Здравей Дидка.
За разлика от другите момичета аз приех написаното от теб не като знак за отчаяние ,а като размисъл за нещата от живота.
Личи си ,че възприемаш реалността в точните и граници.
Хубаво е да си правим равносметка на живота.Емоционално натоварващо е наистина,но пък е градивно.
Всички ние живеем с различни тревоги,радости и скърби.Но не всички реагираме по-един и същ начин.Реакцията ни се определя от много фактори:възраст,опит,емоционална нагласа,заобикаляща ни среда.
Но пътя който избираме е само наш личен избор.
И примерите са пред теб: с твоята съученичка,която и жилището си е продала за да сбъдне мечтата си. С Дианка това силно и емоционално момиче,което не се предаде пред голямото изпитание на което я подложи живота.
Колкото до страховете за бъдещето те са във всеки от нас.Колкото по-отговорен е човек толкова по-големи са и страховете му.
Важното е да не им се предаваме напълно ,а да се научим да живеем с тях.
Няма майка ,която да не желае детето и да е здраво и щастливо.
Няма да усетиш как Зари ще порасте пред очите ти.
Наслаждавай се на всеки сегашен миг от живота.
След години ще разбереш,че това са били едни от най-щастливите ти дни.
Радвам се,че сподели всичко това с нас.
Късмет във всяко начинание!И пак споделяй заатова сме тук
сядам и аз! Йоанка,много ме трогна всичко,което си написала,благодаря ти миличка! 
Дидка и аз те разбирам отлично,нали съм като теб - за всичко и всеки плача,ами такива сме,така сме устроени.Миле,радвам се,че си тук! 
Момичета пожелавам ви прекрасен ден! 
