Mелина и аз се сетих за него.....у дома още се намират книжки от моето детство....чета ги на малкия си син,а и намирам в тях някоя моя драсканица
.........сладка носталгия
Сънчо
автор Ран Босилек
художник Вадим Лазаркевич
СънчоЗлатен виторожко грей.
Трепкат палави звездици.
Сънчо люлчица люлей,
милва склопени ресници.
Нанкай, къдроглавко мой,
Сънчо скъпи дари носи.
Чудно царство има той
и три щерки златокоси.
Първата от оня край
росен здравец ти изпраща —
здрав да бъдеш, да играеш,
болест зла да те не хваща.
Втората по татка свой
праща сладкопойна птичка —
весел да си, сине мой,
като птиченце в горичка.
Третата от небеса
ти изпраща две звездички
светли като тях да са
твоите хубави очички!
Мецана и зайо оживяват под четката на руснак
източник
http://www.24chasa.bg
"Дали илюстрацията е реалистична, или стилизирана - важно е да достигне до детската душа. Появяват се книжки, в които е страшно да погледнеш. Те не изобразяват нормално приказните герои, а травматизират децата"- признава днес Вадим Лазаркевич-син.
С неповторимите илюстрации на гениалния Вадим Лазаркевич към приказките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Дора Габе, Карло Колоди са израснали поколения българчета. Косе Босе, Кума Лиса и Кумчо Вълчо, котаракът Мър-мър, работната Мецана, Патиланци и Пинокио се превръщат в любими герои благодарение на брилянтните рисунки на Лазаркевич.
"Понякога се явява някой, който ги илюстрира ( книгите - б.а. ), и тогава в очите на няколко поколения думите придобиват един цвят, една форма, едно лице.
В приглушената светлина на стаята тихото шумолене на листи ражда звук и блясва образ. Този някой за мене беше великият Вадим Лазаркевич." Това е приписка, направена на книгата на Асен Разцветников "Щурчово конче" от 1948 година.
"След като Лазаркевич - белогвардейски емигрант като баща ми, пристига в България, започва да рисува илюстрации по произведения на свои приятели. От творческото съдружие печели българската публика", разказва художничката Тамара Паспалеева, чиято майка - поетесата Веса Паспалеева, е авторка на незабравими и до днес стихотворения за деца, като "От днес имам вече нови панталонки..."
"Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрациятаза деца у нас, ще види, че нейното начало се слага от руснака Лазаркевич, който по политически причини избира България за своя втора родина" - това са думи на Илия Бешков.
За съдбата на художника не се знае почти нищо. Причината е, че навремето колеги на маестрото изпитват открита завист към неговата популярност и му пречат да работи в Художествената академия. Дори когато трябва да почне да получава пенсия, от СБХ му отказват, тъй като не внасял всеки месец 12% от всеки хонорар.
"Той не получаваше редовно хонорари и нямаше откъде да ги даде - живееше скромно", казва синът на маестрото. Вадим-син също е художник и запълва белите полета от биографията на своя баща. Роден е през 1933 г. в София и завършва през 1959 г. Художествената академия, специалност графика. Спомня си, че курсът му бил от интересни личности като Светлин Русев, Богдана Щъркелова, Надежда Муравиева, Валентин Старчев, Христо Явашев, но за него най-желани си остават дългите разговори с баща му.
Творческият път на Вадим Лазаркевич-син започва по странен начин, който го отказва завинаги от обществени изяви. Младият мъж понякога осъмва над няколко илюстрации или графики. Поканен от Ателието на младия художник, той заминава в Кърджали, където работи два месеца. Връща се с многобройни графики, оценени високо от критиците в СБХ. През 1959 г. в Градската художествена галерия в София редят изложба на талантливи млади майстори на четката. Канят и Вадим да занесе платната си. Малко преди изложбата той разбира, че името му е зачеркнато. Това внася смут в душата му. Тогава Вадим Лазаркевич-старши му казва, че в тежките политически времена трябва да запомни следната максима: "Горещи се по-малко и преди да приказваш, преброй до много!". "Реших, че повече няма да имам нищо общо с официалния СБХ. Устоях и оцелях", спомня си синът на знаменития илюстратор.
По това време в дома на Лазаркевич периодично пристига един "любител" на неговото изкуство, който информира спецслужбите за отрицателното отношение на фамилията към новата власт и СССР.
“Човечето пак дойде”, казвал Лазаркевич на съпругата си Ирина. Семейството на художника е следено отблизо и е определено от оперативните работници като "неблагонадеждно". Този факт променя житието на маестрото, на сина и на дъщеря му.
Лазаркевич-младши е автор на въздействащи графики като "Зимна София", "Рибари" и други, които биха правили чест на всяка галерия. Сестра му Екатерина, която също е талантлива художничка, работи дълги години в литография "Балкан", а по-късно в изданията на БТА. Дъщерите на Вадим и на съпругата му Анета - Ирина и Цения, не тръгват по пътя на дядо си и баща си, но имат наклонности към рисуването. Ирина е завършила биология и се занимава с науката херистология - за земноводни и влечуги, а Цения е дизайнер.
"Историята на гражданската война в Русия е и история на моето семейство", казва Лазаркевич-син. Тя е доста тъжна, защото разделя завинаги едно семейство и го откъсва от корените му. Бащата на художника - Вадим Константинович Лазаркевич (1870 -1948) е генерал от руската армия. Автор е на учебници по артилерия. Със своята съпруга Екатерина Петровна, която завършва Музикалната академия в Киев, имат 3 деца - Вадим, Алексей и Милица. По силата на семейните традиции синът Вадим е даден във военно училище. Генералът и съпругата му виждат, че синът им Вадим има наклонност към рисуването, и решават да следва Императорската художествена академия в Петербург. Тук Вадим е студент само 2 г. Мобилизиран е и изпратен на фронта. От 1915 до 1917 г. той е поручик и командир на батарея. На фронта са и брат му Алексей, и баща му. В Новочеркаск тримата се срещат и решават да заминат далече от болшевиките. Пътуват с кораб по Черно море и през декември 1920-а стигат до България.
Когато бащата и синовете му пристигат у нас, Вадим Константинович е на 50 години, Вадим-младши на 20, а Алексей на 25. В Несебър те рисуват табелки за магазини, боядисват лодки и файтони. Вадим и Алексей тръгват към София, за да търсят по-солидно препитание. Баща им остава завинаги в Несебър, пленен от Стария град. Вадим Константинович оборудва фотографско ателие и става един от най-търсените фотографи. Участва в археологически разкопки и прави снимки на забележителностите в града.
Вадим Лазаркевич решава с цената на всичко да се изхранва като художник и му провървява. Съдбата го среща с най-добрите ни детски писатели. Забележително е творческото му сътрудничество с Ран Босилек. Всички книги на писателя са илюстрирани от него. Причудливата приказност на илюстрациите ги превръща в класически образци на изобразителното изкуство за най-малките.
И със Светослав Минков, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Емил Коралов, Леда Милева Лазаркевич работи безрезервно, по цели нощи, докато достигне до желания образ. Вадим е всеотдаен към творците до пълно изчерпване. "Понякога една книга се раждаше така: баща ми разказваше сюжета на писателя, защото го виждаше населен с обичаните от него животни. Докато авторът пишеше, рисунките се появяваха една след друга, в няколко варианта, като че ли той получаваше вдъхновение свише", разказва Лазаркевич-син.
Вадим Лазаркевич е автор на кориците на много книги за възрастни, между които са романите на Лев Толстой и Джек Лондон. Създал е и многобройни илюстрации за списания, за доста буквари и учебници.
Днес е трудно да се спомене всичко, до което се е докоснала талантливата ръка на художника. Но поне трябва да го признаем и да го тачим като родител на илюстрацията за деца в България.
ГАЛИНА МИНЧЕВА