Мила Верче,мислех да ти пиша на лични,но нека това, което искам да ти кажа го чуят и останалите момичета,може да бъде в помощ на някого в труден момент.Пишеш за депресия вследствие смърта на твоя баща,отлично те разбирам - при мен беше същото,а каква болка изпитвам и до днес,той беше моят живот,моята вселена,все още,а може би и никога няма да преодолея тая внезапна загуба,зейна огромна пропаст в живота ми,не ме питай как живях първите пет години от смърта му,но животът ми беше приготвил още по голямо предизвикателство - след развод,големият ми брат многократно споделяше с мен,че няма за какво да живее и че ще сложи край на живота си,мъчех се да го успокоявам,но доколко съм успявала,имах моето семейство и грижи около тях и така една сутрин,рано, телефона звънеше на пожар,малкият ми брат ми съобщи,че батко се е обесил,светът се срина пред мен,изсипах цялата вина за случилото се върху себе си,убедена бях,че не съм му отделяла повече време.Пристигнах в бащината къща и в тоя момент полицаи сваляха брат ми от въжето,нещо се счупи в мен безвъзвратно,как мина погребението,как минаха седмица,две,нямам спомен - затворих се в себе си,затворих се у дома и така почти две години,без да стъпя на земя,молбите на зет ми - съпруга на Инка ме принудиха да отида на психиатър,излях си душата пред него,започнах да вземам скъпи американски препарати,още по -зле,бях като парцал,нищо не ме трогваше,нямах стимул за живот,занемарих всичко,поддадох се на мъката и болката и тогава,като в приказките с добър край връщайки се от психиатъра срещнах моя съседка,млада и много ерудирана личност,остана поразена от вида ми,покани ме у тях,не исках защото не понасях никакви хора освен семейството си,но тя беше много настоятелна - с много такт и деликатност стигна до същноста на моя проблем,даде ми настолната си книга от американски психолог - „Силата на твоето подсъзнание„,обемиста книга,която буквално изядох за три дни,отидох да върна книгата,а промяната след прочетеното вършеше своето.Седнахме на кафе у тях и тя започна да ми говори,бавно и много търпеливо - „Катенце, моля те,започни да се радваш на тревичките,на красивата гора до нашия блок,на птиците и не на последно място,радвай се и живей заради прекрасните си момичета и Митето„,нещо се възроди в мен,повярвах й,извиках Антон и го помолих да ме заведе при психиатъра - върнах му всички лекарства,може да потрябват на някой,който не може да си ги купи,милият доктор,не можеше да повярва,попита ме какво е провокирало тая тотална промяна и аз му разказах за моята съседка,беше изумен от това,което тя беше постигнала с думи при мен,поклон пред памета му,това мило и сърдечно момче катастофира и сега често си спомням за него,с много уважение.Верче,не се връщам към спомените си,но бях провокирана от това,което си написала,само те моля,събери сили,воля,вяра и желание и си кажи СТИГА- бях до тук,имам деца,внуци,обичам ги и искам дълго да съм с тях,това е кръговрат миличка - или имаме поводи за много радост или безумн мъга и болка,важното е да не се подчиняваме на това,а да се борим за тия които са около нас.Мила Верче,моля те,направи го,извади от подсъзнанието си негативите и го зареди позитивно,ще видиш промяната веднага.Момичета,Верче,благодаря ви,че ще прочетете написаното от мен и ще се доближите до сърцето и душата ми,защото това,което ви написах е самата истина и излиза от сърцето ми,простете за дългия пост,дано съм успяла да ви тласна към позитивното,не се предавайте,борете се,вярвайте ми - има за какво!!!