди мен, направил салата, седят с малкия и играят карти. Прибирам се, а той скочи, сервира на детето и мен, мил, учтив!

Почнахме да ядем и в един момент изпод едното листо на салатата ми изпълзява бавно-бавно един ОГРОМЕН КОСМАТ ПАЯК (а аз имам арахнофобия!).
И става ужас! Аз пищя като луда, блъснах чинията, разлях напитките, скочих като ужилена! Те с детето се смеят с глас, аз крещя: Поооомооощ, пааааяяяяк! Убийте го, убийте звяра! А те клекнали чак от смях!!!! Паякът пълзи по масата някакаъв такъв неорентиран и аз разбрах, че от тях помощ няма, и избягах, чак отвън на улицата.


Той го уловил пак, сложил го в кутията му и на другия ден го върна в магазина. Но ходихме да вечеряме навън, защото аз отказах да припаря в кухнята! А и цяла нощ го будих, да ходи да види звяра да не е прегризал кутията и да е избягал!!!

Публикувано: съб май 23, 2009 6:11 pm
от quick_v
Рени наистина станах фризьорка въпреки че в момента не работя като такава :) Прочетох за прощъпулника които сте правили за сестра ти и искам да те питам вярно ли е че е спряла да пада щото аз постоянно падам и ако е истина това да ми направят и на мен.Ето на!Днес се изсипах по стълбите в хотела където работя.Бях нарамила чаршафи и там разни работи и както си слизам не уцелих последното стъпало и тупуррррррррр търкулих се че навсичкото отгоре точно там бях паркирала работната ми количка ........саборих и нея със всичките панаири които има по нея че и кофата с мопа се разля и целия коридор.....гьол!Всичкото пране стана-мизерия!И тъпите туристи се спукаха да се хилят,но никои не идва да ме извади изпод камарата-кракът ми се беше пъхнал между две греди на количката и от падането незнам как съм се крачила но мантата ми бе разпрана.Как да е изправих се и в тоз момент мина шефа и ми вика "Виси пак ли каскада"(така ми викат тук,щото не могат да ми кажат ВЕси :? )Тои човека вече толкова е свикнал с моите падания че вече не му прави впечатление.Мъжът ми не иска вече да излиза никаде с мен щото само го излагам горкия.Все ще намеря каде да се простра.Срам ме е да нося къси гаши или поли с тез обелени колена.На 32 години за срамотиите с ожулени колене и лакти.Предната седмица си бях разбила носа в мивката на една баня.Щото влязох да я мия и аз бях боза че кат се разчекнах и при самото падане уж се опитах да се хвана за мивката ама.....и тя мокра че едва не я захапах само носа си дялнах :( Всеки ден падам ако искаите ми вярваите,но аз ви казвам за по куриозните случки.Както казва мъжа ми на мрамор да ме пусне в косъм ше се спъна.А с падането в дупки вече съм спец.Преди 15 години бяхме на село и със сестра ми решаваме да влезем в една необитавана къща,на втория етаж сме и аз видях един много стар чекрък и реших че го искам и със смела крачка тръгнах към него.....изведнъж пода пропука аз спрях за миг и и като по филмчетата люнгур......пода се проби и знаете ли къде се озовах?На първия етаж в една голяма каца(ние в такива каци събираме сливи за ракия и кацата е висока близо 2 метра)че баща ми идва да ме вади че и бои ядох.Следващата дупка.......С децата от нашата улица решаваме да отидем в един двор за брубонки и цялата тумба бяга които може да се уреди с по нисък клон и кво......пак аз в дупката :( нали се сещате как има студопор от едната страна има нещо като цимент,та с такова нещо бе покрит един пресъхнал кладенец и аз бягам и мисля това че е цимент и ШУП в дупката.Сестра ни вика "Докъто беше до мен изведнъж потина вдън земя"че пак баща ми ме вади и пак ме дра :( Затова питам Рени ако е вярно това да си направя прощапулник за втори път