Добър вечер ,весели момичета !!!!
Прекрасно е, когато се наслаждаваш на топлината и уюта от огънчето в камината, унесено си се заслушал в тропащия дъждец по прозореца, игнорирал си всички негативни мисли,.. изпращаш деня с усмивка и хубави чувства и се отпускаш в прегръдката на вечерта с мисълта, че някои от най-прекрасните мигове в живота все още не са се случили...
И тъй като днес е ден на добротата ....... а според мен много ми тъжно ,че толкова празници се празнуват веднъж годишно ..... а би трябвало да са ежедневие ..... Нима трябва да чакаме определен ден в годината за да си спомним ангелите, след като всеки ден са с нас?
Нима трябва да празнуваме само на предварително определени дати?
Нима трябва някой друг да ни каже кога е денят за да кажем на любимите "Обичам те!"?
Нима ни трябва ден на Благодарността в календара за да се сетим да я изразим?
Нима трябва да си записваме кога е рожденият ден на приятелите ни за да се сетим за тях?
Нима сме толкова разсеяни, заети в съревнованието с времето и затиснати в ежедневието за да забравим, че всеки ден е Ангелски, когато е изпълнен с Благодарност, Любов, Любими хора и Приятели?
Всеки ден е ангелски, когато поканим ангелите си в него.
И интересното е, че те идват. Веднага се отзовават. "Бог те вижда... Ще дойде време и Той ще те попита: Беше ли добър...? Дано да можеш да Му кажеш, че поне си опитал.."
Ричард Бах
Дотук с философското ..... сега за мен има една приказка "Орта будала " .... и по произьод е турска .... и аз съм в това положение ..... не мога да вървя надалеч ,но не мога да кажа и че не мога напълно да вървя ..... намерих една стъпка ,малко изкривен и навън крака и из къщи се придвижвам ... че и хляб месих ,че и го изядохме ...... бяха дошли да ме видят близки ,и току-що го бях метнала ..... толкова отварящо апетита уьаеше ,че едната франзолка замина ...... с масло ,с фъстъчено масло и с Филаделфия ...... хубави гости никакви претенци и с ръка си чупеха ..... един куп прибори бях сервирала ..... че и проблема е после като трябваше да отсервирам ,но съм щастлива ,че и деня мина бързо ,и освен това ,за да чупят така хляба се чувстваха комфортно !!! Понеже съм далеч и изпитвам смесени чувства около споделянията около родителите ,и по-точно мъжете ..... когато съм в Бг. съм усещала същото ,което описва МИЛЕНКА ........ толкова ми е мъчно ,когато не ги виждам цяла година ,а прибера ли се и аз се сблъсквам със същите проблеми ..... трудна и много деликатна е позицията ,в която се намираме децата .... ако можеха да преодолеят тоя егоизъм и да разберат ,че и ни иммае наши проблеми ,надявам се ,че живота щеше да е една хармония ...... но за жалост не е така .....
колкото повече остаряват ,толкова по-трудни стават взаимоотношенията ...... често когато се прибирам в Бг чувам много подхвърляния за гърците от рода ,че ги мързи да си гледат родителите и затова наемат жени ,но истината според мен е съвсем друга ...... тоя всекидневен сблъсък с възрастните хора промня напълно децата ..... дълг е ,но когато си и на работа и в главата ти се въртят какви ли не мисли и знаеш какво те очаква в къщи ..... дълга се превръща в една ,огромна планина ..... по-добре да останат с хубавите впечатления и едната ,и другата страна ,а щом и финансите го позволяват ...... смятам ,че няма нищо лошо ...... не са изолирани в семеиния кръг се движат и просто една жена ,чужд без да е обременена от миналото им и предразсъдаци се грижи и се старае да им угажда ..... виждам доста възрастни хора ,които буквално изцеждат децата .... и разбира се другата половина ,които треперят и ги щадят .... зависи късмета ни на коя страна се намира ?!
И моя свекър ми гостува често ,но засега всичко е под контрол ......единствено ,когато в неделя е у нас съм го предупредила ,че неделя е ден за спане до по до късничко .... че влезе ли в кухнята да прави кафе ..... събужда всички ......
пак цял ферман изписах ,а мислех "лека нощ ! " да пожелая .....
Пожелавам ви топла и уютна вечер !!!
Затварям страницата на днешния ден,.. благодарна за това, което ми донесе,.. за срещата с любими хора, за радостта в очите ми, за щастието от споделените мигове... и за още куп неща... и с усещането, че някъде на някого съм липсвала...
Добротата не е призвание. Тя е вътре в нас,.. частица от любовта, която носим в Себе си...
НАТАЛИ ,Благодаря за постоянството ти всяка вечер да ни доставяш топлина и уют !!!
МИЛЕ и на теб ,миличка !!!