Добро утро и от мен
Все пак успявам да седна с вас на кафе, защото успях да измоля брат ми да ме закара на срещата, което става за 15 минути. Иначе с трамвая щях да съм на път около 45 минути, прекачвайки се 3 пъти
Чета, какво са написали повечето момичета тук, относно това кой кога успява да се отпусне.
Ще ви кажа с няколко думи, какво ми беше казала моята прихоложка относно точно този "феномен", как се заформя и закотвя в съзнанието на един човек неспособността му да релаксира. Пример:
Малко дете отива при майка си, която тъкмо готви.
- Мамо, мамо, виж каква картинка ти нарисувах!
-Аууу, много е хубава, пиле! Леле, каква е шарена! Ама я си виж пръстчетата,бе злато, целите в боички!
Детето отива и се измива. Отива при майка си, която още е при тенджерите.
-Мамо, ама виж какво точно е на картинката!
Майката поглежда набързо:
-Това жираф ли е? Ми той е много хубав бе, мамо! Браво на теб! А боичките прибра ли?
Детето отива, прибира боичките и се връща при майка си:
-Ама, мамо, виж какво прави жирафът!
Майката:
-Той като че ли лети, а? Голяма фантазия имаш! А четките изми ли?
Детето измива четките.
-Мамо виж къде лети жирафът!
-Това замък ли е? Много е сполучлив! Масата обърса ли?
Детето обърсва масата. После сигурно му бива напомнено да прибере блокчето. После да си смени изцапания пуловер. После да го сложи в прането. И т.н.
Така в още в ранна възраст бива вкоренено, че за да те похвалят за картинката ти, не е достатъчно да я нарисуваш. Не, за да ти похвалят едната картинка, трябва да си свършил един билюк неща, всичко наоколо, което всъщност са съвсем други задачи, за които едно дете също трябва да бъде похвалено. Аз нарочно не споменах пола на детето, но е жалка действителност, че в 3/4 от случаите по този начин майките се отнасят към дъщерите си. Жената винаги трябва да свърши повече от мъжа, за да му е равна. И най-вече неща за общото благо, свързани със сървиса
" Бъди добро момиче, донеси на татко си пантофите! Разтреби чиниите от масата! Помогни на майка си да разтребите! Занеси на батко си чист пуловер!"
Идеален вариант на ситуацията с рисунката би била:
-Мамо, виж каква картинка нарисувах!
Майката се обръща, оставя за момент печката да бъде печка, оттегля се с детето настрана, разглежда и оставя да и бъде обяснена рисунката. Хвали, целува поощрява. Връща се на печката и оставя детето известно време да се наслади на похвалите. Тогава го извиква при себе си и го подсеща да си почисти работното място, изброявайки, какво има да се свърши. А когато детето почисти, го хвали и за тази изпълнена задача.
Доказано е, че това чувство на постоянно напрежение е нездраво, а освен това, когато знаеш, че трябва да лъснеш всичко, преди да седнеш на спокойствие (и с надеждата, че хората ти ще го забележат и ще има похвала
), задачите са като планина пред теб и са по-скоро неприятни. Защото какво означава "да свърша всичко"? Това е толкова мъгляво и субективно, че в никакъв случай не е ВСИЧКО това, което действително има да се върши. И никога не е наистина "всичко". Каквото за Йоана е всичко, може в очите на Ивка да половината, а в очите на Катето преувеличено. Какво като си измила плочките в банята? Аз пък не бих седнала, ако не съм избърсала вратите И рамките на вратите ОТГОРЕ
Друга можа да си мисли: как може Бонка да седне на кафе, като не е измила первазите? (Имах комшийка, Бог да я прости, ВСЯКА сутрин бършеше первазите от външната страна!)
Така че и УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО от СВЪРШЕНАТА работа е насадено чувство, коя работа и в какъв размер има да се върши, не е нещо регламентирано, а се състои само в главите ни. Защо трябва да оправя всички чекмеджета наведнъж, които така или иначе оправям два пъти в годината? Ако оправя днес 2, утре 1 и вдругиден 1, няма ли да са оправени?
По-важно е да си обръща една жена внимание, а "тя къщната работа никога не свършва" (така че няма как да я свърша
) Когато всеки ден се върши по нещо, къщата се поддържа жива и в ред, без да трябва да се прави да изглежда, сякаш не живеят хора в нея. Малкият, личен безпорядък, оставена книга, чаша или обиците ми, са нещата, които правят къщата дом и му придават личния характер
Ох, (въъъъййй
) много стана, въпреки, че исках да е накратко
При мен това май не е възможно
На всички желая успешен старт в новата седмица, заобиколени от добри и положителни хора