Здравейте, момичета!
Днес беше емоционален ден и за мен, и за половинката.
Днес той беше на служебна визита в националния здравен институт. Фирмата им има проекти там. Остави детето при мен в работата и се разбраме да дойде наобяд да го вземе. Пускам телевизора да видя новините и точно там, всичко барикадирано, някой чул истрел и се обадил и полиция, хеликоптери, улиците затворени. Това се случва във Военния медицински център, който е в съседство с Националния здравен институт. Звъня на мъжо да го питам какво се случва и как ще се придвижи, като всичко е евакуирано, а той милия се чудел какъв е този хеликоптер, където кръжал над главата му. Той тъкмо бил на покрива на най-високата сграда да оглежда проекта, с който се занимава
. Било малко страшничко, той тръгнел на десно и хеликоптера след него, тръгнел в ляво - хеликоптера след него
. Сигурно са мислили, че е стрелеца
. Не усял да си свърши работта, а и не може и да си тръгне - улиците затворени. Добре, че аз работя на близо, дойде пеш взе ми колат и детето и се прибраха. После минаха да ме вземат и отидохме да вземем колата му. Нищо не откриха, нито срелец, нито стрелба. Много често взеха да се случват подобни инциденти във военние институции и всички са на щрек.
Нели като каза, за ключовете и се сетих за моята случка днес. Бебето спеше и ния решихме с детенцето да излезнем в задния двор да поиграем. Помисли да си взема телефона, но реших, че няма да се бавим много, че беше горещо. Оставих вътрешната врата отворена, само другата затвори и ктъкмо поглеждам, вратата се затаря, засилвам се да я хвана, но късно, кучето по-бързо от мен, затворило вратата и ние останаме заключени навън, без телефон, бебето вътре спи и всеки момент може да се събуди и ревне. За няколко секунди изпаднах в паника. Минах и проверих всички врати, дали някоя не е останала отключена - не. Ами сега, какво мога да направя. Изведнъж се сетих, че жената ми беше споменала, че някъде държат резервен ключ. Сетих се, че спомена стълби и под някакъв камък. Тръгнах надолу по някакви страшни стълби, водещи към мазето, видях някакво камъче, повдигнах го и - ключ
.Отдъхнах си, влезнаме, наказах кучето, бебето тъкмо се събуждаше
Прибра се, натъпках се със сладолед и баклава и тъкмо щях да ходя да плувам (ммчетата ми са на басейна) и се намръщи, загърмя и май ми се размина плуването, а и вече няма време след 45 мин басейнът затваря.
По-добре да приготвя вечера, че да си допълня калориите
.