Здравейте, мили приятелки!
Нели, Мони винаги е споделял с мен, понеже знае е няма да му пиля на главата излишно. За алкохола, и видях, и той ми каза - нали бях с него 2 дни, през цялото време цигара от цигара, бутилки навсякъде, и като седнахме да гледаме филм вечерта - 6 бири ги излока ей така, на екс. Той пред мен твърдо не смее да пие, понеже знае че се разстройвам...от баща ми...но ми каза "Докато бях с Чохи, по малко пиех, сега всеки ден пия докато припадна, иначе не мога да заспя". После, мен много ме е страх да не почне марихуана - както той ми казва, марихуаната не се смятала за дрога в Калифорния, и колегите му я пушат на работното място. Той ми казва, че понеже много му лисва Чохи затова пие така, казва ми "Този град ме пронизва до костите, всеки ден гледам бездомните по улиците, видях как един го ограбиха на нашата улица, това ми бърка в здравето". И почнал да псува...на всяка 2ра дума псувня, така се било говорело около него. Абе, объркана душа е в момента, а не беше така преди. Той като живееше в Кларкстън, беше на 2 часа от нас, като има нужда по помощ, сме там, а сега...никои...Като ме изпращаше на летището, като ме прегръща е целува, и после го гледам...с червени очи, напълно самичък сред тълпата...който и да е, и най-силния човек, такава самота ще го срине, и както е почнал да търси утеха в алкохола...Аз съм била така, сам-сама в непознат град, ако не е Гари да се върна да му каша как ми е минал денят, да му се оплача, да ме разбере, не знам къде щях да съм. Мони и Чохи бяха така, той ми казваше как когато имаше проблем в Кларкстън тя му е била опората, затова той всъшност отиде в Сан Франсиско, понеже нея я приеха да следва там, и той отиде там да е с нея. И двамата са емигранти, от различни култури, борят се с един непознат свят, който ги гледа накриво, понеже са чужденци...ама по-леко е двама, това е много голям психически товар за един младеж да изтърпи сам, и то в опасен град.
Кате, аз разбрах че това е мнение на дъщеричките ти. Децата често не разбират че не са част от семеиство, не са само те, а всички в едно семейство са свързани. Ако се тръгне по този начин, никой да не се "меси" на никого, това значи никои да не се интересува от никого. Ако реално това стане обаче, на самите деца няма да им хареса изобщо.майка ми така на времето, само любовниците я интересуваха, и брат ми остана неграмотен, а баба ми като и казваше, майка ми "Не ми се меси" . Е, сега баба ми я нама, и няма кой да се меси на майка, ми, ама последиците от грешките на майка ми, една от които е че брат ми умря млад, и с неуреден живот, остават.Мисля че го казах и преди, много млади хора не виждат разликата между месене и реална загриженост, в трудни моменти, и отхвърлят ценни съвети от и без това много малкото на брой хора които могат да им помогнат...което е много жалко. Разбира се, ако искаш да ми пишеш на лични, много ще се радвам.
Йоанче, Диянче, Мами, благодаря ви много за милите думи, и стискайте ми палци, на мен и детето ми, че не мога да го гледам как страда и то реално без да трябва да е така.
"