Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: ср юни 18, 2014 6:48 am
Добро утро!
Мили момичета,много е трудно на всички,всеки се бори със своите спомени и чувства....Съчувствам,съпреживявам и ви разбирам.
Ще бъда /надявам се/кратка и може би днес ще ме разберете защо не черпя по случай рождените дни на родителите си.Те се развеждат аз като съм станала на около 2,но реално са разделени още аз докато съм на няколко месеца/тогава бавно е ставал развода ли не знам.../Само че при нас скандалите са,че никой не иска да ме отгледа.Дядо ми/бог да го прости/се намесва и не ме дават в дом.Още помня скандалите между всички кой ще ме отглежда,това продължи цялото ми детство,защото за някои неща майка ми трябваше да идва/тя отиде да живее с друг мъж/ за училища и такива неща,защото съда ме присъди на нея.Отделно баба ми явно също е била против да остана с тях ,защото и тя се караше с него ,че й тежи моето отглеждане.Аз растях нещастна.Никой не ми идваше на родителски срещи НИКОГА ,но пък бях отличничка и не беше проблем.Когато дядо ми почина бях на около 19год ,вече работех и още в деня на погребението му,тя ме предупреди да изляза на квартира,защото ще дава етажа под наем/къщата е двуетажна,там останахме само двете/.Така и стана и много години никой от тях не ме потърси.Когато се роди детето АЗ реших то да ги познава,въпреки всичко.И скоро когато ви писах,че имам проблеми беше силно раздразнение,че майка ми и вуйчо ми искаха да се включвам в отглеждането на същата тази баба ,която ме изхвърли на улицата.Може би имахме месец разправии докато разберат,че нямам такива намерения!!!!!!!Съсипа ми детството,нямам нужните чувства ,за да мога да й помагам.Имало е отделни случай да ходя до личната й лекарка,но редовно да се грижа за нея както се опитваха да направят график НЯМА КАК ДА СТАНЕ!Ако иска да потърси наемателите си /черен хумор /от онези години,мен-не!Не съм ангел,не мога всичко да прощавам!Дълги години сънувах кошмари как се връщам да живея в онази къща!
Сега съм на 36 години,минали са ...17 години..
Мили момичета,много е трудно на всички,всеки се бори със своите спомени и чувства....Съчувствам,съпреживявам и ви разбирам.
Ще бъда /надявам се/кратка и може би днес ще ме разберете защо не черпя по случай рождените дни на родителите си.Те се развеждат аз като съм станала на около 2,но реално са разделени още аз докато съм на няколко месеца/тогава бавно е ставал развода ли не знам.../Само че при нас скандалите са,че никой не иска да ме отгледа.Дядо ми/бог да го прости/се намесва и не ме дават в дом.Още помня скандалите между всички кой ще ме отглежда,това продължи цялото ми детство,защото за някои неща майка ми трябваше да идва/тя отиде да живее с друг мъж/ за училища и такива неща,защото съда ме присъди на нея.Отделно баба ми явно също е била против да остана с тях ,защото и тя се караше с него ,че й тежи моето отглеждане.Аз растях нещастна.Никой не ми идваше на родителски срещи НИКОГА ,но пък бях отличничка и не беше проблем.Когато дядо ми почина бях на около 19год ,вече работех и още в деня на погребението му,тя ме предупреди да изляза на квартира,защото ще дава етажа под наем/къщата е двуетажна,там останахме само двете/.Така и стана и много години никой от тях не ме потърси.Когато се роди детето АЗ реших то да ги познава,въпреки всичко.И скоро когато ви писах,че имам проблеми беше силно раздразнение,че майка ми и вуйчо ми искаха да се включвам в отглеждането на същата тази баба ,която ме изхвърли на улицата.Може би имахме месец разправии докато разберат,че нямам такива намерения!!!!!!!Съсипа ми детството,нямам нужните чувства ,за да мога да й помагам.Имало е отделни случай да ходя до личната й лекарка,но редовно да се грижа за нея както се опитваха да направят график НЯМА КАК ДА СТАНЕ!Ако иска да потърси наемателите си /черен хумор /от онези години,мен-не!Не съм ангел,не мога всичко да прощавам!Дълги години сънувах кошмари как се връщам да живея в онази къща!
Сега съм на 36 години,минали са ...17 години..