Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: пет сеп 27, 2013 2:34 pm
Здравейте!
Каня ви на следобедно кафе
Аз вчера започнах работа, този семестър ще имам часове само в четвъртък, което е хубаво, защото останалите дни ще са ми свободни, но това ще е за сметка на втория семестър, когато ще съм от сутрин до вечер. Весито пак се опитва да се разболее, носът и тече, наболява я и гърлото, но каквото и да е за сега го кара на крак. Снощи вдигна и температура. Днес мислех да не я пускам на училище, но тя държеше да отиде, защото щели да правят входно ниво по математика. Малкото ми геройче както не е било добре има шестица. Много се радвам, че в трудни моменти успява да се концентрира и не се предава лесно.
Дидка, виждам, че си имала доста неприятни емоции тези дни, но за радост всичко се е оправило! Хубаво е, че бързо са взели мерки и въпросната сестра няма да продължава да тормози децата. Ето, че и сама можеш да се справиш, не ти е нужен "таткото", който да не си оставя магарето в калта, важното е да се реагира навреме, без значение е кой от двамата родители ще се намеси.
Кате, Дидка ти е писала точно това, което и аз си мисля. Май проблемът не е в Тони, може би сестрите в яслата не искат той да свикне. А и защо ли да искат, нали така ще им е по-лесно като си го прибере майка му. Весито като беше на ясла попадна при много добра сестра, още на първата седмица вече оставаше по цял ден. Ние също ронихме сълзи, но при завършването на яслата, не искаше да се разделя с децата и с госпожата. И сега като я срещнем тя си спомня за нас и много ни се радва, а от доста деца са минали през нея за тези шест години. В съседната група децата също като Тони не можеха да свикнат с месеци, все бяха неспокойни, родителите търчаха да си ги прибират по всяко време, да не говорим, че имаше случаи да отворят прозорците в късна есен докато децата спят, резултатът - на следващия ден половината болни.
. Пиша ти всичко това не за да те досаждам със съветите си, а да те успокоя, че реакцията на детето си е съвсем нормална. Може би трябва да се замислите да смените групата, най-вероятно сестрите тук нямат или не искат да намерят подход към него.
Дианка, още дълго ще носите последиците от стреса, който изживяхте това лято, но си мисля, че с времето остротата на спомена ще се притъпи и ще се поуспокоите, а и както разбирам учителите проявяват такт и разбиране, което е много важно. С тяхната и вашата подкрепа скоро отново ще си стане същото палаво и безгрижно момче.
Ивка, напълно те разбирам, аз съм в лошо настроение от доста време, нервно и тъжно ми е едновременно, но ние сме мъжки момичета, трябва да се държим и да се борим колкото можем, че и повече от това. Стискам палци всичко скоро да вдигнеш глава и да се усмихнеш.
Бони, Наталка, Танче, Миле, още малко остава до края на работния ден, след това е време за заслужена почивка
.
Иле, дано скоро и ти да си в редиците на работещите момичета!
Пожелавам ви хубав петъчен следобед!
Каня ви на следобедно кафе
Аз вчера започнах работа, този семестър ще имам часове само в четвъртък, което е хубаво, защото останалите дни ще са ми свободни, но това ще е за сметка на втория семестър, когато ще съм от сутрин до вечер. Весито пак се опитва да се разболее, носът и тече, наболява я и гърлото, но каквото и да е за сега го кара на крак. Снощи вдигна и температура. Днес мислех да не я пускам на училище, но тя държеше да отиде, защото щели да правят входно ниво по математика. Малкото ми геройче както не е било добре има шестица. Много се радвам, че в трудни моменти успява да се концентрира и не се предава лесно.
Дидка, виждам, че си имала доста неприятни емоции тези дни, но за радост всичко се е оправило! Хубаво е, че бързо са взели мерки и въпросната сестра няма да продължава да тормози децата. Ето, че и сама можеш да се справиш, не ти е нужен "таткото", който да не си оставя магарето в калта, важното е да се реагира навреме, без значение е кой от двамата родители ще се намеси.
Кате, Дидка ти е писала точно това, което и аз си мисля. Май проблемът не е в Тони, може би сестрите в яслата не искат той да свикне. А и защо ли да искат, нали така ще им е по-лесно като си го прибере майка му. Весито като беше на ясла попадна при много добра сестра, още на първата седмица вече оставаше по цял ден. Ние също ронихме сълзи, но при завършването на яслата, не искаше да се разделя с децата и с госпожата. И сега като я срещнем тя си спомня за нас и много ни се радва, а от доста деца са минали през нея за тези шест години. В съседната група децата също като Тони не можеха да свикнат с месеци, все бяха неспокойни, родителите търчаха да си ги прибират по всяко време, да не говорим, че имаше случаи да отворят прозорците в късна есен докато децата спят, резултатът - на следващия ден половината болни.
. Пиша ти всичко това не за да те досаждам със съветите си, а да те успокоя, че реакцията на детето си е съвсем нормална. Може би трябва да се замислите да смените групата, най-вероятно сестрите тук нямат или не искат да намерят подход към него.Дианка, още дълго ще носите последиците от стреса, който изживяхте това лято, но си мисля, че с времето остротата на спомена ще се притъпи и ще се поуспокоите, а и както разбирам учителите проявяват такт и разбиране, което е много важно. С тяхната и вашата подкрепа скоро отново ще си стане същото палаво и безгрижно момче.
Ивка, напълно те разбирам, аз съм в лошо настроение от доста време, нервно и тъжно ми е едновременно, но ние сме мъжки момичета, трябва да се държим и да се борим колкото можем, че и повече от това. Стискам палци всичко скоро да вдигнеш глава и да се усмихнеш.
Бони, Наталка, Танче, Миле, още малко остава до края на работния ден, след това е време за заслужена почивка
. Иле, дано скоро и ти да си в редиците на работещите момичета!
Пожелавам ви хубав петъчен следобед!
!
!
и хайде по задачи - днес ще въртя първата доза лютеница,всичко е готово,започвам!Пожелавам на всички весел,усмихнат и много успешен съботен ден!!! 
