Здравейте, момичета!
Диди, аз съм също дете на разжедени родители, и имах много тежко и несигурно детство, имах много проблеми с майка ми, дори избягах от къщи на 18 години зашото тя се отнася много лошо с мен, понеже и напомнят за баща ми. Но сега ми се ще да забравя всичко лошо, зашото не искам да страдам повече. Майка ми винаги се гледала да интересите на брат ми, от втория и брак, но той почина миналата година, и майка ми основи детето му, племеницата ми, която е много сладко дете. Аз на майка ми съм и казала - ако иска да я гледам един ден, да доиде тук, аз при нея няма да ида, тук в моята къща на моите правила...които са - тук никои не прави скандали. Иначе при нея не смея да отида, за даже като идвам за по 1-2 месеца България поне половината време стоя при приятелки, защото не мога да и понасям скандалите и натякванията. Както казваш, всеки си знае какво му е.
Ти създаваш много здрави отношения с детето си, /това между другото е типично за родители които са имали трудно детство/ което е много хубаво. Много си права, самочувствие се създава от най-ранна възраст, и от позицията на едно дете в семейството му зависи до много голяма степен цялото му бъдеще. Обичаните деца имат самочувствие, пренебрегваните нямят, дори когато пораснат независимо какво са постигнали по-късно в живота си.
Аз имам 6 на втория изпит по историа, остават ми 3 седмици, 2 теста и един изпит и свършвам и този предмет. Тази седмица имам 2 теста, стискаите ми палци.
Тук сви един студ, гаража замръзна и ми замръзна празът
....и мъжът и сега слага разни изолации. Днес ще ходим на един симфоничен концерт, в моя университет...тази седмица сме по малко културни мероприятия, в петък също бяхме на концерт....реших да обърна внимание на себе си, както ме посъветвахте
Кате, как е Митака?
Хубава седмица на всички, и много късмет!