Здравейте момичета,
Диди, и аз като теб си казвам че хубавото в цялата работа е че разбрах как не била да се отнасям с детето си, и направих с него хубави отношения базирани на приятелство и споделяне, вместо на налагане и насилие. Колкото до огорчението - от години се опитвам да го загърбя, и обикновено успявам, и ако майка ми спре да ме наранява сега, бих могла да забравя всичко, но тя знае от какво най-много ме боли и какво да ми каже за да се гърча после с дни. Понякога си мисля че тя просто не знае как да се държи по друг начин, и виждам че се държи така и с племенничката ми, натяква и и и крещи за щяло и нещяло, детето е изнервено до крайност и само трепери кога ще е следващиа скандал. Аз исках да я осиновя, но след като брат ми почина маика ми реши да я осинови тя за да не остане напълно сама. Сега Нина /племенничката ми/ ми се води сестра, аз искам да и пусна документи да доиде тук при мен като моя сестра, но от емиграционното ми казаха че се чакало 10 години /?/, а и майка ми не иска да ми прати документите и, било много скъпо да се преведат, трябвало да и пратя 300 $ за тях, а аз току що и пратих 100, в момента и аз нямам пари защото следването ми е толкова скъпо, каквото изкарам го събирам за следващия ми курс. Сега майка ме изнудва с Нина, и ако нешо не и угодя ме заплашва че повече няма да ми дава да я видя, а на мен толкова ми е мъчно за нея. Ако мога един ден да взема Нина тук и да я насоча към добро образование, много добре ще бъде.
Кате, напълно те разбирам и ти съчувствам. Никое дете не бива да преживява подобни неща, тук се гледа много строго на домашното насилие, това е едно от нещата за които уважавам Америка. За съжаление България е векове назад в това отношение - ако човек има лошия късмет да попадне на биещ родител или мъж, няма къде да потърси помощ. И ти като мен си се обърнала към книгите да търсиш утеха в един илюзорен, но спокоен свят. Важното е каквото и да си преживяла си предложила съвсем друго на децата си, което показва че си много качествен човек.
Аз минах днес единия тест, струва ми се че всичко ми е вярно
Много хубав беше концерта вчера, много се разтоварих, красотата винаги ме кара да се възраждам.
Йоанче, надявам се че всичко е минало добре. Като говориш за безкраен ремонт...мъжът ми строи тази къща от 5 години, и втория етаж е оше на скеле
на първия етаж имаме 2 стаи и които живеем, и минавам през гаража за да отида до тоалетната, и нямам кухня, ами готвя и ядем в банята, мъжът ми седнал на тоалетната чиния
През лятото се ядва, но през зимата...обличам палто всеки път като ходя до тоалетната. Понякога имам чувството че тази къща никога няма да се довърши. Но иначе мъжът ми е много добър, много се грижи за мен, помага на сина ми, не протестира за хилядите долари които през годините съм пратила на баща ми, дядо ми и майка ми, и няма нищо против един ден да вземем Нина, затова си викам, когато стане, тогава, няма да си развалям отношенята с него заради бита ни. Дето викаш за дрехите за пране - моя мъж ги хвърля на пода в хола, аз ги събирам и ги слагам в коша за пране. Но затова пък той ходи да пуска прането на обществена пералня докато аз съм на работа
. Така че забележки не му правя - подбирам си битките, мир да има.
Пожелавам на всички една щастлив ден изпълнен с много радост и любов!