Добър вечер !!! "Аз съм посветил себе си на Отечеството си, да му служа до смърт и да работя по народната воля" Васил Левски
За Левски е изключително трудно да се пише. Тръпките пълзят из тялото, разказите и прочетеното за Дякона се преплитат в една буря сред съзнанието и напират да излязат наяве. За нас, българите, той остава безсмъртен национален герой и е признат от потомствата като най-достойния син на своя народ и най-велик българин на всички времена...
Независимо ,че съм далеч от Родината някои дати са запечатани дълбко в съзнанието ми ,днес .....колко е трудно да се намерят такива родолюбиви българи и същевременно колко е актуален .Искам да споделя стихотворението на Хр. Ботев ,защото мен ве още ме побиват тръпки ,произнасяйки го ,напомня ми детските години ,училищните празници и най-вече България
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежден
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА АПОСТОЛА!