Ще ме уморите от смях, милички!
Направо ми потекоха сълзите!
И аз да ви разкжа една случка:
89 година, посред лято и по пладне се връщаме с една приятелка от Елените към Сл.Бряг, пеша.
Страшна жега, ние вир-вода изпотени, де що мине кола или камион ние гълтаме прах и пушеци. Стихнахме до Влас, но направо умирахме от горещина, така че решихме да се изкъпем в морето.
Там брега е стръмен, само скали и тук-таме 1м широко плажче, от мидички. Добрахме се до долу, оглеждаме се - няма жива душа. Събличаме се голи и - цоп, във водата. Около 1 час да сме се плискали, плувахме навътре, гмуркахме се - кеф голям! По едно време се стъмни небето, облаци, излезе вятър, вълните се вдигнаха... взе да дърпа морето. Решихме да излизаме до водата, но течението дърпа навътре - голям зор видяхме, докато изплуваме до скалите. А там - вълните блъскат в брега, пенят се - от нашето плажче следа няма, а дрехите ни - морето ги завлякло!
Бреййй, стоим голи - голенички, 3 часа след обяд, взе да святка и да гърми, почна да вали, а ние сме се кукнали на една скала - отгоре трещи небето, отдолу морето - стихия! Треперим, зъбите ни тракат хем от студ, хем от страх! Ама къде ще ходим голи? Клечим там и чакаме да се стъмни.
После бурята спря, пак пекна слънце, ние си стоим на скалите, стана пак горещо, ама не смеем да влезем в морето. Умряхме и от жажда.
Разгеле - мръкна се по някое време, ама до към девет и половина чакахме някъде, да се стъмни съвсем. И от там - ход през бурените, през едни лозя, през едни тръни - не смеем да излезем на пътя - коли, таксита хвърчат, ще лъснем на фаровете. Че и боси бяхме... Така се добрахме до началото на Сл.Бряг, къде по крайбрежните скали, къде през нивите, залягайки при всяка кола.
Откраднахме два брезента от чадърите по плажа, увихме се с тях - да, ама комплекса пълен с хора - облекли се вечерта, парфюмирали се, разхождат се по алеите.... а ние в брезенти увити...! Накрая се престрашихме и няма начин - тръгнахме и ние между тях, право към къщи! Хората ни гледаха, къде учудено, къде любопитно, а ние като гейши загърнати, ситним босички и се молим, поне някой познат да не срещнем ... Само веднъж спряхме, на една пръскалка, дето полива градинките и пихме вода, ама като умиращи, щяхме да се сбием, коя първа да пие!
А можете да си представите, майка ми като ме видя така, да се промушвам между доматите, че минах през градината, защото отпред ще ме видят всички съседи....
Една седмица майка ми вади трънчета от петите, цялата се обелих, така бях изгоряла, че не можех да седя даже...
От тогава голо плуване не съм правила, а и честно казано, до ден днешен ме е страх от морето...