Танче, мила, благодаря ти
Ти оздравя ли, мило?
Аз се опитвам да наваксам пропуснатите събития тук във форума, но нещо ми убягват нещата...
Вярче, щерката ти е имала рожден ден - честито със закъснение, да е жива и здрава!
Бони, извини ме, но не разбрах какво са ти честитили...
Не искам да повтарям като папагалче, кажи ми моля те, какво хубаво събитие има покрай теб
На всички, които сте решили да се срещнете: не се колебайте! Това са нещата, които никой не може да ни отнеме! Спомените, хубавите преживявания! Решете се и го направете! А после чакам тук да сложите снимките и естествено да разказвате, разказвате, разказвате.....
Моята среща с приятелката ми беше доста.... странна.
Аз много се зарадвах. Носех и няколко дреболии, които тя започна веднага да отказва, да бута торбичките далеч от себе си...
Един щолен бях купила готов, 3 х 50 г типично германски коледни бадеми с различни покрития, едно тефтерче, завързващо се с кордела (имам същото за себе си и е много сладурско) и една кутия с 6 пробички козметика, опаковани като подарък. Всичко това беше замислено за нея, майка й и брат й, който ми е съученик. Нищо голямо, нищо скъпо, нищо задължаващо! Стигна се до там обаче, че още в първите минути вече трябваше да си премерим силите. Накрая я помолих да ги вземе, а ако иска после да ги остави пред хотела...Тя беше разтреперана от неудобство, на мен ми беше застанала буца в гърлото. Обаче се взехме в ръце и успяхме да преодолеем момента.
Денят прекарахме заедно, настроението беше добро, но от нейна страна имаше някаква бариера
. Когато влязохме в парк Гюел, тя съвсем внезапно ми каза, че иска да се разходи сама, без нас, че сме я натоварили и мисли, че съдбата й е да види този парк без мен. Аз малко се сепнах, но хора всякакви има, тя по пътя вече беше казала някои нещо, които ме бяха светнали относно нейните убеждения за съдбата, кармата, неслучайните неща и т.н. Т.е. не я мислих много, обърнах нещата на шега, казвайки й, че ако се срещнем случайно в парка, да се прави, че не ни познава...
На питащите погледи на Патрик и на Филип отговорих само със свиване на раменете. Уговорихме се с нея за след час. Срещнахме се съвсем нормално, снимахме се. После доста време търсехме как да се върнем до пристанището, където бяхме паркирали. Отидохме с такси до там, защото вече бяхме скапани от ходене. Нея я оставихме до хотела, нямахме много време да се сбогуваме, трафикът беше енормен. Тя тръгна усмихната, махахме си весело. И повече не се чухме или видяхме. Това е то.... Тя не се обади, а тъй като тя беше тази, която беше сигнализирала, че иска да е сама, аз също не я потърсих.
Беше добре, че се видяхме. Радвам се, че прекарах деня с нея. Всяка среща в живота ни обагатява. Но мисля, че с нея повече неща ни разделят, отколкото ни свързват...