Спомени от нашето детство

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мечта

Мнение от Makaweli » съб ное 20, 2010 10:17 am

Мечтая да се върна обратно във
времето, когато.......

Изображение

Решенията си взимах с "онче-бонче-счупено-пиронче- -
риба-Щука-махай се-от тука".

Грешките си оправях с простичкият израз "Ще опитам отново".

Най-големите ми спорове бяха "Кой тича по-бързо".

Паричните ми проблеми се изразяваха в това, кой ще бъде
банкера при игра на "Монопол".

Да уловя светулка можеше да осмисли цялата ми вечер.

Изображение

Не беше изключение да имам две или три
"Най-добри приятелки".

Наричах стар всеки на възраст над 20г.

Мрежата на тенис корта беше с идеална височина за игра на
волейбол, и правилата нямаха значение.

Изображение

Беше необяснима магия, как татко си "махаше" палеца.

Да носиш оръжие в училище, означаваше да си въоръжен с
прашка.

Никой не беше по-красив от Мама.

Раните минаваха след една целувка по нараненото място.

Беше незабравим деня, в който бях достатъчно висока, за да се
кача на въртележките за "възрастни" на Луна парка.

Изображение

Да оставям следи в снега, беше сбъдване на мечтите.

Способностите си откривах в играта "Не се сърди човече".

Филмчето за "Лека нощ деца" не беше 30 минутен рекламен
филм на сражаващи се фигурки.

Разходката с мама и татко не завършваше, докато не отнеса нова
играчка у дома.

Изображение

Припадах и се замайвах само от смях.

Най-неудобното положение в което изпадах, беше ако ме
изберат последна в класа за отбора по баскет.

"Войната" беше само вид игра на карти.

Балон напълнен с вода, беше най-крайното оръжие.

Сладоледа се считаше за основна хранителна група.

Изображение

Карта, закачена за спиците на велосипеда ми, го превръщаше
в мотоциклет.

Най-силния наркотик за нас беше аналгина.

По-големите класове, бяха най-лошият ни мъчител,
но също така, и най-бурния ни защитник.

Ако мога да си спомня повечето, или всички от тези неща, тогава
значи съм ЖИВЯЛА !!!!
Последна промяна от Makaweli на съб ное 20, 2010 1:00 pm, променено общо 1 път.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » съб ное 20, 2010 12:20 pm

Бони,да,такова беше нашето детство.Прозрачно от чистота.Нежно от ласки.Красиво от усмивки.Весело, от звънките ни смехове.Много,ужасно много съжалявам,че детството на моите деца не е същото.
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » съб ное 20, 2010 1:40 pm

Ах, Бони:) Всеки ден ни радваш с толкова истински и искрени думи и спомени, за което ти благодаря :love: Даааааа, нашето детство беше много по-забавно и пълноценно. Ние играехме на ластик и на дама, а децата ни на видео-игри- какво да се прави? Но мисля, че и родителите имаме вина- аз например намирам време да играя с децата ми на \"не се сърди човече\", на \"монополи\", на карти, с кукли и конструктори, рисуваме... въпреки, че имаме комп. и dvd. Понякога си мисля, че ние бързаме да купим най-новото, появило се на пазара за да докажем какви всеотдайни родители сме и не се замисляме, че е глупаво. Остават ни спомените...
:)
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"

Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1616
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнение от vyra59 » съб ное 20, 2010 2:20 pm

Изображение
Помните ли тази игра? Аз много обичах да правя фигури от конци. Бони, наис
тина най-силния наркотик беше аналгина. Мама все ми казваше-не пий този
аналгин да не свикнеш с него, че после какво ще правим. Колко хубаво детс-
тво имах. :thumup:
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение


Потребителски аватар
mamcheto61
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 185
Регистриран на: съб сеп 11, 2010 11:32 am
:: 195 рецепти от mamcheto61
:: 1056 снимки от mamcheto61
Местоположение: c.Cтрaнcко Хacковcко

Мнение от mamcheto61 » съб ное 20, 2010 4:05 pm

Изображение А аз със умиление си спомням,как във махалата бяхме около20-25 деца и всяка вечер играехме на "Кральо-портальо,на народна топка и на много други игриь,а през лятната ваканция изнасяхме театрални представления в който за декори използвахме чаршафи и всякакви предмети от вкъщи и беше толкова вълнуващо,нещо което сега дори и тук на село не можиш да видиш,по простата причина,че няма деца.То ние сме псе залепили за тези компютри,ка кво остава за децата.Ех,спомени,спомени......
ИзображениеИзображениеИзображение

magi12311
началник печка
началник печка
Мнения: 190
Регистриран на: нед авг 15, 2010 5:52 pm

Мнение от magi12311 » ср ное 24, 2010 11:43 am

Обожавах снега ,тогава татко ме покатервашена раменете си и така отивахме до детската градинаот мен по висока и по горда нямаше,сякаш целия свят беше в краката ни и гедах от небесата,А ваканциите на село при баба и дядо ,сабрани сбратов4едите........ еееее това си беше истинско приклю4ение,да гоним гасоците ,да си построим индианска колиба или да спим в сеното,ПРОСТИ4КИ ИГРИ ,задоволявахме с малко и бяхме щастливи.Имах прекрасно детсво,но каде ли го отвя вятара??? ,в кои ,комин се скри???? ,коя река го отнесе до морето??/?. И успях ли да дам на сина ми това ,което полу4их аз като дете. :cry:

Потребителски аватар
gigi.2000
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 840
Регистриран на: нед юни 07, 2009 11:54 pm
:: 15 рецепти от gigi.2000
:: 39 снимки от gigi.2000
Местоположение: Русе,Щръклево

Мнение от gigi.2000 » ср ное 24, 2010 12:49 pm

Мили момичета, аз живея на село, и една от най-важните причини за това е, че децата ми са много по-свободни от "градските" деца. Тук все още се играе на Кральо-портальо и на народна топка, макар че има и куп нови "улични" игри. Децата карат колелета на воля, а през зимата не се прибират, докато не им се намокри и бельото :roll:. После следва преобличане, чаша горещ чай, завити до брадичките пред телевизора, и обикновено до половин час са заспали :wink: . И са здрави, въпреки това, а може би и именно заради това.А и на театър с чаршафи съм присъствала -квартална драматизация на Косе-Босе :D :thumup: . Знам, че в градовете е почти невъзможно да оставиш детето си на улицата само, лично аз в Русе не ги пускам без надзор. Но си мисля, че и от нас зависи как ще протече детството на нашите деца. Може би трябва да им покажем, че и без компютър може да е забавно.Но намираме ли време :oops: ?

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет фев 09, 2012 7:22 am

Изображение

ПЪРВИ СНЯГ

Баба Цоцолана вчера рано стана. И рано излезе. Малко време мина. при мене пристигна моята дружина.
- Бате Патилане! Снегът до колене! Сега ако кажеш, че няма да стане - нищо не разбираш! По-скоро на двора - всички ни на меко да фотографираш!
Изскочихме вънка. И на снега снехме нашите портрети. И всеки повтори, и всеки потрепи. Вик и смях се дигна. И нова дружина след малко пристигна. Трите патиланки при нас закрещяха. Трите без покана в снега се простряха.
После стана Дана и викна високо:
- Патиланци верни, клетва да дадеме! Който тука влезе, няма да излезе, докато портрета в снега си не снеме!
- Прието, прието!
Най-напред козлето във снега навряхме. После Дебеланко на меко простряхме.
Дойдоха отвънка все отбор другари. Натръшкахме всички - кой когото свари. И те се разсмяха, и те закрещяха.
Ала тъкмо беше най-сладка играта, баба тежкокрака разтърси земята. От пътя извика:
- Чакай, да ви питам, кой ви тука свика! Само патиланци ей сега ще стане!
- Бягайте, другари, кой където свари! - успях аз да викна.
Но смел патиланец към мен се закани:
- Пръв изневеряваш, бате Патилане. Клетвата забравяш! Портретът на баба за кога оставяш?
- Бягай сега, бягай! - викнах отдалече. - Не знайш ли какво е баба да те хване! Бягайте юнашки! А портретът бабин - той сам ще си стане!
Както аз предрекох, тъкмо така стана. Хукна да ни гони баба Цоцолана. Ала се препъна, в снега се стовари. Като рак се пери. Не може да стане. На молба удари:
- Помощ, Патилане!
И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.
- Помощ, патиланци!
Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва... Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: "Настава часът за отплата". Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина...
Хайде стига вече, драги ми Смехурко.
Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!

Изображение
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

annapeeva
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 19
Регистриран на: нед апр 29, 2012 8:04 pm
:: 103 снимки от annapeeva

Мнение от annapeeva » чет юни 21, 2012 1:59 pm

Благодаря много ! Трогнах се меко казано . Опитах се за се радвам и смея ,но ми е трудно да не подсмръкна !

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » чет юни 21, 2012 3:22 pm

Това връщане към детството е толкова трогателно и мило.Често се връщам към спомените за безгрижното и щастливо детсво, безкрайните игри,правехме театрални представления на бабите,лятото се къпехме на Янтра,дядо ловеше най - вкусната риба на света,баба приготвяше невероятно сладки гозби, а ние щастливи,щастливи...


Отговори