Добро утро!
Йоанка,първо към теб ще се обърна,защото такъв горе-долу проблем имах и аз...Опитах на лични да ти пиша,но не се получи.Две кратки случки ще посоча,ако някой смята ,че съм в грешка,готова съм да помисля дали е така.1-та-ще ходя да избирам количка и брат му ме кара да чакам жена му/етърва ми/да има почивен ден да дойдела с мен!!!!!!!!!!!!!!!Никой не ме е питал искам ли!?Аз имам сестра,имам приятелки,не може друг да ми определя с кого ще ходя
.Вярно не ми допада като човек тя ,не съм го показвала в началото,но натиска от братята ,осаобено от мъжа ми ,да се имаме беше много голям.Другото което е аз обичам да ходя сама по магазините,когато ще си купувам дрехи ,обувки ,изобщо всичко.В такива моменти не понасям никого
.И когато му казах на мъжа ми,че искам сама да ходя,щом съм искала сама да си върша нещата ДА СЪМ СИ ЖИВЕЕЛА САМА!МНОГО МЕ ПОДРАЗНИ ,НИЩО НЕ КАЗАХ!
2-при първия здравословен проблем на Зарко като бебе беше хрема и звъннах на кръстницата да се посъветвам/Зари бешще около 2 мес/ .И мъжа ми -защо звъня чак в София като съм можела да сляза долу и да питам майка му или етърва ми.АМИ ТАКА СЪМ РЕШИЛА!?!?!?!Изобщо ей такива неща много ме дразнеха.И един ден ми казва,че брат му не се качвал у нас заради мен,защото и жена му искала ама аз не съм я приемала,че затова и как ставало така в ТЯХНАТА СОБСТВЕНА КЪЩАда не могат да се събират!?Според мен мъжа ми не успя да прецени,че с кого ще излизам и говоря е моя работа, и от там да стане ясно ,че брат му са добре дошли ,но без да ми контролироат толкова ежедневието.Аз не съм го карала да ходи за строителни материали със зет ми/има камион дори/, а ходи с брат си и баща си.Изобщо едно емоционално напрежение преживях с тях и въпреки,че се опитах да си оправя семейството,ми е ясно ,че ако така продължават нещата няма да се получи.Още си обичам/за жалост,но ще мине
/мъжа,но това не е достатъчно за съвместен живот!Той пък ме пита как става,че хем го обичам ,хем го напускам-вече не му обяснявам.На вас казвам-не мога да живея в нерви всеки ден и то такива дребни!
За пороите във Варна,не ми се коментира
,искам да ги забравя,ще трябва да минат някакви дни да забравя излъчваните материали,много ми е криво,в тези коли съвсем реално можеше да сме ние,защото мислехме да излизаме и щяхме да минем от там,това е и нашия път
Милите загинали душици какъв ли страх са изпитали минути преди да починат
Вечерта нямаше ток,нашите прозорци са с изглед само към Аспарухово-никаква светлина,небето страшно,няма луна,звезди,някаква тишина ама зловеща ,детето спеше до мен
и ме сгряваше то и многото смс-и,ама много от гласовата поща,че този или онзи ме е търсил,по много пъти...
На другия ден още опити да ме намерят от момичета от родилното в София/след 3 години се сещат за мен/,от приятелката ми от Русе-през 10 минути,от жената с която лежахме след сърд операции,колежки,приятели,работодатели бивши,вие ми звъняхте,от курса момичетата,окуражителни смс,смс от рода кажи какво да правим,помощ трябва ли ти?,съобщенията идваха дори и с текст ,не само от гласова.В един момент поплаках от тези емоции,много е хубаво да имаш ето такива хора до себе си ,и в трудни ,и в хубави моменти
!Ден ,в който оценяваш отново всичко това!!!!!!!!!