Добро утро и от мен, момичета мили!
Ивка, мерси за кафето
Едва сега се излюпих, снощи бях будна до 4:00 часа, гледах филм, четох книга, мислих. В понеделник ще давам поръчка за нови визитни картички и малки проспектчета и снощи гледах да избера и снимков м,атериал, но от умора ли, от какво ли, нищо не ми харесва, все кусури намирах и накрая се отказах.
Торта снощи не направих, че като почнах, се оказа, че формите ми за печене са оттатък. Направих домашен сладкиш с бисквити и крем, обаче и той не стана, идеше ми да го изсипя в кофата, но Филип го спаси. Днес сутринта, вече изстинал и стегнат, като че ли е ядлив, но все още ме е яд.
Бони, Таня, Иве, рецептата за пилето наистина е страшно семпла, но пък вкусна - предпоставката е действително да обичате чесън
Аз бях наскоро в един арабски ресторант и ядох нещо страшно вкусно. И пак се излагах, 2 пъти пратих келнерката да моли готвача да каже какви са продуктите, под предлог, че съм алергична естествено. Той май се усети, но поне изброи какво има вътре. Намерих после рецепти в интернет, но всички бяха с оризово брашно и царевично брашно, а готвача беше казал, че слага само нишесте. Аз реших, че може да е премълчал и пробвах рецептата с оризово брашно, вчера го купих. Обаче не ми хареса, не е никак същото. Днес смятам да пробвам и само с нишесте. Ако стане, ще кача рецептата.
Иве, сега към теб, мило. Почини си. Въпросът: домакинството или аз? не би трябвало изобщо да съществува, а да е съвсем естествено, че ТИ си в пъти по-важната! И аз съм си мислела, че ще ходим мръсни, гладни и занемарени, ако гледам себе си, вместо къщата. И накрая се строполих. Тогава бях принудена да си отделя не само един уикенд, а безкрайни седмици. И какво? Домакинството съществуваше И БЕЗ МЕН. Никой не ходеше миризлив, гладен, рошав или с черни нокти. Децата ти усещат твоето душевно състояние, твоето обезсиляване и постоянна жертва, и това се отразява и на тях - като си изнервена - нервират още повече, като си безсилна - те надделяват, като виждат, че се жертваш - почват да приемат тази жертва като нещо нормално! Зарежи всичко и си отдели време, мила! Като си отпочинала и като си пхисически силна, нещата ще ти се удадат по-лесно, и ще видиш, че готвенето през седмицата ще ти отнема по-малко време и по-малако УСИЛИЕ, отколкото като го вършиш уморена. Освен това, показвайки на твоите хора, че ти се самоуважаваш и си отдаваш дължимото - автоматически и те ще те уважават повече и ще ти отдадат дължимото! Това е един доказан механизъм!
Успех, мила!