Спомени от нашето детство

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Melina
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 81
Регистриран на: пон фев 27, 2012 3:06 pm
:: 8 рецепти от Melina

Re: Спомени от нашето детство

Мнение от Melina » чет юни 21, 2012 7:21 pm

С умиление си спомних за детството си!Аз израснах в кв Долапите намиращ се на 10 км от Русе.Сещам се как се разделяхме на банди и играехме на стражари и апаши.През пролетта ходехме на разходки до близките горички да берем синчец,теменужки и люляци.Спомням си как баба ми печеше чушки на жар и после сготвяше най-вкусната манджичка.И до днес не мога да постигна оня вкус.Но най ми е мъчно,че моите деца не можаха да се порадват на детски книжки с разкошните илюстрации на Вадим Лазаркевич.Сега изобщо не можеш да разбереш какво е нарисувано.
Човек трябва да бъде достатъчно голям за да признае грешките си,достатъчно умен за да спечели от тях и достатъчно силен за да ги поправи!


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » чет юни 21, 2012 11:39 pm

:roll: :roll: :roll: Mелина и аз се сетих за него.....у дома още се намират книжки от моето детство....чета ги на малкия си син,а и намирам в тях някоя моя драсканица :D :D :D :D :D .........сладка носталгия :) :) :) :)
Изображение
Сънчо
автор Ран Босилек
художник Вадим Лазаркевич

СънчоЗлатен виторожко грей.
Трепкат палави звездици.
Сънчо люлчица люлей,
милва склопени ресници.

Нанкай, къдроглавко мой,
Сънчо скъпи дари носи.
Чудно царство има той
и три щерки златокоси.

Първата от оня край
росен здравец ти изпраща —
здрав да бъдеш, да играеш,
болест зла да те не хваща.

Втората по татка свой
праща сладкопойна птичка —
весел да си, сине мой,
като птиченце в горичка.

Третата от небеса
ти изпраща две звездички
светли като тях да са
твоите хубави очички!

Мецана и зайо оживяват под четката на руснак
източник http://www.24chasa.bg
"Дали илюстрацията е реалистична, или стилизирана - важно е да достигне до детската душа. Появяват се книжки, в които е страшно да погледнеш. Те не изобразяват нормално приказните герои, а травматизират децата"- признава днес Вадим Лазаркевич-син.

С неповторимите илюстрации на гениалния Вадим Лазаркевич към приказките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Дора Габе, Карло Колоди са израснали поколения българчета. Косе Босе, Кума Лиса и Кумчо Вълчо, котаракът Мър-мър, работната Мецана, Патиланци и Пинокио се превръщат в любими герои благодарение на брилянтните рисунки на Лазаркевич.

"Понякога се явява някой, който ги илюстрира ( книгите - б.а. ), и тогава в очите на няколко поколения думите придобиват един цвят, една форма, едно лице.

В приглушената светлина на стаята тихото шумолене на листи ражда звук и блясва образ. Този някой за мене беше великият Вадим Лазаркевич." Това е приписка, направена на книгата на Асен Разцветников "Щурчово конче" от 1948 година.

"След като Лазаркевич - белогвардейски емигрант като баща ми, пристига в България, започва да рисува илюстрации по произведения на свои приятели. От творческото съдружие печели българската публика", разказва художничката Тамара Паспалеева, чиято майка - поетесата Веса Паспалеева, е авторка на незабравими и до днес стихотворения за деца, като "От днес имам вече нови панталонки..."

"Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрациятаза деца у нас, ще види, че нейното начало се слага от руснака Лазаркевич, който по политически причини избира България за своя втора родина" - това са думи на Илия Бешков.

За съдбата на художника не се знае почти нищо. Причината е, че навремето колеги на маестрото изпитват открита завист към неговата популярност и му пречат да работи в Художествената академия. Дори когато трябва да почне да получава пенсия, от СБХ му отказват, тъй като не внасял всеки месец 12% от всеки хонорар.

"Той не получаваше редовно хонорари и нямаше откъде да ги даде - живееше скромно", казва синът на маестрото. Вадим-син също е художник и запълва белите полета от биографията на своя баща. Роден е през 1933 г. в София и завършва през 1959 г. Художествената академия, специалност графика. Спомня си, че курсът му бил от интересни личности като Светлин Русев, Богдана Щъркелова, Надежда Муравиева, Валентин Старчев, Христо Явашев, но за него най-желани си остават дългите разговори с баща му.

Творческият път на Вадим Лазаркевич-син започва по странен начин, който го отказва завинаги от обществени изяви. Младият мъж понякога осъмва над няколко илюстрации или графики. Поканен от Ателието на младия художник, той заминава в Кърджали, където работи два месеца. Връща се с многобройни графики, оценени високо от критиците в СБХ. През 1959 г. в Градската художествена галерия в София редят изложба на талантливи млади майстори на четката. Канят и Вадим да занесе платната си. Малко преди изложбата той разбира, че името му е зачеркнато. Това внася смут в душата му. Тогава Вадим Лазаркевич-старши му казва, че в тежките политически времена трябва да запомни следната максима: "Горещи се по-малко и преди да приказваш, преброй до много!". "Реших, че повече няма да имам нищо общо с официалния СБХ. Устоях и оцелях", спомня си синът на знаменития илюстратор.

По това време в дома на Лазаркевич периодично пристига един "любител" на неговото изкуство, който информира спецслужбите за отрицателното отношение на фамилията към новата власт и СССР.

“Човечето пак дойде”, казвал Лазаркевич на съпругата си Ирина. Семейството на художника е следено отблизо и е определено от оперативните работници като "неблагонадеждно". Този факт променя житието на маестрото, на сина и на дъщеря му.

Лазаркевич-младши е автор на въздействащи графики като "Зимна София", "Рибари" и други, които биха правили чест на всяка галерия. Сестра му Екатерина, която също е талантлива художничка, работи дълги години в литография "Балкан", а по-късно в изданията на БТА. Дъщерите на Вадим и на съпругата му Анета - Ирина и Цения, не тръгват по пътя на дядо си и баща си, но имат наклонности към рисуването. Ирина е завършила биология и се занимава с науката херистология - за земноводни и влечуги, а Цения е дизайнер.

"Историята на гражданската война в Русия е и история на моето семейство", казва Лазаркевич-син. Тя е доста тъжна, защото разделя завинаги едно семейство и го откъсва от корените му. Бащата на художника - Вадим Константинович Лазаркевич (1870 -1948) е генерал от руската армия. Автор е на учебници по артилерия. Със своята съпруга Екатерина Петровна, която завършва Музикалната академия в Киев, имат 3 деца - Вадим, Алексей и Милица. По силата на семейните традиции синът Вадим е даден във военно училище. Генералът и съпругата му виждат, че синът им Вадим има наклонност към рисуването, и решават да следва Императорската художествена академия в Петербург. Тук Вадим е студент само 2 г. Мобилизиран е и изпратен на фронта. От 1915 до 1917 г. той е поручик и командир на батарея. На фронта са и брат му Алексей, и баща му. В Новочеркаск тримата се срещат и решават да заминат далече от болшевиките. Пътуват с кораб по Черно море и през декември 1920-а стигат до България.

Когато бащата и синовете му пристигат у нас, Вадим Константинович е на 50 години, Вадим-младши на 20, а Алексей на 25. В Несебър те рисуват табелки за магазини, боядисват лодки и файтони. Вадим и Алексей тръгват към София, за да търсят по-солидно препитание. Баща им остава завинаги в Несебър, пленен от Стария град. Вадим Константинович оборудва фотографско ателие и става един от най-търсените фотографи. Участва в археологически разкопки и прави снимки на забележителностите в града.

Вадим Лазаркевич решава с цената на всичко да се изхранва като художник и му провървява. Съдбата го среща с най-добрите ни детски писатели. Забележително е творческото му сътрудничество с Ран Босилек. Всички книги на писателя са илюстрирани от него. Причудливата приказност на илюстрациите ги превръща в класически образци на изобразителното изкуство за най-малките.

И със Светослав Минков, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Емил Коралов, Леда Милева Лазаркевич работи безрезервно, по цели нощи, докато достигне до желания образ. Вадим е всеотдаен към творците до пълно изчерпване. "Понякога една книга се раждаше така: баща ми разказваше сюжета на писателя, защото го виждаше населен с обичаните от него животни. Докато авторът пишеше, рисунките се появяваха една след друга, в няколко варианта, като че ли той получаваше вдъхновение свише", разказва Лазаркевич-син.

Вадим Лазаркевич е автор на кориците на много книги за възрастни, между които са романите на Лев Толстой и Джек Лондон. Създал е и многобройни илюстрации за списания, за доста буквари и учебници.

Днес е трудно да се спомене всичко, до което се е докоснала талантливата ръка на художника. Но поне трябва да го признаем и да го тачим като родител на илюстрацията за деца в България.

ГАЛИНА МИНЧЕВА
Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт яну 22, 2013 6:20 pm

С много носталгия ...

Изображение
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

djudji_
готвач с точилка
готвач с точилка
Мнения: 2
Регистриран на: вт яну 22, 2013 11:14 am
:: 3 рецепти от djudji_
:: 1 снимки от djudji_

Мнение от djudji_ » вт яну 22, 2013 7:14 pm

"С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.
Дъх на старо вино,
сладко от смокини
скрити още в скрина
са още там."


Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » чет яну 24, 2013 12:18 pm

Ах,носталгията е едно чувство .....Развълнувах се ,много връщайки се назад в годините .....колко опростен бе живота ни ,колко по-спокоен и по-щастлив ....мое мнение :) Грабвам филията с лютеница и сирене и ....топката ,и на улицата .Спокойно,без да са притеснени родителите ни кой ще срещнем навън!? :wink: С какво нетърпение да дойде зимата ,шейната ,ските и приятелите ....Няма да забравя ,бях 3ти клас ,баща ми искаше винаги да не сме облечени по-вече от необходимото ,да сме калени ,за да не се разболяваме лесно ...и така ,навън събуждайки се виждам една ,огромна планина от сняг около метър .Първият му въпрос сутринта бе :"Кой от двамата ви (аз и брат ми) по тениска и пликче ,излизайки бос на снега може да направи едно кълбо ?!" настръхнах ,но нали съм си от малка упорита ...без да чакам втора покана ,след две минути цялата почервеняла и с тракащи зъби ,бях приключила с операцията "снежно кълбо" :yee: Следваше горещ чай и краката в солена вода ,и нито хрема ,нито лекарства .Сега ,след толкова години ,винаги го споделям с децата ,колко калени и по-издържливи сме били .А лятото събирахме се от цяла БГ деца при бабите на село и беше весело ,шумно и винаги интересно ....за разлика от днес .Пишейки ,всичко това за кой ли път се уверявам ,че пораствайки сърцето винаги си остава младо ,променя се тялото,мисленето ....затова може би ме гони носталгията по "детските закуски","чайките " и всичко от нашето детство ....ами май съм едно,порастнало ,голямо дете..... :) :) :)

didka72
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 2
Регистриран на: чет фев 03, 2011 3:27 pm
:: 23 рецепти от didka72
:: 267 снимки от didka72

Мнение от didka72 » чет яну 24, 2013 4:28 pm

Страхотно...Върнахте ме 30 години назад, когато беше хубаво и спокойно! На някои от първите страници се смях със глас, защото си спомних какво е било :D Някой беше пуснал снимка на дъвка "Идеал"...леле, страхотно! Изкупувахме дъвките защото колекционирахме вътрешните картинки-бяха с герои от приказки.
Бяха спокойни години,за които нямам спомени нашите да са се питали:"Как ще платим тока???" :( "Как ще изкараме месеца?" :thinking:
Нямаше метални врати по апартаментите, а на врата ми зиме и лете висеше ключа за вкъщи /документиран е на някои снимки :) /
Лошото е , че сега , когато разказвам на децата си им е интересно, но не могат да ми повярват,не могат да усетят какво точно им разказвам, защо толкова много се вживявам и кое по-точно е било хубавото на онова време!? :?

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » чет яну 24, 2013 5:41 pm

Да,беше прекрасно!
Колкото и модерен и динамичен е сегашният ни живот,нищо немога да заменя с времето,когато аз,бях дете.
Нашите деца,могат само да мечтаят за такова детство.И то,за голямо съжаление....
Екскурзийте и лагерите от училище,дори и бригадите.....
Почивките с мама и татко;на морето и след него,задължително отивахме на планина.Така ги редувахме.А,сега се чудим-на море :thinking: или на планина :thinking1: Или по-често,бихме отговорили никъде
Всяка събота и неделя,бяхме някъде,в някое кътче на България.
Отиваме на бензиностанцията,и татко казва "До горе"!
Зареждаме москвето/имахме два броя последователно,но чисто нови/и гааааааззз :D
Незнам,защо ни трябваше,всичко това.............. :thinking: Сега,живот не кипи отникъде........... :( :( :( :cry: :cry: :cry: :agr: :agr: :agr:
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » чет яну 24, 2013 6:03 pm

Изображение

Ето и най-мощният автомобил,за онова времеИзображениеКакто казваха навремето-Има,две световноизвестни марки автомобили,чийто имена на марките им,започват с буква М,т.е.Мерцедес и Москвич. :)
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » чет яну 24, 2013 10:10 pm

Дианка,Дидка,Нинка - толкова трогателно сте описали спомените от вашето детство, долавям лека носталгия,но същевременно много радостни мигове.Дианка, добре си го казала - едно пораснало дете, това е прекрасно,защото, ако човек загуби детското в себе си - той е нищо.Нинка, ние също имахме тая марка коли, при нас също две, наричаха ги - джогани - много си ги обичах,къде ли не ходихме с тях - море,планина,пътувания из цялата страна - бяха спокойни,интересни и много хубави години, бяха....Благодаря ви за споделените спомени.

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » съб яну 26, 2013 8:50 pm

Изображение

Изображение

Вече и котките,не са това,което бяха.... :)
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Същата пазарска чанта имахме и много държах,като тръгна за хляб,да съм с нея,макар,че единия хляб си го носех в ръката,но се мислех за голяма красавица и като си вирнех главата,та чак подминавах фурната :D
Изображение



Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон


Отговори