Моите най-силно изразени спомени от детството са свързани с морето.
От април-май до към края на септември-налото на октомври, бяхме на плажа - през ваканцията от сутрин до вечер, по време на училище - преди или след часовете. Всичко, което игрехме или правехме, се случваше там. Понякога бяхме часове наред във водата, а когато излезеш и легнеш по очи на горещата хавлия, зажумяваш запъхтяно, светът се върти около теб, от носа ти изтича вода, а хавлията мирише на прах за пране и сол
Натопляхме се по 15-20 минути и пак хуквахме в морето, плашейки всички туристи с това, че се втурвахме като луди и вдигахме фонтани от пръски
Носехме си домати, хляб и сирене за хапване, пиехме вода от пръскачките в градините пред хотелите, а понякога имахме стотинки за сладолед - от него имаше 3 вида: сметанов, шоколадов и ескимо. Понякога си деляхме сладоледите, не всеки имаше винаги пари във себе си. Напук на всички предсказания на роднини от вътрешността - ние никога не се разболявахме, колкото и да беше студена водата в морето, колкото и ледена вода да пиехме, колкото и часове да киснехме в морето, докато дланите и ходилата ни гъбясваха, докато устните ни станеха лилави
Понякога през зимата също се къпехме - носехме си хавлии и казвахме, че отиваме на басейн, а всъщност се събличахме между дюните, скачахме бързо във водата, плувахме няколко минути и се преобличахме колкото може по-бързо. Когато майките ни немереха пясък в торбите, обяснявахме, че сме били на разходка на плажа
През зимата плажовете са идеално място за игра - и за попълване на касичката. Вятърът изглажда пясъка и се намират стотинки, банкноти, че и бижута.
Свободата, с която аз съм израстнала, е най-хубавото и най-доброто, което моите родители ми дадоха. Позволявайки ми да бъда скитница в моето детство, те са се притеснявали много за мен, но не се поддадоха на страховете си и никога не ми подрязаха крилата. А морето - думите са слаби да опишат чувството, което свързва хората с морето. То е огромно, силно и нежно, заплашително, могъщо, меко, всява любов, уважение, страх, копнежи, то диктуваше живота ни и беше най-голямата част от него.