Здравейте, момичета мили!
Много, ама много сте мили и само ме хвалите, започнах да се засрамвам
.
Добре, че днес послушах Барбара (приятелката ми) и отидох в училището, където имаха празничен обяд. Даниел много искаше да отида и тази сутрин като му казах, че имам работа (трябва да декорирам и тортата за Барбара), а и нали съм си срамежлива и гледам все да пратя мъжо на такива мероприятия, той много се натъжи. Взех се в ръце и за отрицателно време направих тортата и отидох. Няма да ви обясня каква радост видях в детските очички, чак се просълзих. Усмивката не слезна от лицето му и през 5 минути ми помахваше от мястото си и така припкаше като им позволиха да се раздвижат към масата с храна, а и като си отсервираше. Неговите приятелчета и те ме поздравяваха, а после като го питах от къде ме познават, той каза, че е много горд с мен и им е разказвал за мен
. Беше ми супер готино да го наблюдавам как се държи и съм един горд родител. Дано е все така добро, послушно и жизнерадостно дете!
След като се прибрахме, дойде и Барбара и си изкарахме един прекрасен следобед. Дойде и мъжо и ме информира, че всички много са харесали тортата и са били впечатлени както от вида, така и от вкуса й. Най ме поласка факта, че и мъжете са били много впечатлени, дори от това, че при разрез не изглеждала като другите торти (направих вита торта, която винаги предизвиква голям интерес от напречното (вертикалното) положение на блатовете). Първо си мислели, че е сложена в кошница (или както се нарича този вид съд) и че било много хитра идея, а като са разбрали, че това е декорация на тортата, направо са ахнали.
Ето и малко снимков материал:
Тортата, за празничния обяд (докарах и формата на кошницата):
Тортата за Барбара:
Първите снежинки:
Няколко минути по-късно:
След училище и заключението, че е много студено и ако може да няма зима:
Хайде да влизаме на топло, че ми замръзнаха ръцете:
Очертават се 4 почивни дни.
Поздрави и