Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Мечтая да се върна обратно във
времето, когато.......



Решенията си взимах с "онче-бонче-счупено-пиронче- -
риба-Щука-махай се-от тука".

Грешките си оправях с простичкият израз "Ще опитам отново".

Най-големите ми спорове бяха "Кой тича по-бързо".

Паричните ми проблеми се изразяваха в това, кой ще бъде
банкера при игра на "Монопол".

Да уловя светулка можеше да осмисли цялата ми вечер.



Не беше изключение да имам две или три
"Най-добри приятелки".

Наричах стар всеки на възраст над 20г.

Мрежата на тенис корта беше с идеална височина за игра на
волейбол, и правилата нямаха значение.



Беше необяснима магия, как татко си "махаше" палеца.

Да носиш оръжие в училище, означаваше да си въоръжен с
прашка.

Никой не беше по-красив от Мама.

Раните минаваха след една целувка по нараненото място.

Беше незабравим деня, в който бях достатъчно висока, за да се
кача на въртележките за "възрастни" на Луна парка.



Да оставям следи в снега, беше сбъдване на мечтите.

Способностите си откривах в играта "Не се сърди човече".

Филмчето за "Лека нощ деца" не беше 30 минутен рекламен
филм на сражаващи се фигурки.

Разходката с мама и татко не завършваше, докато не отнеса нова
играчка у дома.



Припадах и се замайвах само от смях.

Най-неудобното положение в което изпадах, беше ако ме
изберат последна в класа за отбора по баскет.

"Войната" беше само вид игра на карти.

Балон напълнен с вода, беше най-крайното оръжие.

Сладоледа се считаше за основна хранителна група.



Карта, закачена за спиците на велосипеда ми, го превръщаше
в мотоциклет.

Най-силния наркотик за нас беше аналгина.

По-големите класове, бяха най-лошият ни мъчител,
но също така, и най-бурния ни защитник.

Ако мога да си спомня повечето, или всички от тези неща, тогава
значи съм ЖИВЯЛА !!!!

Бони,да,такова беше нашето детство.Прозрачно от чистота.Нежно от ласки.Красиво от усмивки.Весело, от звънките ни смехове.Много,ужасно много съжалявам,че детството на моите деца не е същото.

Ах, Бони:) Всеки ден ни радваш с толкова истински и искрени думи и спомени, за което ти благодаря Даааааа, нашето детство беше много по-забавно и пълноценно. Ние играехме на ластик и на дама, а децата ни на видео-игри- какво да се прави? Но мисля, че и родителите имаме вина- аз например намирам време да играя с децата ми на \"не се сърди човече\", на \"монополи\", на карти, с кукли и конструктори, рисуваме... въпреки, че имаме комп. и dvd. Понякога си мисля, че ние бързаме да купим най-новото, появило се на пазара за да докажем какви всеотдайни родители сме и не се замисляме, че е глупаво. Остават ни спомените...

Помните ли тази игра? Аз много обичах да правя фигури от конци. Бони, наис
тина най-силния наркотик беше аналгина. Мама все ми казваше-не пий този
аналгин да не свикнеш с него, че после какво ще правим. Колко хубаво детс-
тво имах.

А аз със умиление си спомням,как във махалата бяхме около20-25 деца и всяка вечер играехме на "Кральо-портальо,на народна топка и на много други игриь,а през лятната ваканция изнасяхме театрални представления в който за декори използвахме чаршафи и всякакви предмети от вкъщи и беше толкова вълнуващо,нещо което сега дори и тук на село не можиш да видиш,по простата причина,че няма деца.То ние сме псе залепили за тези компютри,ка кво остава за децата.Ех,спомени,спомени......

Обожавах снега ,тогава татко ме покатервашена раменете си и така отивахме до детската градинаот мен по висока и по горда нямаше,сякаш целия свят беше в краката ни и гедах от небесата,А ваканциите на село при баба и дядо ,сабрани сбратов4едите........ еееее това си беше истинско приклю4ение,да гоним гасоците ,да си построим индианска колиба или да спим в сеното,ПРОСТИ4КИ ИГРИ ,задоволявахме с малко и бяхме щастливи.Имах прекрасно детсво,но каде ли го отвя вятара??? ,в кои ,комин се скри???? ,коя река го отнесе до морето??/?. И успях ли да дам на сина ми това ,което полу4их аз като дете.

Мили момичета, аз живея на село, и една от най-важните причини за това е, че децата ми са много по-свободни от "градските" деца. Тук все още се играе на Кральо-портальо и на народна топка, макар че има и куп нови "улични" игри. Децата карат колелета на воля, а през зимата не се прибират, докато не им се намокри и бельото . После следва преобличане, чаша горещ чай, завити до брадичките пред телевизора, и обикновено до половин час са заспали . И са здрави, въпреки това, а може би и именно заради това.А и на театър с чаршафи съм присъствала -квартална драматизация на Косе-Босе . Знам, че в градовете е почти невъзможно да оставиш детето си на улицата само, лично аз в Русе не ги пускам без надзор. Но си мисля, че и от нас зависи как ще протече детството на нашите деца. Може би трябва да им покажем, че и без компютър може да е забавно.Но намираме ли време :oops: ?

ПЪРВИ СНЯГ

Баба Цоцолана вчера рано стана. И рано излезе. Малко време мина. при мене пристигна моята дружина.
- Бате Патилане! Снегът до колене! Сега ако кажеш, че няма да стане - нищо не разбираш! По-скоро на двора - всички ни на меко да фотографираш!
Изскочихме вънка. И на снега снехме нашите портрети. И всеки повтори, и всеки потрепи. Вик и смях се дигна. И нова дружина след малко пристигна. Трите патиланки при нас закрещяха. Трите без покана в снега се простряха.
После стана Дана и викна високо:
- Патиланци верни, клетва да дадеме! Който тука влезе, няма да излезе, докато портрета в снега си не снеме!
- Прието, прието!
Най-напред козлето във снега навряхме. После Дебеланко на меко простряхме.
Дойдоха отвънка все отбор другари. Натръшкахме всички - кой когото свари. И те се разсмяха, и те закрещяха.
Ала тъкмо беше най-сладка играта, баба тежкокрака разтърси земята. От пътя извика:
- Чакай, да ви питам, кой ви тука свика! Само патиланци ей сега ще стане!
- Бягайте, другари, кой където свари! - успях аз да викна.
Но смел патиланец към мен се закани:
- Пръв изневеряваш, бате Патилане. Клетвата забравяш! Портретът на баба за кога оставяш?
- Бягай сега, бягай! - викнах отдалече. - Не знайш ли какво е баба да те хване! Бягайте юнашки! А портретът бабин - той сам ще си стане!
Както аз предрекох, тъкмо така стана. Хукна да ни гони баба Цоцолана. Ала се препъна, в снега се стовари. Като рак се пери. Не може да стане. На молба удари:
- Помощ, Патилане!
И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.
- Помощ, патиланци!
Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва... Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: "Настава часът за отплата". Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина...
Хайде стига вече, драги ми Смехурко.
Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!

Благодаря много ! Трогнах се меко казано . Опитах се за се радвам и смея ,но ми е трудно да не подсмръкна !

Това връщане към детството е толкова трогателно и мило.Често се връщам към спомените за безгрижното и щастливо детсво, безкрайните игри,правехме театрални представления на бабите,лятото се къпехме на Янтра,дядо ловеше най - вкусната риба на света,баба приготвяше невероятно сладки гозби, а ние щастливи,щастливи...